МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО

МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО
Кол.3:13
Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.


Две са най-големите предизвикателства на живота ни – 1.възможността да си спомняме миналото и да имаме силата да го приемем, такова каквото е,
2.и представата ни за бъдещето и невъзможността да го контролираме.
На второто отговаряме с обещания,
А за първото ще научем днес.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ?
• ПРОЩЕНИЕТО Е - милост и любов, и вяра в БОГА.
1.ПРОЩЕНИЕТО е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнския живот и се приема като белег на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно израстнили хора в Божията благодат.
2.ПРОЩЕНИЕТО ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. И когато вече пред нас няма вина във нас няма и желание за омраза и отмъщение.
Много връзки и приятелства се провалят не заради грешниците, не заради вината на другите, а заради „святостта и гордостта“ във нас, които не ни позволяват да се смиряваме и да прощаваме, както Христос направи на нас.
3.ПРОЩЕНИЕТО ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме. Когато просим не означава че ние губим самоуважението си и авторитета си, напротив, когато простим ние показваме нашия духовен растеж, който е над другите.

ТРЯБВА ЛИ ДА ОТМЪЩАВАМЕ?

В случай че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза срещу този, който ни е ОБИДИЛ, НАРАНИЛ, ИЗЛОЖИЛ и сме готови сме да търсим ОТМЪЩЕНИЕ. Често пъти се втурваме да измисляме всякакви неща, за да накажем човека, който ни е наранил. Защо го правим?
Причината е в гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Защото имаме за себе си наша оценка, че сме по-добри, по-духовни, по-способни, по-талантливи и че другите не могат да се сравнят и с най малкия ни пръст. НО ТОВА Е НАШАТА ОЦЕНКА ЗА НАС ---- А КАКВА Е БОЖИЯТА ОЦЕНКА ЗА НАС? ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ТО Е ИСТИНСКОТО!!!!!!!!!
Нерядко отмъщаваме, като се оправдаваме с думите, че става дума за справедливост, която искаме да възстановим. Само че, както знаем, насилието ражда насилие, омразата ражда омраза, непослушанието и непокорноста на властта на църквата, ражда презрение и отхвърляне от Божията благодат. Когато цар Саул не се покори на думата на пророк Самуил и когато си позволи да принесе жертва на Бога без присъствието и разрешението на пророка, Бог му говори с думите…”ДО КОГА ЩЕ СЕ МОЛИШ ЗА САУЛ, АЗ ВЕЧЕ ГО ОТХВЪРЛИХ”..
Стратегията „Аз печеля – ти губиш” КОЯТО МНОГО ЧЕСТО ПРИЛАГАМЕ В НАШИЯ ЖИВОТ като искаме да покажем че ние сме двигателите на църквата и че без нас всичко ще рухне и падне, в един следващ етап сменя своята посока и резултата става ТИ ПЕЧЕЛИШ, А АЗ ГУБЯ.
Прекъсването на този кръг може да се случи чрез осъзнаване на собствените чувства И С ИДВАНЕТО ДО ПОКАЯНИЕ.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ПРОЩАВАМЕ?

Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се приемаме и да се обичаме.
Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели.
Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил блажен мир и постоянна радост.
Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни благословен живот.
В тази връзка да си спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш.
Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мислите на другия, да видиш в неговото "аз", да разбереш кое го кара към една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, станахме груби и забравихме вековни християнски ценности на които ни учи Господ Исус Христос, и днес всеки търси вината за това във другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на взаимното-опрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).
Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на Божията любовта. Да си простим взаимно в Божия храм,. Това ще бъде крачка за нов духовен растеж и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

Какво наистина е прошката ?
Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ?
Много ми се иска да повярвам, че сме разбрали, но истината е, че това не е така.
“Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш и да станеш като човека който ти причини злото.

Някой ни причинява болка или неудобство и ние задължително трябва да си го върнем, но това означава да слезем на неговото ниво, да станем като него, а може и да станем повече от него в неговото падението и зло и да си кажем “Едно Око за Две Очи, Един зъб за Цяло Чене”. Щом отмъщението е слизане на надолу, то какво е опрощението? Издигане на горе ли е ? Да, опрощението е именно извисяване, издигане!
Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос или какво е извършил ако не беше простил греха, злото и злобата на човека! Той каза …ОТЧЕ ПРОСТИ ИМ!!!
Без Христовото прощение нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, днес
нямаше да ни има и нас!

Да се научим да прощавате, да прощаваме на тези, които ни нараняват. Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не осъзнават, че са ни наранили и ние крием гняв и омраза в сърцата си към тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ни отвътре, ще го унищожи, ще унищожи и нас.
Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко и то ще ппрелива от радост.
Ако вие не се радвате значи на много хора има да прощавате, много чернилка и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко, оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца, камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще можете? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от гордост, омраза и отмъщение.
Простете, опростете се, простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората, които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред вас и камък ще ви падне от сърцето Ще видите колко леко и приятно ще ви стане. Защо ли? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава, сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с мир, светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще започне да прелива, защото чрез прошката вие сте престанали да ги мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева, над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и свобода, безкрайен мир, духовно светлина и любов!
БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!

НЕКА СИ ОПРОСТИМ!

29.12.2011Г., ЯМБОЛ, ПАСТОР ИВАН ГЕОРГИЕВ

І.ТИМОТЕЙ - 3.БЛАГОДАРСТВЕНИЯ ХИМН НА ПАВЕЛ

№ 3
ИЗБРАН ЗА ДА СЛУЖИ
І.Тим.1:12-17
Благодарността на ап.Павел – 12 ст.

УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени.
Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.
След това изявление, апостола започва тази част от своето послание със благодарствен химн – ТЪРЖЕСТВЕНО БЛАГОДАРЕНИЕ.

И З Л О Ж Е Н И Е

От прочетения текст, особено от 12 стих, ние разбираме някои много важни неща за които ап.Павел благодари на Бога. ЗА КАКВО ПАВЕЛ БЛАГОДАРИ НА ИСУСА?



І. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО Е ИЗБРАЛ – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.
Ние имаме благодарност към Бога за много неща .... изцеление, радост, снабдяване на нужда, освобождаване, прощение, защита ..и.пр..
Но в този пасаж ап.Павел поставя ударението на своето благодарение върху ИСУС ХРИСТОВИЯ ИЗБОР. Никога не е дошла в павловия ум мисълтта и чувството , че той е избрал Исуса и неговия път – НЕ, ТОЙ ИЗЯВЯВА И БЛАГОДАРИ, ЧЕ ХРИСТОС ГО Е ИЗБРАЛ когато Павел стремително вървеше към своята погибел и осъждение. Исус е поставил Своята спасителна ръка върху павловото рамо и го е спрял от неговото падение, когато Павел беше хвърлил на вятъра своя живот и го доведе до осъзнаване. С този благодарствен химн, Павел показва, че е човекът на Христос, че принадлежи на Христос, защото Той го е избрал.
....Ако някой се хвали, да се хвали не със това което той е направил, а да се хвали, че Исус го е намерил и избрал, да бъде божий човек, Христов човек принадлежащ на Исуса...






ІІ. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО СЧЕТЕ ЗА ВЕРЕН – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.... че ме счете за верен.

Павел беше поразен от Исусовия избор, защото той на големия и върл гонител на Исусовите последователи беше ИЗБРАН да бъде МИСИОНЕР за Христос.
Това благословено дело не беше само в това, че Исус му ПРОСТИ, НО в това, че ИСУС МУ СЕ ДОВЕРИ.
...Ние понякога прощаваме на този който е допуснал някаква слабост или е съгрешил против нас, НО много често ние му даваме да разбере, че неговото минало, това което той е допуснал и направил, НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА МУ СЕ ДОВЕРИМ, НЕ МОЖЕМ ДА ГО СЧЕТЕМ ЗА ВЕРЕН И НЕ МУ ПОСТАВЯМЕ ОТГОВОРНИ ПОРЪЧЕНИЯ, защото се страхуваме, че може да ни излъже и подведе.
Чрез този вид благодарност ап.Павел ни показва, че Христос не само му прости, Но Бог му повери да ИЗПЪЛНИ
Божието поръчение – да занесе Благата вест сред езическите народи. От човека бивш ГОНИТЕЛ, БОГ го направи СВОЙ ПОСЛАНИК.
Само онези, на които Бог има ДОВЕРИЕ и ги СЧИТА ЗА ВЕРНИ, Бог ги избира и поставя във СЛУЖЕНИЕ....



ІІІ.БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО ПОСТАВИ НА СЛУЖБА – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ...че ме настани на служба.

Ние много сериозно трябва да подчертаем този факт от павловата благодарствена молитва, че той се чувства че е назначен от Исус Христос на тази служба. Той никога не си е помислим, че неговото назначаване на служба – служение и свързано с получаването на почести или отговорна и ръководна роля в църквата, НО той е предполагал и е вярвал, че е спасен за да служи или с други думи да слугува.
... Когато човек постави себе си или се стреми да бъде нещо, да приеме някаква служба или служение, но не е поставен от Бога, такова служение няма онова благословение и плодност, когато той направено от Бога. Човек лесно може да изгуби това което е поставил върху себе си, ако то не е Божиятна воля.....

С тези думи ап.Павел показва Божия избор, Божието доверие и Божието назначаване. Тогава такъв човек, е човек на Божията воля и принася трайни и изобилни плодове за Божия слава.
Пример:... Разказва се за един спартанец, който след извоюването на победа на бойните игри получил награда ДА СТОИ РЕДОМ ЕДИН ДО ДРУГ СЪС ЦАРЯ ВЪВ БИТКАТА. Въвд една друга сложна игра този човек с много усилия отново победил своите врагове. След победата един човек го попитал като казал: „..Е спартанецо, каква награда получи за тази твоя победа?
Спартанеца казал: ...” Аз получих правото във сражението да стоя пред моя цар..”
Наградата на този човек е била да служи и ако е необходимо да приеме и СМЪРТ за своя цар.
..... С тази благодарствена молитва ап.Павел свидетелствува, че Той е избран да служи, а не за приемане на почести, като е готов да понесе не само незгоди, но да приеме и СМЪРТ.

...Д.А. 21:10- 13 ... И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда
вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.





ІV. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ
ИСУС МУ ДАДЕ СИЛА – ст.12... Благодаря на
Христа Исуса, нашия Господ...че ми даде сила.

Ап.Павел отдавна е осъзнал, че Исус никога не възлага на човека да изпълни негово поръчение, без да не му е дал и СИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ТОВА ПОРЪЧЕНИЕ.
Павел никога не каза – Погледнете това нещо направих аз, но винаги говореше – Погледнете на Исус Христос, който ми дава сила за да извърша това нещо..
Филип. 4:13... За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Нито един човек сам по себе си не е ДОБЪР, НЕ Е СИЛЕН, НЕ Е СВЯТ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО МЪДЪР за да бъде СЛУГА ХРИСТОС.... Но ако човек напълно се отдаде в служение на Исус Христос, той ще действа не само в своята сила, но и В СИЛАТА КОЯТО БОГ ЩЕ МУ ДАДЕ.
Само тогава човек става силен в слово и дело.....!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним?
Павел е спасен за да служи и това свое служение започва с БЛАГОДАРСТВЕН ХИМН като бблагодари на ИСУС за:

1. Че е избран от Исус.

2. Че е признат за верен.

3.Че е назначен от Исуса да служи.

4. Че му е дадена сила от Бога.

ТОВА БЛАГОДАРЕНИЕ Е ПРЕКРАСНО СВИДЕТЕЛСТВО НА НОВОРОДЕН И ПОСВЕТЕН ХРИСТИЯНИН. Дано това да се каже и за нас!

Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

І.ТИМОТЕЙ - 2.ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО

№ 2
ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО
І.Тим.1:8-11

УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и
независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени. Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.

И З Л О Ж Е Н И Е

От прочетения текст, особено в 10 и 11 стихове, ние разбираме някои много важни неща за СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.

І. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е- ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ ст.9.
Тук преведеното СЛАВНО, в буквалния смисъл означава – даващ здраве. Християнството изисква не само спазване на определени норми, например ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА, МОЛИТВА, ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА, но изисква и въвеждане НА здрав образ на живота – ТОВА Е ДОБЪР ПОРЯДЪЧЕН ЖИВОТ.
Ако християнството в живота на човека е истинно, то дава на човека и здраве, това е морален живот, който се явява като дезинфикцирващо средство, което очиства човешкия живот, и този живот става за пример.
..... Това е потвръждение на това което, Христос каза: ...
Йоан 13:35... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Любовта е дело - плод на Святия дух – Гал.5:22...
Когато в живота на човека присъства любовта – Божията любов, означава че този човек е божие притежание, и че той духовно е здрав и води променен живот под въздействието на СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.

ІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – СЛАВНА БЛАГА ВЕСТ –
ст.11
Тази вест е СЛАВНА защото тя е ВЕСТ-НОВИНА за опрощение на минали грехове и даване на сила за преодоляване на грехове в момента и в бъдеще. Допуснатия гтрях в миналото вече не може да осъжда човека, той е отнет от агнеца Господен Исус Христос и е прикован на кръста. Йоан кръстител каза – ЕТО АГНЕЦА ГОСПОДЕН, КОЙТО НОСИ ГРЕХОВЕТЕ НА СВЕТА....

Тази вест е БЛАГА- ДОБРА- СЛАДКА, защото е ВЕСТ-НОВИНА за Божията милост. Милоста Господна трае до века – ни казва Божието слово. Това е новина, че в Господа човек може да намери милост, оправдание и спасение. Това е новина за Божията благодат – Божието човеколюбие.






ІІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – ВЕСТ ЗА БОЖИЯТА
ВЕРНОСТ.
Християнското евангелие – или Християнското благовестие, това не е изявяване на човека, но това е ОТКРОВЕНИЕ ЗА БОГА.
Откровение за това, че Бог предлага не само помощ на човека, но му предлага е БОЖИЯ СИЛА, С КОЯТО МОЖЕ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ СЕ САМО ТРУДНОСТИ И ИЗПИТАНИЯ, но може да победи света, греха и сатана.

Апостола каза – Всичко мога чрез Онзи който ме подкрепя.

Римл. 1:16... Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.


ІV. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ ДОЙДЕ – ЧРЕЗ ХОРАТА –
ст.11.
Благовестието беше поверено на ап.Павел за да бъде принесена, донесена на други хора.
Бог прави на хората предложение и Му трябват хора които са готови да Му служат.

Истинският християнин – това е човекът, който приема Божието предложение и осъзнава, че той не може да пази тази вест само за себе си, но е длъжен да я сподели и с други, които още са я приели.

Христос каза – Даром сте взели, даром давайте....

Божието благовестие е онова Божие слово, което очиства човека и му предава здрав духовен живот. Затова това слово заслужава да бъде прието със цяло сърце.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Не задържай нищо от Божието само за себе си, но сподели го и с други за да бъдат очистени, спасени. БОЖИЕТО БЛАГОВЕСТИЕ Е ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ – ПРЕДАЙ ИМ ТАЗИ БОЖИЯ ВЕСТ.

Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

І.Тимотей - 1. ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА

№ 1

ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА
І.Тим.1:8-11

УВОД: Когато в земното царство в което живее човек, настъпи
Божието царство, тогава няма има нужда от друг Закон освен Закона на Божията любов в сърцата на човеците, но в
настоящото време този момент е все още далече.
И затова ап.Павел показва списък с грехове, които Законът забранява и осъжда. Този пасаж е много интересен и важен за нас, защото този списък показва в какви условия се е зародил и израства християнството. Ние често говорим, че за християнина е трудно да живее в епохата на съвременната цивилизация, защото днешно време човек се сблъсква с различни грехове, пороци, съблазни, които се разпространяват свободно. Чрез този списък от грехове, ап.Павел показва, че църквата е малък остров от непорочност – святост,чистота,моралност, която живее непорочно във един свят на порочност – грехопадение.
Нека с Божията помощ да ризмишляваме над този пасаж и да се поучим от Божието слово.

И З Л О Ж Е Н И Е

Ап.Павел започва този списък с грехове, които са осъдени от Закона – Божието слово и на ПЪРВО МЯСТО слага:

І. БЕЗЗАКОННИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните.
Това са онези, които знаят Закона на доброто и злото и СЪЗНАТЕЛНО го нарушават с отворени очи и ясно съзнание.
Никой не може да осъди някога за нарушаване за нещо което е писано в Закона, за което той няма предстнава и не знае –
НО, БЕЗЗАКОНИЕ – ТОВА СА ОНЕЗИ, които знаят че е грях, че не е добро и СЪЗНАТЕЛНО И УМИШЛЕНО/ИСКАЙКИ/ нарушават закона и удовлетворяват своите желания..... кр.разм......


ІІ. НЕПОКОРНИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните.
Това са онези, които са непослушни и непокорни, които отказват да се подчиняват на всякаква власт /най вече в църквата/. Тези хора не признават власта и авторитета на пастира, водача, по възрастните и поставените от Бога в църквата. Те често са като войници, които бунтовно не се подчиняват и отказват да изпълняват команда – такива често казват – КОЙ СИ ТИ, КОЙ ТЕ Е ПОСТАВИЛ НАД МЕН, ТИ СИ НИКОЙ, ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА .... кр.разм.....
Такива хора са повече ГОРДЕЛИВИ, НЕУБОЗДАНИ, които никога не могат да приемат съвет, указание, наставление за да се покоряват..


ІІІ. УБИЙЦИТЕ НА МАЙКИ И БАЩИ – са осъдени от Божието слово – ст.
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

Тези, които описва ап.Павел се отнася не за онези, които физически убиват бащи и майки, синове, дъщери, братя и сестри, а за друг вид убийци, за които по римското право от онова време четем, СИН, КОЙТО УДАРИ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ – се подлага на смъртно наказание. Тези думи показват онези СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, които нямат чувството на благодарност, уважение и срам. В сърцата на които липсва благодарността към родителите за безсънните нощи и грижата за тяхното отглеждане, израстване,образование, грижи за децата и пр..., НЯМАТ уважение за годините усилия на грижа и защита, на труд за задоволяване на всяка тяхна нужда и потребност, ТЕ НЯМАТ И СРАМ и затова изоставят своите родители в глад, мизерия, без дом, тормозят ги, унижават ги и пр.......
Чрез това слово, апостола ни напомня, че жестокият удар не е само удар по тялото, НО УДАРЪТ КОЙТО ПРИЧИНЯВА БОЛКА ВЪВ СЪРЦЕТО И ДУШАТА..... а такива има много, които със своите дела убиват не само своите родители, но и други в църквата Христова. Исус разширява значението на тази заповед, която касае не само убийството на човека, но и чувството на омраза против братята и сестрите.


ІV. ЛЪЖЦИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.10
... за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа.
Това са хора, които не се колебаят, без да мислят за последиците от тяхното деяние, без да се колебят, както някой е казал без да им мигне окото извръщават истината, говорят лъжа и неверни неща, за да оправдаят себе си и да постигнат своите цели. За такива истината няма стойност, за тях лъжата е средството за израстване и получаване на достижения в техния живот.
В такава светлина ап.Павел обрисува атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ.
Независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, кой то може да ни промени.








ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нека се пазим от това за което ап.Павел ни прупреждава в І.Тимотея 1:8-10 ст. ...
А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа,


ЯМБОЛ, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА-6

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 6
ХРИСТИЯНИНА КАТО ДОБРОДЕТЕЛЕН ЧОВЕК
Прочит: Юда 20 - 21 ст.

УВОД: До този пасаж от Божието слово, Юда говори за значимостта на християнина, защитаване на вярата, за вмъкналите се нечиви хора в Божието стадо и за техните намерения и действия, които са осъдени поради обръщането на Божията благодат като причина да прикриват своите плътски пороци, които пръскат Божието стадо и стават причина за съблазън.
В тази част от Божието слово от 20 до 23 стихове Юда разкрива характерните черти на ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ЧОВЕК В БОЖИЕТО СТАДО.

И З Л О Ж Е Н И Е
Независимо от това, че нечистивите човеци активно работят за отпадане на хората от вярата и, в Божието стадо има и добродетелни хора, които изпъкват със своята верност,чистота и служене на Бога.
Тези хора са хора на добрите дела, чрез които човек се насърчава в своя духовен живот и служение.
І. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН – строи своя живот върху фондамента наречен –
ПРЕСВЯТА ВЯРА.

С това слово Юда напомня на всички, че живота на новородения християнин се основава не на това какво той е създал или направил, А НА ТОВА КАКВО ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ.
Християнина получава ВЯРАТА като свързана верига. Исус предаде вярата на апостолите, от тях тя премина в Църквата и ние получаваме вярата от църквата. В това има нещо уникално и удивително, и това означава, че нашата вяра не е просто наше мнение, А ТОВА Е ОТКРОВЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, пазена във Неговата църква и предавана от църквата по-нататък от поколение на поколение, което предаване става под наблюдението и контрола на СВЯТЯ ДУХ. – Това е ПРЕСВЯТА ВЯРА.
Първоначалното значение на думата „Свято” означава – ДРУГО, или ОТЛИЧАВАЩО СЕ!
Свято – отличаващо се от останалите, така както СВЕЩЕНИКА се отличава от останалите вярващи, ХРАМА /Църковната сграда/ - се отличава от всички останали здания, СЪБОТАТА от останалите дни и БОГ – във висша степен се различава от отстаналите хора.
Вярата на новоредения християнин се отличава в два много важни аспекта:
1. Тази вяра не е произведение на ръката и
умът на човечеството – НО Е ДАДЕНА ОТ БОГА. Тя ни е дадено не по право на избор, А ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА. Ние не трябва да правим умувания, размисли, НО ОПРЕДЕЛЕНО ДА ЗНАЕМ – ЧЕ ТОВА Е ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА.

2. Тази вяра е ВЯРА, КОЯТО МОЖЕ ДА
ПРОМЕНИ онзи, който я има.
Тази вяра променя не само нашите мисли, чувства и намерения, но целият облик на нашия живот. Тя е несамо вяра отваряща нашите умове, но е нравствен двигател на нашия живот.

ІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек на молитвата.
Смисълът на вярата се изразява В ПРИЗНАНИЕТО НА НАШАТА ПЪЛНА ЗАВИСИМОСТ ОТ БОГА, а Молитвата е акт на признание и обръщение към Бога за помощ в нужда и това е най яркото доказателство за нашата зависимост от Бога. Християнинът знае, че сам той нищо неможе да постигне или направи, но със Бога всичко е възможно и затова той е длъжен във своето безсилие да се обърне към всесилния Бог.
Юда напомня молитвата да бъде във Святия Дух и с това той има впредвид: - често нашите молитви биват егоистични и духовно слепи, но когато ние напълно се отдадем в разпореждане на Святия Дух тогава нашите желания, мисли, чувства, намерение, отношения към другите стават чисти и молитвите ни правилни. Истината се заключава в това, че ние християните сме длъжни да се молим на Бога, НО САМО БОГ МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ КАК ДА СЕ МОЛИМ И ЗА КАКВО ДА СЕ МОЛИМ.

ІІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек запазващ в себе си Божията любов.
С това Юда напомня за заветното взаимоотношение между Бога и неговия народ.
В Изх.24:7 четем.... После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.
Бог се обърна към своя народ и им предложи за им бъде техен Бог, а те негов народ – това е отношение в което народа трябва да пази в себе си любовта на Своя Бог.

Този който иска да запази близост и единство с Бога, задължително трябва Му принесе своята любов и своете послушание – те са неразделни по-между си.

ІV. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек на очакването.
Такъв човек очаква пришествието на Господ Исус Христос запазвайки във себе си МИЛОСЪРДИЕ, ЛЮБОВ И СИЛАТА НА ИСУС ХРИСТОС ДА СЛУЖИ НА БОГА, защото той знае че Исус ще му донесе ВЕЧЕН ЖИВОТ, тоест ЖИВОТА НА САМИЯ БОГ – ЖИВОТ НА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА!!!!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним:
В стадото винаги ва добродетелни християни които:
1. Живеят живот на пример
2. Те са хора на молитвата
3. Пазят във себе си Божията любов
4. Винаги са готови да посрещнат Господ Исус.


03.11.2011, Ямбол пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 5

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 5
ХАРАКТЕРТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА НЕЧИСТИВИТЕ
Прочит: Юда 12 - 16 ст.

УВОД: Тази част от Божието слово представлява най яркото и силно изобличение в Новия завет. Юда разкрива характера на нечистивите с които те се проявяват и разкривайки тяхното поведение той ги изкарва на светло за да може да бъдат познати и човек да се предпази. Нека разгледаме техните характерни черти и да се поучим от Юдовото изобличително слово.

И З Л О Ж Е Н И Е
Тези хора чрез своите действа правят:

І. СЪБЛАЗЪН НА БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ ст.2
Според написаното от Юда няма никакво съмнение, че тези нечистиви хора представляват голяма опасност за братски вечери, които са наречени още братски гощавки на любовта. Тези вечери ня любовта – АГАПЕ - са едни от ранните характерни черти на апостолската църква. Те са представлявали трапеза на ПРИЯТЕЛСТВОТО И БРАТСТВОТО, които се организирвали във НЕДЕЛНИЯ ДЕН.
На тази празнична братска трапеза на любовта, всеки е носил каквото може и всичко са разделяли по равно по между си. Това е било нещо прекрасно, като във всяка домашна църква християните са могли във всеки неделен ден – ден посветен на Господа, да седнат и да бъдат заедно на трапезата на братската любов.
Без съмнение в тези случаи е имало християни, които са имали възможност са донасяли много, но имало е и такива, които според своите възможности са донасяли малко. За много от членовете на църквата тази трапеза е била единствената възможност за добра храна. Проследявайки историята на ранната църква, ние забелязваме, че част от някои са започнали да правят разделения на братските трапези на любовта, както ап.Павел говори за Коринстката църква в І.Кор.11:17-22ст.
Събиращите се на тези братски трапези са се разделяли на групи, така за едни е имало много храна, а други са гладували. Когато любовта-Агапе не присъства на трапезата, тогава тя е пародия и много често тя не оправдава името си – Братска трапеза на любовта. Такова нещо се случва и понастоящем при миенето на нозете при Господна вечеря в някои църкви, къдете някои от членовете предварително се избират по между си за да си моят нозете, а не с когото се падне.
Това е създаване на група и води до разделение. Така се е случвали и при братските трапези на любовта.
Противниците на Юда са правили пародия от братските трапези на любовта, правили са разделения, създавали са групи от по-възможните и са отделяли по доброто за себе си. На трапезите на любовта хората са били душевно близки, чувствали са нуждата от необходимостта един от друг, А ТЕЗИ НЕЧИСТИВЦИ са използвали трапезите на любовта за да удовлетворят своите похоти. Лошо е когато хора които идват на църква, използват възможностите които им дава християнството за свои цели и облаги. Такива хора са като подводни камъни, в които може да се разбие братството на трепазите на любовта.

ІІ. ЕГОИЗЪМ ВЪВ БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ
Тези нечистивци са били постоянно скитащи се в своите компании и не са изпитвали никакво чувство на отговорност по отношение на другите братя и сестри. Тези две неща – скитането и безотговорността вървят ръка за ръка и показва техният ЕГОИЗЪМ.
Трапезата на любовта трябва да бъде проявление на приятелство и това приятелство трябва да се състои в това, че човек трябва да дели всичко със другите, но вместо това нечистивите създават свои компании и всичко каквото имат оставят за себе си, без да споделят това с другите. Човек който не чувства отговорност и за други и мисли само за себе си е егоист и е осъден. В такъв образ Юда осъжда егоизмът, като подводни камъни, които разбиват братството и няма чувство на отговорност за другите.

ІІІ. ЧРЕЗ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ
НЕЧИСТИВЦИТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ.
Според думите на Юда тези хора се явяват като безводни облаци, които са носени от ветровете, но не носят дъжд. Това ни напомня на някои хора които само говорят и имат високи и големи изисквания към другите, а самите те не принасят никаква полза. Историята на Христос и безплодната смоковница е прекрасен пример на тези човеци които не принасят никаква полза. Облак който не носи дъжд е безполезен и носи разочарование и отчаяние. Празните обещания като облак без дъжд са безполезни и в Новия завет този безполезност се осъжда –
ПРИМЕРА за талантите – за човека със заровилия талант господарят каза: ЛЕНИВИЙ Е БЕЗПОЛЕЗНИЙ СЛУГО.... той беше наказан....
Никакви красиви думи и обещания не могат да заменят полезното действие на божиите чада.
Думите без дела нямат сила, така както облак без дъжд е безполезен. Такива безводни облаци са нечистивците от Юдовото послание.

ІV.ТЕЗИ ХОРА СА И РОПТАТЕЛИ – ст.16

Тези нечистивци, които са се вмъкнали в църквата скривайки се зад вярата, но не са покаяни са постоянно и вечно недоволни от живота, който Бог им е определил и постоянно роптаят. Такива хора намират недостатък и в най хубавите неща – в проповедта, хвалението, организацията, служението, грижата за другите ...
Постоянно са недоволни и претендират че могат да направят неща по добре но никога не се завхващат да ги направят – само думи, но не и дела. Юда отново акцентирва върху един момент – поведението/действието/ на тези хора се определя от тяхното желание. Самодисциплината и самоконтрола за тях нищо не означава, тяхната отговорност и техният дълг са празни думи, във тях няма никакво желание за служене и никакво чувство на отговорност. Те търсят само своята полза и да не изменят на своите желания.
Щеше да има пълен хаос във света ако всички хора бяха като тези нечистивци от Юдовото послание.
Тези хора говорят горделиво и надменно, но във същото време те се смиряват пред великите и силните ако могат да извлекат някаква полза за себе си. Те могат да направят силно впечатление на накой със своето лъскателно и хвалебствено слово за другите, но във сърцата си остават горделиви и надути. Нечистивите, против които пише Юда, прославят себе си и лъскаят другите ако това се наложи в някой момент за да получат някаква изгода. ТАКИВА ХОРА ИМА И В НАШЕ ВРЕМЕ.
ЮДА ОТПРАВЯ СЕРИОЗНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, КАТО РАЗКРИВА ХАРЕКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА ТЕЗИ ХОРА ЗА ДА ГИ ПОЗНАЕМ И ДА ГИ ОТСТРАНИМ ОТ ЖИВОТА СИ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним от тази лекция: Тези хора чрез своите действа правят:

І. СЪБЛАЗЪН ВЪВ БРАТСКИТЕ ТРАПЕЗИ НА ЛЮБОВТА.
ІІ. ЕГОИЗЪМ ВЪВ БРАТСКИТЕ ВЕЧЕРИ
ІІІ. ЧРЕЗ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ НЕЧИСТИВЦИТЕ СА БЕЗПОЛЕЗНИ.
ІV.ТЕЗИ ХОРА СА И РОПТАТЕЛИ.

20.10.2011,Ямбол пастор Иван Георгиев

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 4

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 4
ОБРАЗА И ХАРАКТЕРА НА НЕЧИСТИВИТЕ
Прочит: Юда 11 ст.

УВОД: В тази част от своето послание Юда разкрива какво представляват нечистивите, които са се вмъкнали в църквата. Юда разкрива тяхното поведение и показва като какви се явяват вземайки примери за хора от историята на Израел. Всичко това, което пише Юда е да изобличи тези хора и в същото време да предупреди и църквата. Нека разгледаме тези пасажи.

И З Л О Ж Е Н И Е

Хората цитирани от Стария Завет, които са посочени от историята на Израел, с които Юда прави паралелно сравнение с тези в своето послание са: Каин, пророк Валаам и Корей.
Защо са посочени тези три различни личности, има ли нещо общо с това което е цитирано в Юдовото послание. Тези личността са много сходни с тези от Юда, затова нека да ги разгледаме и да се поучим от Юдовото предупреждение:

1. КАИН –– убиеца на брат си Авел...
Бит.4:1-15
В юдейската традиция Каин е циничен и материално мислещ човек, който е безбожен и нямащ вяра в Бога. Човек който не се съобразява и не спазва нравствените Божествени норми на земята и който върши каквото си поиска. В такава светлина Юда обвинява хората с нечисти мисли и действия, защото те явно демонстрирват и показват непокорство на Бога и отричайки нравствените норми на Бога на земята, учат други да съгрешават. Чрез този премер Юда показва и предупреждава, че тези които водят и други в заблуждение се явяват УБИЙЦИ на човешките души и че и те самите са духовни наследници на Каин - убиеца на брата си, за който няма място в Божието лоно.


2. ВАЛААМ – Учителят на съгрешаването.
Числа 22- 24, 25, 31 гл.
Учението на Валаам се явява като най позорното учение не само в Стария завет, но то се посочва и като такъв и в Новия Завет. Откр.2:14..

Този пророк се цитира в две истории описани в Божието слово:

А/. Първата в Числа 22- 24 глави – цар Валак пет пъти се опитва да накара прорака за прокълне Божия народ от страх от тяхната сила и мощ, предлагайки пари и власт на пророка. Единственото нещо, което възпираше Валаам, беше страха от това което може да му направи Бог. В тази история пророка постъпва като най отвратителния човек...

Б/ Втората в Числа 25гл. Валаам чрез своя съвет до цар Валак става причината за моралното падение на Израел, като чужденците си взимат жени от Израел. Израел имаше забрана да взима и да дава жени от и на други народи. Чрез съвета на Валаам до Валак да си откраднат жени от Израел се постави началото на моралния упадак и хората започнаха да съгрежават. Това също е третирано и във Новия завет за което четем:
2.Кор.6:14... Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

Числа 31 гл. Жалката смърт на Валаам, убит с нож като нечистив човек, се явява Божието предупреждение за тези, които учат и насърчават другите да съгрешават.

От тези две истории Валаам стана символ на две неща:
1.Човека готов да съгреши и да оскърби божията воля воден от копнежа да получи материални облаги.
2. Той символизира порочения човек, виновен от най-големите грехове – който учи другите на грях.

В такъв образ, Юда говори за порочните хора от онова време, които са готови заради лична изгода да излязат от пътя на праведността и да учат другите да съгрешават. Юда предупреждава:

Да съгрешаваш заради лично изгода е нещо лошо,
НО ОЩЕ ПО ЛОШО Е – ДА НАУЧИШ ДРУГИТЕ ДА СЪГРЕШАВАТ -
това е СЪБЛАЗНЯВАНЕ.

Божието слово е категорично за такива порочни хора като казва в еван.Матея 18:6... А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.


3. КОРЕЙ – живи погълнати от земята
Числа 16:1-36
Корей, Датана и Авирон със семействата си бяха живи погълнати от земята и други 250 човека Господ уби с огън.
Грехът на Корей беше, че той възстана и подучи и други против ръководството на Мойсей и Аарон. Корей беше взел върху себе си служение което не му беше дадено от Бога и затова погина от такава страшна смърт.
Корей символизирва човека който не признава и неприема авторитета и власта на другите в църквата и проявява открито непокорство на хората избрани и поставени от Бога. Той предпочита да ходи в своя път вместо това да върви в пътя Божий. Това е сериозно предупреждение, че ако човек приеме върху себе си нещо от гордост, това означава че ще го последва погибел.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: КАКВО ДА ЗАПОМНИМ?

КАИН –– убиеца на своя брат си Авел...
ВАЛААМ – Учителят на съгрешаването.
КОРЕЙ – живи погълнати от земята

Да съгрешаваш е нещо лошо,
НО ОЩЕ ПО ЛОШО Е – ДА НАУЧИШ ДРУГИТЕ ДА СЪГРЕШАВАТ - това е СЪБЛАЗНЯВАНЕ.

13.10.2011г. Ямбол пастор Иван Георгиев

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 3

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 3
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЧРЕЗ СЪДБАТА НА ИЗРАЕЛ, ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ И СОДОМ И ГОМОР
Прочит: Юда 5 - 4 ст.

УВОД: Юда изпраща предупреждение до вмъкналите се нечистивци, които със своето поведение отвръщават вярата и обръщат божията благодат за оправдаване на своите грехове и пороци.

И З Л О Ж Е Н И Е

1. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЧРЕЗ СЪДБАТА НА ИЗРАЕЛ – 5 ст.
С това предупреждение, Юда оставя тези хора да си спомнят каква беше съдбата на онези непокорни и невярващи хора от Израел, които Господ избави при извеждането им от Египет и ги доведе до пределите да Обещаната земя. Бог, заради тяхното неверие не им позволи да влязат във обещаната ханаанска земя. Юда им напомня за това което се случи в Числа 13 и 14 глави. Тази история от съдбата на Израел им беше много извества, но те не обръщат сериозно внимание на това, което се беше случило, защото тези като развращават църквата не се считат за врагове на Църквата и християнството, а считат себе си за прогресивни мислители, знаещи, можещи, разбиращи духовните истини, които мислят и вярват че стоят с една глава по високо от обикновените християни. Юда избра този пример за да покаже, че даже и тогава когато човек получи великата божия привилегия да бъде спасен, да влезе в обещаната земя на мир, сигурност, радост, благословения, и ако такъв човек не внимава в своя живот с постоянство и не изпълнява Божията воля, може да го постигне погубление. Човек е длъжен постоянно да се пази от заблуждение. С тази история, Юда напомня и предупреждава, че човек макар и да е получил Божията благодат, може да изгуби ВЕЧНОТО СПАСЕНИЕ, ако продължава да се скита във непослушание и неверие. Чрез съдбата на Израел от Числа 13 и 14 глави, Юда напомня как могъщата Божия десница освоби израелтяните от Египетското робство – Какво друго по-грандиозно и славно нещо може да има отколкото ТОВА ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ ЕГИПЕТ? Със Божието водителство – чрез Облачния и Огнения стълб, Израел успешно пресечи пустияната и дойде до границите на обещаната земя – Може ли да има друго по славно проявление отколкото Божието промишление?
Но! На самата граница на обещаната земя, при Кадес Варни, пред взоркия поглед на целия Израел бяха изпратени съгледвачи, които да огледат Ханаанската земя какво благословение има в нея за Израел. Всички се върнаха, двама на една върлина носеха един грозд със плод – това беше знак на изобилно плодородие на земята. Всички съгледвачи с изключение на ХАЛЕВ и ИСУС НАВИЕВ казаха, че пред тях има опасност, народите на ония земи са високи, силни и че никога няма да могат да си пробият път и да ги победят. Халев и Исус Навиев успокояваха народа като казваха земята е добра, Бог е със тях, те ще успеят, да вървят и да завладеят земята......
Но народа отклони тяхното мнение, послушаха гласа на тези които развратиха хората. Това беше акт на непокорност на Бога, това беше напълно отсъствие на вяра във Бога.
И какъв беше резултата от това, Бог реши – никой от тези хора, освен Халев и Исус Навиев, няма да влязат в обещаната земя и ще се скитат из пустинята до тяхната смърт. – Числ.14:30-32... ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син. Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

С този пример Юда предупреждава тези хора, независимо каквито и привилегии да са получили, те са длъжни да бъдат внимателни, за да не погинат...
Крат.разм.... Това е и едно предупреждение и към нас – няма значение какво служение имаме, какво сме получили – дарби, таланти, позии, власт, АКО НЕ ВНИМАВАМЕ, МОЖЕ ДА НИ ПОСТИГНЕ СЪДБАТА НА ИЗРАЕЛ ПРЕД ХАНААНСКА ЗЕМЯ.....
Нека запомним това предупреждение....................!!!!!!!!!!

2. ВТОРОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Е ЧРЕЗ СЪДБАТА НА ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ – 6 СТ.

Юдеите имат много подробно разработено учение за ангелите – които са БОЖИИ СЛУГИ, и вярват, че върховното ръководство на всеки народ се осъществява от ангел, който е даден от Бога. Те съща така вярват и в падението на ангелите. Според тях причината за падението на ангелите е тяхната ГОРДОСТ И УЧАСТИЕТО ИМ ВЪВ БУНТ СРЕЩУ БОГА. Всичко това е свързано със името на Люцифер – Сатана, за което четем в
Исая 14:12 – 14 ... Как си паднал от небето, ти
Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; А ти думаше в сърцето си:
Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

Това са желания и амбиция на сърце пълно със гордост, която води до падение и грях. Гордостта е грях който подбужда човека към пожелания за заемане на първенство, непочитане авторитета на другите и упражняване на диктаторство. Затова и ап.Петър предупреждава за този грях като казва – І.Петр.5:5... Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
Чрез горделивото сърце, Бог не може да работи, защото в такова сърце няма място за водителството от Бога и покорност на Божията воля. Божието слово ни казва, че покорността е по приемлива отколкото жертви, които са направени от горделиво сърце, защото в покорноста присъства онзи елемент от християнския живот, който помага и е в основата за получаване на Божията благодат – това е СМИРЕНИЕТО.
В Лука 10 гл. Когато 70-те ученика се завърнаха от служение при Исуса и му разказаха за успеха на тяхната мисия – те казаха: „Господи в твоето име и бесовете ни се покоряват”... какво им каза Исус: ст.18... А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
С това Христос ги предупреди да се пазят от гордостта.
Идеята е такава, че в небето е настанало нещо като гражданска война, и ангелите, който са въстанали против Бога са били изхвърлени он небето заедно със Люцифер, който е бил водач на метежа.
С този пример, Юда прави сериозно предупреждение към хората с горделиви сърца, които са готови да упражнят диктат а не смирение, че даже и ангелите, които не опазиха своето достойнство като Божии служители са съгрешили, са вардени за деня на Божия съд, и колко повече всеки един един човек позволяващ гордостта да се нагнезди във сърцето му и да породи бунт и недоволство към Божия авторитет и авторитета на Христовата невяста – църквата.

3. ТРЕТОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ПОСТИГНАЛОТО СОДОМ И ГОМОР – ст.7

Това е историята за крайната порочност на Содом и Гомор, която е описана в Бит.19:1-11 ст., и трагичният край на унищожението на Содом и Гомор със огън и сяра описано в – Бит.19: 12-28. Жителите на този град жадували за противоестествена физическа близост с Лотовите гости.
Сега Юда напомня на порочните хора, съдбата която постигна онези които нарушаваха нравствения закон на Бога – те бяха унищожени със целите им семейства.
Това предупреждение е във сила и днес. В днешно време много църковни изповедания и общности се отклоняват от нравствения закон на Бога като разрешиха еднополовите бракове и съвместно съжителство – мъж със мъж, и жена със жена да създадат едно семейство. Не е ли това отстъпление от нравствената чистота и обръщане на божията благодат за покриване на тези грехове.
Някои отиват още по-далече, като разрешиха и гейове да стават служители в църквите – да водят църкви, да проповядват в църкви и за извършват боголужебна дейност.

Юда напомня, на онези от онова време и такива от днешно време, те трябва да ПОМНЯТ, че грехът и осъждението вървят ръка за ръка, и независимо кой какъв е – той трябва да се покае...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Какво да запомним от тази лекция: Съдбата на съгрешилите и не покаяли се човеци може да бъде като:

1.КАТО СЪДБАТА НА ИЗРАЕЛ ПРЕД ХАНААНСКАТА ЗЕМЯ – РОПТАТЕЛИТЕ, НЕВЯРВАЩИТЕ НЕ ВЛЯЗОХА В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ, А ПОГИНАХА В ПУСТИНЯТА.

2.СЪДБАТА НА ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ – ВОДЕНИ ОТ ГОРДОСТ ТЕ ПАДНАХА. – ГОРДОСТТА НЕ ВЪРШИ БОЖИЯТА ВОЛЯ.

3.СЪДБАТА НА СОДОМ И ГОМОР - АКО ЧОВЕК ОТСТЪПИ ОТ НРАВСТВЕНИЯ ЗАКОН НА БОГА И ОБРЪЩА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ЗА ПОКРИВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ СИ БЕЗ ДА СЕ Е ПОКАЯЛ – СЪДБАТА МУ Е ПОГИБЕЛ.

4.ГРЕХЪТ И ОСЪЖДЕНИЕТО ВЪРВЯТ РЪКА ЗА
РЪКА.

06.10.2011
ЯМБОЛ пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 2

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 2
ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА И ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ
Прочит: Юда 3,4 ст.

УВОД: Голямото желание на Юда е било да напише трактат – учение за ВЯРАТА И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА. Но в този момент до него достигнаха слухове, че са се появили порочни и заблуждаващи хора, които се разпостранявали заблудително учение.
В Юда изникна убеждението, че в настоящия момент трябва да се отложи писането на трактат и затова написа това послание.

И З Л О Ж Е Н И Е

Юда във пълна мяра осъзнава своя дълг и своята отговорност да бъде ПАЗИТЕЛ НА БОЖИЕТО СТАДО
Възникна опасност за чистотата на вярата и Юда осъзнавайки своята отговорност пред Бога за Божието стадо, веднага се нахвърля да защитава стадото и вярата.
Това за което Юда мечтаеше – да напише цяло учение за вярата и спасението, за което беше положил големи усилия и време и знаейки, че може би няма да му се отдаде друга възможност затова, той оставя своето желание и спешно написва това кратко послание....кр.разм....
...да ли ние сме готови да отложим и да оставим някои неща, да пренебрегнем семейство, ангажименти, желания, амбиции и да се включим първом да извършим това, което е важно за Божието стадо и вярата в Христа......
С това малко послание, Юда донесе на църквата по-голяма полза отколкото ако беше се наел да напише трактат в това време, защото до като пишеше църквата можеше да бъде пръсната и заблуждаващото учение да завладее цялото стадо.
В прочетеното слово 3 и 4 стихове, в 3 стих се обръща внимание на няколко истини.

І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3

1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
Нещата на християнската вяра, ние сами не сме ги открили, но те достигнаха до нас, като се предаваха от поколение на поколение до като достигнат до нас..... Заслугата с която понякога се окичва човек като казва ако не бях аз, ако не приех аз, ако не бех предал аз...т.н не е наша, според думите на Юда вярата не е открита директно от нас, но тя ни е била предадена – започвайки от прадядо или баба, дядовци и баби, бащи и майки и до нас.... ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ ВЯРАТА Е НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗГУБЕНА, НО ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ВЪРВИ ОТ ПОКОЛЕНИЕ КЪМ ПОКОЛЕНИЕ.
Това предаване на вярата не достигна до нас чрез студеното напечатване на книга, но тя се е предавала от поколение на поколение като жива верига, в която жива верига са включени мъже и жени, които са изпитали чудното въздействие на вярата в техния живот и са я предавали на други...

2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
С тези думи Юда напомня, че християнската вяра не е собственост на някой човек, а е собственост на Църквата. Вярата се предава в църквата, тя се пази от Църквата, тя е проповядвана и разбирана в Църквата.
Кр.разм...., благословенията зависят от това какво се проповядва в църквата....... човешко, за човека или Вяра в Христос и пазене на тази вяра....

3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.
Всеки християнин е длъжен да бъде защитник на християнската вяра. Всяко поколение при предаването на вярата на следващо поколение, трябва да я предаде неопорочена и чиста. Имало е времена, когато това предаване на вярата чиста и неопетнена е било много трудно, но всеки познал Бога със сърце и душа, със цената ни живота си е пазил вярата чиста и неопетнена предавайки я на следващото поколение. Юда под думата – да се подвизавате за вярата, има предвид да защитавате вярата която ви е предадена. Защитаването на вярата може да струва скъпо – дори и със цената на живота, но това е СВЕЩЕН И БЛАГОСЛОВЕН ДЪЛГ, което се пада на всяко поколение в църквата. Апостолите показаха на дело пазенето на вярата и мнозина заплатиха за това със живота си, предадоха вярата на други такава каквато са я получили от първоизвора – Господ Исус Христос.....
Кр.разм...., колко често в настоящия век, човек при първото изпитание или сблъсък с неправдата и или с несправедливост забравя и за вяра, и за дълг и за пазене и се отрича от вярата, оставя служение и отговорност.
Юда се обръща и казва подвизавайте се за вярата – включете се от всяко поколение да защитавате вярата и да я предадете на други с чистота и святост.

ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4

Ето какво накара Юда да отложи написването на богословския трактат, който се готвеше да напише и да вземе перото и да напише това ЧУДЕСНО ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО ПОСЛАНИЕ – ОПАСНОСТ ГРОЗИ ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ..!!!
Юда пише – вмъкнали са се някои човеци, които отдавна подлежат на осъждение – ТОВА СА ХОРА, които са с нечисти мисли и в чиито живот няма място за Бога. За тях всичко са в думите, а не в практическия живот на покорност и послушание и новорождение.
Юда разкрива две характерни черти от живота на тези хора, които са се вмъкнали в църквата като крадци, представящи себи си облечени в овчи дрехи, а живота им е бил нечист и съблазнителен.





1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
Тези хора са обръщали Божията благодат – човеколюбивото отношение на Бога към човека, във възможност за неморалност в техния живот.
Болшинството от хората се опитват да скрият греховете си и да не ги показват явно, те се придържат към общите норми и правила на приличност, защото не искат хората да видят техните грехове и пороци.
Тези хората от Юдовото послание, вмъкнали са се и които подлежат отдавна на осъждение са изгубили представата за приличност, тях не ги вълнува че някой ще види техния грях или порок. Те просто високомерно и горделиво излагат пороците си на показ, те просто без притеснение и осъждение вършат нещата, които са срамни и неморални без да имат чувството на благоприличие – с думи и дела показват своята морална падналост. Тези хора са вярвали и учили други, че докато Божията благодат е безгранична да покрива и прости всеки грях, и хората могат да продължават да съгрешават колкото си искат. Те учели колкото повече грехове има толкова по-голяма е божията благодат, и не е нужно човек да мисли за греховете, защото Божията благодат ги покрива и прощава. Тези хора извращават и обръщат Божията благодат в оправдание за вършене на грехове.
Кр.разм.... и днес има такива, които казват, Бог е милостив, дай да направим това или онова, след това ще постим, ще се молим и понеже Бог е любов – Той ще ни прости......

2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО БОГОЧОВЕК.
Човек може в различни ситуации да се откаже от Христос, и човешката история го доказва:
А/ Някой се отказва от Христос по време на гонение...
Б/ Някой се отказва от Христос защото така му е
удобно
В/ Друг се отказва от Христос, като живота и
поведението му не отговарят на Библейския начин
на живот.
Г/ Друг се отказва от Христос защото няма ясна
представа какво представлява Христос за него..

Юда с думите – отричат Единствения Владетел и Господ наш Исус Христос разкрива, че тези хора имат две заблуди свързани с Исус Христос:

1. Те отричали, че Исус Христос наистина е бил ЧОВЕК.

Тези хора учат, че колкото повече материалното тяло е повредено от грехове, толкова по-голяма е божията благодат и убеждаване на хората, че Иисус е имал тяло, и се предполага, че Той дух - „като призрак” в човешка форма за да бъде видим.
Само антихрист отрича Христовото идване във плът, и тези хода са били под негово влияние е те са най голямата опастност защото са се вмъкнали сред Божието стадо......



2. Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.

Те са вярвали, че между порочната – грешна материя в този свят – Тялото, и Съвършенния дух – който е Бог,
има много междинни етапи и Исус е само една от многото стъпки по пътя към Бога.
Това, което изненадващо разтревожи Юда, не е неговият сблъсък със ситуацията, когато в църквата са се вмъкнали хора, които обръщат Божията благодат в повод да съгрешават даже и с най неприличните грехове и пороци, А ОТРИЧАНЕТО КАКТО ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ ТАКА И БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ИСУС ХРИСТОС!
Това го правят само онези, които са под влиянието на Антихрист.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
В 3 и 4 стихове от посл.на Юда нека запомним:

І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3

1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.


ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4
1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО
БОГОЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос наистина е бил
ЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.


29.09.2011
ЯМБОЛ пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 1

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 1
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ХРИСТИЯНИН
Прочит: Юда 1,2 ст.

УВОД: Много неща говорят за човека какъв е той, отколкото самия човек говори за себе си. Много неща откриват какъв е характера на човека, отколко името по което го наричаме. В своето послание Юда нарича себе си – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ и БРАТ ЯКОВОВ.
Тези две наименования с които нарича Юда себе си, ни говорят за две много важни неща за него, които неща трябва да са важни и за всеки Христов последовател.

И З Л О Ж Е Н И Е

1. ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО!

Юда се представя като брат Яковов, и с това свое представяне той напълно е съгласен да играе не първата и важна роля, но да играе втората – по маловажна роля. Той е съгласен да го познават не като самият той какво може и какво представлява, но е съгласен да го познават като брата на Яков. В това той си прилича с Андрей – брата на Петър, за който четем в Йн.6:8... Един от учениците му – Андрей брат на Петър му казва.....

И двамата са били известни на хората чрез родствените връзки с по известните и авторитетни техни братя. Напълно е възможно и двамата – Юда и Андрей, да се разсърдят и да се обидени на хората, че ги свързват с тези които са по известни от тях, че и чрез тях отново се споменават имената на другите им братя, които получават по голям авторитет, почит и признателност. И двамата – Юда и Андрей притежаваха големия дар наречен ЗАДОВОЛСТВО ДА ИГРАЯТ ВТОРА РОЛЯ която им се преписва без да държат за първенство.
Колко е важен този дар за нас божиите чада и колко много той липсва в живота ни, защото не всеки е готов да изпълни втора роля и се стреми към първенство. Стремежът към първенствуване винаги носи борби и разделения. Юда ни дава прекрасен пример на смирение.

2. ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА ПОЧИТ.

Като всеки един човек и Юда има силно желание за почит от страна на другите. Но почитта, която Юда търси за себе си, коренно се различава от желанието и стремежа на мнозина християни, които търся авторитет, почит, уважение, признателност, първенсто и пр...,
Юда си позволява единствено да бъде – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ!
За Юда това означава само една цел и намерение – КАТО СЛУГА ДА БЪДЕ ВИНАГИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ДА ГО СЛЕДВА, ДА МУ СЛУЖИ И ДА ИЗПЪЛНИ НЕГОВАТА ЦЕЛ И ВОЛЯ.....

Славата и авторитета, който християнина въобще може да получи В ЖИВОТА СИ – Е ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!!!

Славата и авторитета в христианството не е в голямата титла, не е в първенствуването, не е в заеманата първа позиция в църквата, а обличането с дрехата на слугуване, покорност, вършене на волята на Исус. За Юда единствената и най голямата почит е – да бъде слуга не на кой да е, но на Господ Исус Христос за да може Бог да постнигне Своята цел – спасението на грешниците......

В това въведение на първия стих, Юда употребява три думи за да охарактеризира християнина:

1. ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
Думата ПРИЗВАН се употребява в три важни сфери на живота!

А/. Човек е призван към изпълнение на дълг и отговорност.
Християнина е призван към изпълнение на задачи поставени от Бога и отговорност за служенето на Господ Исус Христос – словото казва: Мат.7:21... Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Б/. Християнина е призван да дойде на празник и да се радва.
Радостта трябва да бъде като радост причинена от празник и веселие. Християнина трябва да се радва защото е призван – поканен е да бъде гост на Бога.

Пр: Поканените на вечерята, всякакви присъстващи....
В/. Християнина е призван да дойде и на съд за да даде отчет за себе си и за работата си.
В крайна сметка християнина ще дойде пред Христовото съдилище за да получи награда според делата му...

2. ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
Християнина е възлюбен от Бога за да може и самият християнин да има любов към другите.

1.Призоваването на хората да изпълняват Божиите задачи не е бреме а е служение на ЧЕСТ.

2.Призоваването на хората към служение не е тирания а е служение на БРАТСТВО.

3.Призоваването на хората на съд не е само съд на справедливост но е и СЪД НА ЛЮБОВ.

Тези три големи и важни факта определят смисъла на самият ПРИЗИВ.

3. ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
Християнина никога не се отставя изхвърленият на произвола на съдбата. Христос е постоянна бди за неговия живот и го придружава през всичките дни на живота му
Ис.49:15... Може ли жена да забрави сучещото си дете
Та да се не смили за чадото на утробата си?
Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

Преди да приключим с прочетения текст и да преминем към следващия, нека за кратко да споменен нещо за израза

ПРИЗВАНИ ОТ БОГА.

1. ап.Павел в Римл.1:1 ни казва:... Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога...
В гръцкия език думата апостол означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК. Това означава,че християнина като призван от Бога е ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК на Христовото посолство.
Призвания е изпратен в този свят да говори за Христос, да върши дела за Христос и да живее за Христос.
Християнина със своя живот показва на хората Христос във истинската светлина и агитирва за вяра в Него или се оказва неспособен за това.

2. ап. Павел в І.Кор.1:2 казва:... до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии...
Главната идея на това слово е – ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Съботата е свята, защото тя се отличава от останалите дни на седмицата; Бог е свят във висша степен, защото Той се отличава от хората. Да бъдеш призван за светия означава да бъдеш призван да бъдеш различен - отличаващ се от другите хора.

Светът има своите норми, правила и ценности, но християнинът се отличава с това, че за него единственото мерило и образец се явява Господ Исус Христос и най голямата ценност е верноста на Господ Исус.

Божието призвание оказва обединително влияние над хората да се свържат по между си посредством убеждението, че те се съучастници в БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЗА ТЯХ. – Римл.8:28...
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Призвани от Бога – това е привилегия и вдъхновение в христиански живот – живот за Бога.
ІІ.Петр.1:10... Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели , никога няма да изпаднете.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
- ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО! – ВТОРА РОЛЯ
- ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА
ПОЧИТ – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ
- ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
- ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
- ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
- ПРИЗВАНИ ОТ БОГА - означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК и ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..

Ямбол, 22.09.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ВИДЕНИЕТО НА ПРОРОК ИСАЯ

ВИДЕНИЕТО КОЕТО ПРОМЕНИ СЛУЖЕНИЕТО НА ПРОРОК ИСАЯ
Прочит пр.Иса 6:1-9

УВОД: Преди да размишляваме върху прочетения текст, желая да спеменем нещо за пророк Исая. Според преданието той е брат на цар Амасия. Ивето Исая одначава – Спасение от Йехова. Исая е един от най големите пророци. Единствен той е проповадвал спасение чрез благодат. Никой от пророците не е описвал така ясно и подробно за Месия, за неговото раждане, за изкупителната Му смърт, за неговото явление да съди народи и племена. Много от ранните църковни отци са наричали Исая – Евангелиста на Стария завет.
Юдейското предание разказва, че по времето на нечистивото царуване на Манасия, Исая е живеел при едно кедрово дърво, където го намерили и е бил срязан на две с дървен трион.

И З Л О Ж Е Н И Е

В шестата глава на книгата на пр.Исая ние прочетохме за едно чудно видение, което е имал пророка. Преди това видение този мъж е билдин обикновен проповедник на Господа. В първите пет глави на неговата книга, бие на очи това, че той винаги казва на злодейците:
...Горко на тия....които вършат това.....
...Горко на ония.....които върщат онова...
Шест пъти той казва горко на ония – но това означава винаги за другите, никога за себе си. Едва в шестата глава през време на това видение ние прочитаме пророка да каже ГОРКО МИ!!!!!!!!!
Исая дълги години е служил на Бога без да Го е видял някога в Неговото действително величие, и без да е познавал своята вина.
Той беше си присвоил правото да сочи другите с пръст и да ги осъжда без да е приложил същата мярка и за себе си. Близо 2790 години ни делят от вермето през което е служел Исая на Бога, но има нещо общо в нашето служение. Днес ние очакваме, Бог да посети земята и чадата си с едно изобилно изливане на късният небесен дъжд. Душите и сърцата ни копнеят и жадуват за това чощно благословение, за едно всеобщо съживление както вътре в нас, така и в домовете ни, църквата ни и в родината ни.
Но в много неща ние приличаме на пр.Исая преди той да е видял видението за славата и величието на Бога. Днес като пророка ни сочим слабостите на този или онзи, гледаме живота на брата или сестрата...

Скъпи души, за да протече през нас божието благословение и за да бъдем участници в божието съживление и носители на тези спасителни удари на Божията благодат върху човеците, трябва да приложив същата мярка – ГОРКО МИ - не само за тези или онези, но ГОРКО МИ – да приложим и за себе си, защото така ни учи Божието слово -------- ти който учиш другите – учиш ли и себе си....
Горко ми извика пр.Исая, но чак тогава когато Господ му даде да види Неговата слава и Неговото величия. Често това се склучва и със нас...
Горко ми казваме чак тогава когато се случи нещо във живота ни или в живота на наши близки.
Очите на пророка се отвориха и видя Божията слава още тогава, когато видя цар Озия да излиза от храма поразен с проказа на челото си.
Видението, което имаше пр.Исая не се отнася само до него, но то се отнася и до нас и ние можем да вземем поука от него в няколко направления.................

І. НА ПЪРВО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ ВИДЕНИЕ ЗА
СВЯТОСТТА, ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.

Ис.6:1.... Видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма...
Драги братя и сестри, само тогава когато християнинът долови величието, свмятостта и славата на Своя Господ, само тогава той може да осъзнае голямото значение и високата чест на рсвоето служение на Бога.
Мнозина от нас познават Бога като Един който опрощава всичките ни грехове, изцелява всичките ни болести и благославя всичките ни нужди и проблеми.
Ако ние само в тези три насоки познаваме Бога, това означава че все още не сме новородени и не познаваме пълнотата на Божията благодат, защото това означава че не сме познали най мажния атрибут на Своя небесен Отец.
Днес Бог стои над всичко видимо и невидимо и няма равен и подобен на Него. Той е Бог на боговете, Господ над господарите, Велик и мощен който не гледа на лице, ни казва Божието слово.
Бог даде това видение на пр.Исая, защото неговите очи бяха към земнвия цар и владетел и с това Бог искаше да му каже, че ЦАРЯТ Е ВРЕМЕНЕН, А БОГ ВЕЧНО ЩЕ ЦАРУВА, ЧЕ ЦАРЯТ Е СМЪРТЕН – А БОГ Е БЕЗСМЪРТЕН И ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ВСЕКИ ЖИВОТ...
Днес докато християнинът гледа на човека, очаква от човека – той ще бъде лишен от божиите благословения.
Днес Божият апел към всички нас е:
.... НЕ ГЛЕДАЙТЕ НА ЧОВЕКА, НЕ ОЧАКВАЙТЕ ОТ ЧОВЕКА,
НО СТАНЕТЕ И ПРИЗОВЕТЕ ИМЕТО НА СВОЯ БОГ...
Само тогава ще видим колко чудни, велики и славни са делата на Бога, които се извършват между нас...

ІІ. НА ВТОРО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.

Пророка са провикна: ГОРКО МИ, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни....
Това видение свали пророк Исая от стъпалото на себемнението и го постави по лице със съзнанието за грях, невежество и слабост....
Днес може да чуете фрази като: Аз съм невинен, аз не съм като другите, в мене няча слабост, аз съм напълно посветен на Бога, зда грях не може да става и дума......
Човешкото сърце до такава степен се надига, щото може да постави човека до стъпалото и равнището на безпогрешност като Бога.....
Само едно истинско смирение на духа, като това смирение което направи пр.Исая като видя видението за Божията слава и почуства силно чувство за грях,... може да бъде съществено условие за едно радостно служение на Бога и да бъде причина за получаваене на Божиите благословения и обещания върху Божия народ.
......Бог на горделивите се противи а на смирените дава благодат... ни казва Божието слово...
Смирението е била причина още в дълбока древност Бог да даде своите изобилни благословения на своите люде...

В нашето служение на Бога трябва да имаме – ЧИСТИ РЪЦЕ И НЕОПЕТНЕНИ СЪРЦА, а това може да се постигне само ако имаме радвито силно чувство за грях – будна съвест за да ни изобличава...
Ние можем да се молим ден и нощ за съживление, можем да режем месата си както Вааловите пророци, но няма да получим до като неизградим във нас едно смирено сърце със силно чувство за нашата греховност.
Не сърцето и чувствата на брата да изпитваме, но моето сърце, моята съвест трябва да бъдат на нивото на Божиите везни...
Господ ще ни употреби и ще проснлави Себе си чрез нас, само тогава когато заемем нашето място при Исусовите нозе във смирение и благоговение пред него и Неговото обещание е: -

Ис.66:2..... На този ще погледна, който е сиромах и съкрушен духом и трепери от Словото ми....

Господ да ни помогне да бъдем сиромоси – ама много сиромоси на гордост за да нямаме гордост, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на омраза за да нямаме омраза, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на ненавист за да нямаме ненавист.......... А да бъдем богати – ама много богати на Любов, мир, благост, верност, кротост, смирение...........
Бог да ни благослови!!!!!!!!!!



ІІІ. НА ТРЕТО МЯСТО ПРОРОК ИСАЯ ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ
ОТ ГРЕХА СИ.
Това очищение стана с жив въглен взет от олтаря. Когато този въглен се допря до устните на пророка, за уверение той получи следните думи: -------- Беззаконието ти се отне и грехът ти се умилостиви....

Божият отговор на Исаевата изповед бе веднага възвръщане на обещанието за опрощение. И Божият отговор до всеки един човек е:
... Който дойде при мене никак няма да го изпъдя....

Бог може да използва за своето дело само очистени съдове. Затова ние трябва да вземем присърце Божията заповед от Ис.52:11....
... ОЧИСТЕТЕ СЕ ВИЕ КОИТО НОСИТЕ СЪДОВЕТЕ ГОСПОДНИ...
Ние носим това което принадлежи на Господа и Той ни го е дал – Любовта е негова, мирът е негов, радоста е негова, спасението е негово, прощението е негово, вечния живот е негово – НИ ТРЯБВА ДА ОЧИСТИМ СЪРЦАТА СИ.....
Всеки познат грях трябва да бъде изповядан от нас и оставен.
Ние трябва да се отклоняваме от греха ако искаме като Божии слуги да бъдем употребени в делото на съживлението и спасението на човешките души.
ІІ.Тим.2:21... Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения той ще бъде съд за почтена употреба , осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

Това очистване стана със съприкосновението на Исая със олтаря.
Очистването на вярващия и годността му за служда на Божията нива става чрез съприкосновението му с КРЪВТА НА АГНЕЦА ГОСПОДЕН, която бе пролята на Голготския кръст, както пише Йоан
.... И кръвта на Сина Му Исус Христа ни очиства от всеки грях....
Цената на полезния живот е изповядване и напущане на всеки познат грях. Там където се търпи и се прикрива греха, божиятка служба може да бъде вършена, но няма да има никакво благословение.
Днес за да има блбагословение и съживление е неол(бходимо да имаме всекидневна изповед и всекидневно очистване чрез Христовата кръв. Само тогава ще бъдем канали на божиите благословения.


ІV. НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ИСАЯ ПРИЕ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.

Кого да пратя и кой ще отиде на Нас? – каза Господ.
Тази покана се отправя до очистеното Божие чадо, защото Бог може да употреби само очистените сърца.
Много често ние казваме – Господи изкам това, онова, направи за мен, за децата ми това или онова, дай ми служение, дарба и т.н.. Но дали ние в молитвено настроение сме питали някога Господа с думите – Какво искаш да сторя за Тебе Господи? Какво искаш от ме?...
Днес Божието чадо има голяма отговорност пред милионите човеци, които са без Христа.

Едно нещо е сигурно – Бог не желае смърта на грешника, но жадува за тяхното покаяние и спасение.
Божият зов към теб и мен е: --- Кого да пратя и кой ще отиде за нас?
Всеки вярващ трябва да помисли върху тези думи и в Божието присъствие да се моли – Господи какво искаш да сторя за Тебе, делото ти и църквата ти, помогни ми да намеря моето място, моят ъгъл и да светя там както Ти искаш!

На поканата на Бога, Исая веднага отговори с думите
.... Ето ме, прати ме...
Братя и сестир така ли и ние откликваме на безбройните божии милости които ни придружават във нашия живот.
Апелът на ап.павел до нас чрез посл.Римл.12:1.е.......
... И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.


Днес Господното дело има нужда не само от нашите молитви и пожертвувание, но има нужда и от работници. Можеш ли да кажеш на Господа: ... Господи в отговор на твоята любов към мене и твоя зов към мене, аз се оставям безрезервно на Твое разположение да ти служа в каквото искаш и където искаш. Ито ме, тук съм, прати ме..

След такъв отговор от Исая, Господ му каза – ИДИ!
Господ Исус заповядва на всички ни, на стари и млади, мъже и жени като казва: ИДЕТЕ И ПРОПОВЯДВАЙТЕ БЛАГОВЕСТИЕТО НА ВСЯКА ТВАР...

Господ иска Неговите люде да отидат за Неговото име и това отиване не може да се замени: Бог не казва: Ако искаш отиди чадо,прати други вместо тебе или молете се друг да се заеме с това дело – Въпроса не е да ли сме се молили, жертвали, постили, НО ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС Е
.... ДА ЛИ СМЕ ОТИШЛИ, където Бог ни е пращал.........

Голямото съживление ще започне тогава, когато всеки отиде във света – в дома си, в рода си, в семейството си и занесе Евангелската вест за спасение чрез вяра в Господа Исус Христос.

Не чакайте само на пастира, на проповедниците или на мисионерите, но всеки един трябва да обуе обувките на благовестието и да излезе да говори за името на своя Бог, за името и каузата на Христа, не за каузата на някой – брат, приятел или сродник а за Христовата кауза...
Днес Бог от нас иска всичко което притежаване да го поставим на Божия олтар за да го посметим и принесем в служба на Господа Бога на силите.

С това видения Бог приготви Исая да прогласява Божиите слова до човеците. А нас с това видение ни приготвя също за една много отговорна мисия. Тази мисия е да подготвим почвата от човешки сърца в които да се излее късния небесен дъжд за да се изпълни числото на спасените.
Но за тази мисия ние трябва да сме приготвени:


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
1.НА ПЪРВО МЯСТО ДА ИМАМЕ ВИДЕНИЕ ЗА СВЯТОСТТА,
ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.

2.НА ВТОРО МЯСТО ДА ИМАМЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.

3.НА ТРЕТО МЯСТО ДА ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ ОТ ГРЕХА СИ.

4.НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ДА ПРИЕМЕМ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.

25.ІІ.1989г.
Ямбол пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ

ОБЩЕНИЕТО
МЕЖДУ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ

Текст: 1 Йоан 1:1-7... Псалм 133:1-3 ...

УВОД: Библията отдава бележито място на общението. Не е нужно християнинът да е вникнал дълбоко в Библията преди да разбере, че Бог очаква и призовава към свято, искрено и плодотворно общение между Неговите деца. Доброто и радостта на християнския живот се поддържа, когато общението не е от лицемерие, двуличие и плътски желания. Бог очаква истинските християни да общуват помежду си като сплотено семейство, което е пълно с любов и добри дела. Самата природа ни говори за големите ползи от общението.
Дори и небесните птици се събират на ята за да бъдат заедно.
Човек постоянно жадува за обич и търси приятелство приятелство. Никой не се радва на усамотението или самотата за дълго време. Самотата ограничава и разрушава нашият физически, интелектуален и духовен потенциал. Да бъдем заедно е ключът към победата и съхранението на Църквата. Писанието използва различни сравнения, за да опише Църквата.
Една от тях я оприличава на човешкото тяло. Естественото тяло е съставено от взаимно зависими части. Ролята на всяка част е жизнено важна и когато те си сътрудничат в хармония има мир, удоволствие, растеж и здраве. Същото се отнася и до тялото на Христа. Християните са плътно свързани части, които образуват здрава и цялостна структура. Ако частите не са обединени, те няма да изпълнят целта, заради която са поставени в тялото и тялото ще боледува.
Второ, Църквата е оприличена на лозови пръчки. Връзката и общението на пръчките с лозата води до даването на плод.
Трето, тя е Божието здание, връзките между тухлите поддържа формата на зданието и го предпазват от разпадане.
Четвърто, Църквата е Божият дом; любовта, простителността и приятелството укрепяват дома и го предпазват от разцепление.
Думата “общение” означава общност, обединение, партньорство, взаимнообщуване, приятелство, споделяне на общи интереси или идеи и обединяване с обща цел.
Божието слово подчертават, че общението между ранните християни ставаше в атмосфера на единство, искреност и любов.
Деяния 2:44... “И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”

И З Л О Ж Е Н И Е

Основата на общението между Божиите деца е единството.
Общението намира своята същност именно в единна група от хора. Без единство на целите, вярата и стремежите общението би било практически невъзможно. Християните са предназначени да живеят заедно като семейство свързани в любов с братски отношения.

І. КАКВИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОБЩЕНИЕТО?

1. Първо: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО ОБЩНОСТ!
Това общество обхваща хора с едни и същи вярвания.
Те мислят за едни и същи неща, вярват в едни и същи учения, които се основават изцяло на Божието Слово, покоряват се на един и същ Господ, изповядват една и съща вяра и са управлявани от един и същ Дух (Ефесяни 4:4-6).
Общността не е от хора които претендират, че те са правите, разбиращите и че другите трябва да се съобразяват с тях, такова нещо води до разделение, препиране, оскърбление и падение...... кр.разм....
2. Второ: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО
ДРУГАРСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И ПАРТНЬОРСТВО!

Другари са онези, които стоят един до друг, прекарват време заедно и споделят радостите и скърбите си.
Деяния 10:28.... Петър : И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
3. Трето: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е
ОБЩУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ!

Това означава е служене един на друг.............. Всеки има ангажимент и участие както в духовните разисквания така и в материалните блага.... Не трябва да се чака едни постоянно да се жертват, да посрещат, да приемат а други да са на готово..... Общуването е и ангажимен към другите..
Римл.12:13.... Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
Евреи 13:16).... А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си ; защото такива жертви са угодни на Бога.

4. Четвърто: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е И
СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Работата на Царството изисква сътрудничество. Служенето на Христовото тяло изисква огромни усилия и не може да се върши самостоятелно. Силата ни се корени в единомислието ни и в работенето ни заедно.
1 Кор. 1:10... Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
СРАВНЕНИЕ С:
1. Кор. 3:1-9... И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете , а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ? Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях . Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

ІІ. ОСНОВАТА НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ!

Християнското общение ангажирва духа, душата и тялото на вярващия. Някои си мислят, че няма значение кой си, от къде идваш и в какво вярваш и че винаги си оставаш в общение с Бог и Неговите деца. Вярващият е призван към свято, здраво и небесно общение.
Християнското общение се основава на връзката ни и единстнвото ни с Отец, Сина и Святия Дух. Когато имаме тази връзката помежду ни,
Бог ни води до общение.
Деяния 2:41-42... И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

Не може да има истинско общение без Христос и Духа на Христос вътре в Неговите деца. Христос – а не човека, е центъра, който държи всички християни заедно. Той е точката, около която се върти нашата вяра. Тия, които не познават Господа, не разбират неговото слово, не са преживели спасението и те не могат да бъдат полезни в общуването защото такива проявяват дух на неразбиране, не приемане и препирливост.

Вярващият не трябва да участва “в безплодните дела на тъмнината”, а да ги изобличава (Ефесяни 5:11).
Резултатът от ходенето в светлината е живот, изчистен от грях и приведен в единство с Христос.
Йоан 8:12).“Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”

ІІІ. ПРЕГРАДИ ПРЕД ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ
(1 Йоан 1:4-6; 1 Коринтяни 1:10; 5:1-13; 2 Коринтяни 6:14-17; Римляни 12:16; 14:19; 1 Петрово 5:5)

Освежителните води на общението, потоците на неговата радост могат лесно да бъдат разрушени, когато:

1.Първо: Преграда за общението е ГОРДОСТТА.

Това е прекомерно себеуважение, което не дава място или почит на някой друг. Тя е състояние на високо мнение за себе си, постиженията си и чувство за себестойност
Всеки който предава значение на неговата личност, на неговото разбиране, на неговото знание.... като казва: Аз мога повече нещо, той е нищо при мене, има още много да се учи.....т.н... не може да “стъпва” свободно в събранието на вярващите...
Лука 22:24.... Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

2.Второ: Преграда за общението е
ДУХОВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ.

Бог, в Неговата мъдрост и любов ни е поставил на различни пиедестали на служение и отговорност в църквата. Той поставя някои в позиция на власт и сила, а на други дава по-лесни задачи. Тази подредба не е с цел да ни раздели а да ни помогне всеки да бъде реализиран в служение така както Бог ни дава чрез Святия Дух. Но когато някой държи на своето положение и не защита това което Бог е дал и на другия, тогава това се превръща във клин който разделя обществото, приятелети и църквата......кр.разм. – аз съм пастор, дякон, образован, завършил библейско училище...т.н...



3.Трето: Преграда са подозренията и липсата на доверие.

Когато често нашето доверие бива разочаровано, това няма как да не рефлектира върху нас.
4.Четвърто: Преграда са национални и етнически различия.

Когато хората отдават значение на етническата си принадлежност, независимо дали това се изразява в чувство за превъзходство или малоценност, това е проблем. Ние трябва да си спомним, че сме сътворени от един и същ Бог, изкупени и освободени чрез една и съща кръв. “ Няма вече юдеин, нико грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса” ( Галатяни 3:28). Не трябва да правим делене, което не съществува.

ІV. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ И ЕДИНСТВО

1. ИЗЯВЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ Е БОЖИЯ ПРАТЕНИК:
Ако Христовите последователи ходят в единство и хармония, ще бъде регистриран нов и моментален напредък. Божият дом ще прелива от благословения, когато премахнем стената на разделение и всички човешки прегради. Нашето единство има способност да оказва важно влияние върху света около нас, познанието че Исус е Божият пратеник за нашето спасение ще достигне до мнозина.
Йоан 17:21... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

2. ТО Е МИРА НА РАДОСТ ЗА ВЯРВАЩИЯ
Псалмистът ликува в тържествена песен за блаженството на вярващите, които ходят в единство и чието общение с Бога и братята е неразрушимо. Той каза:
“Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му. Угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението – Живота до века” (Псалм 133:1-3)

Общението е добро. То е угодно като осветеното миро за помазване, което в Стария Завет се е ползвало за освещаване на хора и предмети. То се употребяваше за отбелязване на нещата, които са специално отделени за Божиите цели.
Общението е като “миро на радост.
Исая 61:3.... Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Общението с любов между Божиите деца, говори за преливащите благословения в Църквата. То е полезно, както е и приятно; то носи благословения, неизброими като капките на росата. То охлажда унищожителната горещина на човешките страсти, както росата охлажда въздуха и освежава земята. Общението освежава сърцето.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧРЕЗ ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖИИТЕ ЧАДА Господ заповядва благословение. Бог на любовта и мира царува между тях сега, и ще бъде с тях завинаги в свят на непресъхваща любов и мир.

Гр. Ямбол, 08.09.2011 Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

Пришествия и възкръсения

ДВЕ ПРИШЕСТВИЯ И ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ
ЕВР.9:27-28

УВОД: МНОЗИНА ГИ ВЪЛНУВА ВЪПРОСА ДА ВЪЗКРЪСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИ, КАКТО И ПРИШЕСТВИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ПОРАДИ СЛОЖНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ТЕМИТЕ, И НЕ РАЗБИРАНЕТО ОТ СТРАНА НА НЯКОИ, МНОЗИНА ПОПАДАТ ВЪВ ОБЪРКВАНЕ. ЗАТОВА С БОЖИЯНА БЛАГОДАТ ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОСВЕТЛЯ ТЕЗИ ВАЖНИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ.

И З Л О Ж Е Н И Е

І. ОТНОСНО ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС
ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.

1. ТО ВЕЧЕ Е ФАКТ – ИЗПЪЛНЕН И СЪДЪРЖА:
А/ РОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ДЕВИЦА
Б/ ЖИВОТА МУ КАТО БЕЗГРЕШЕН
В/ ИЗКУПИТЕЛНАТА МУ ЖЕРТВА ЗА ГРЕШНИЦИТЕ
ЧРЕЗ НЕГОВАТА СМЪРТ.
Г/ ВЪЗКРЪСЕНИЕТО МУ НА ТРЕТИЯ ДЕН
Д/ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА МУ И
ОБЛИЧАНЕТО Я СЪС ВЛАСТ И ЦЕЛ ДО НЕГОВОТО
ВТОРО ИДВАНЕ НА ЗЕМЯТА.
Е/ НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА 40 ДЕН ОТ
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО МУ.
За Христовото първо идване на земята ние четем във:
Йоан 1:43-49…. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

Исая 7:14… Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е ., Бог с нас.}†.
9:6… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

Числа. 24:17… Виждам го, но не сега;
Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля; -------- Изпълнено във:
Матея 2:1-2…. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА СЪС НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ И ЗАВЪРШВА СЪС НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ………………..
Със това приключва Неговото първо идване на земята, и сам Христос даде обещание за Второто Му идване на земята, което четем в Д.А. 1:11… ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

ІІ. ДО ВТОРОТО ИДВАНЕ – ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
НА ЗЕМЯТА – ИМА:

1. ЦЪРКОВНА ДИСПЕНСАЦИЯ – СЛУЖЕНИЕТО НА
ЦЪРКВАТА, КОЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С НАЧАЛОТО НА
ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

2. ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗАПОЧВА СЪС
ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ – ПРАВЕДНИЦИ
ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКВАТА, КАКТО И
ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА.
І.Кор.15:51-52… Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
І.Сол.4:16-17… Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

При това грабване ще се изпълни казаното от в Божието слово – двама ще бъдат на нивата….., две жени ще бъдат на мелницата…,
Двама ще бъдат в леглото….. единият ще се вземе, а другият ще остане…. Разбира се това ще се служи с тези които не са готови а
за Грабването.
ГРАБВАНЕТО И ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ СВЕТИИ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА – Ж Ъ Т В А…. Това е първата част на Първото възкръсение.

Всички въкръсени и грабнати от първата част на първото възкръсение, застават във небето пред Христовото съдилище за да получат награда за своята работа за Господа. Работата на всеки ще бъде изпитана чрез огън и на когото работата издържи ще получи НАГРАДА, а на когото не издържи няма да получи награда, но ще бъде СПАСЕН. Никой от това възкръсение и грабване няма да бъде осъден……………

След получаване на наградите в небето ще започне Сватбата на Христос с Неговата невяста….. на която ще присъстват всички светии от стария завет и църковната диспенсация.

3. НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
Тя ще продължи 7 годинии земята ще бъде управлявана от Антихиста. През това време ще има войни, глад, мизерия, болести, язви…. И който иска да се спаси, ще трялва да плати със живота си…
Откр. 13:15-17… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

4. ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ.

1. На края на Голямата скръб на земята и на края на Сватбата на Христос на небето – това означава, че колкото скръб има на земята толкова време ще има радост на небето, - ще започне възкръсението на праведниците от Голямата скръб, ония които са платили своето спасение със живота си,
ТОВА Е ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ…

Откр.20:4… видях и душите на ония, които бяха
обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха….
Това възкръсение е така наречената БАБЕРКА, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС ХРИСТОВОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА………..

2. Веднага с края на Първото възкръсение – с Баберката, започва ЯВЛЕНИЕТО – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.

Христос слиза със всички светии, побеждава антихриста – Откр.19:20… И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
Христос установява 1000 годишното царство.
При първото пришествие – Христос слезе ка раб, слуга, изкупителна жертва, а при Второто пришествие – Той идва във СЛАВА като победител и установява на земята 1000 годишното царство под негово управление.
Първото възкръсение започва със ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ КАКТО И ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА И ЗАВЪРШВА СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ.

СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ ЗАВЪРШВА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ, КОЕТО Е ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗА ЖИВОТ И ЗАПОЧВА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС ВСИЧКИ СВЕТИИ НА ЗЕМЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО… Откр. 20:4-6… видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

От първото възкръсение - възкръсението и със мъчениците, никой няма да бъде осъден – ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ ЗА ЖИВОТ!!!!

СЛЕД 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО ЩЕ ИМА ВТОРО ВЪЗКРЪСЕНИЕ НА ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ОТ ВСИМЧКИ ВРЕМЕНА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ И ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ….;

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО – ТИ А АЗ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ!

01.09.2011Г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ