І.Тимотей - 1. ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА

№ 1

ОСЪДЕНИ ОТ ЗАКОНА
І.Тим.1:8-11

УВОД: Когато в земното царство в което живее човек, настъпи
Божието царство, тогава няма има нужда от друг Закон освен Закона на Божията любов в сърцата на човеците, но в
настоящото време този момент е все още далече.
И затова ап.Павел показва списък с грехове, които Законът забранява и осъжда. Този пасаж е много интересен и важен за нас, защото този списък показва в какви условия се е зародил и израства християнството. Ние често говорим, че за християнина е трудно да живее в епохата на съвременната цивилизация, защото днешно време човек се сблъсква с различни грехове, пороци, съблазни, които се разпространяват свободно. Чрез този списък от грехове, ап.Павел показва, че църквата е малък остров от непорочност – святост,чистота,моралност, която живее непорочно във един свят на порочност – грехопадение.
Нека с Божията помощ да ризмишляваме над този пасаж и да се поучим от Божието слово.

И З Л О Ж Е Н И Е

Ап.Павел започва този списък с грехове, които са осъдени от Закона – Божието слово и на ПЪРВО МЯСТО слага:

І. БЕЗЗАКОННИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните.
Това са онези, които знаят Закона на доброто и злото и СЪЗНАТЕЛНО го нарушават с отворени очи и ясно съзнание.
Никой не може да осъди някога за нарушаване за нещо което е писано в Закона, за което той няма предстнава и не знае –
НО, БЕЗЗАКОНИЕ – ТОВА СА ОНЕЗИ, които знаят че е грях, че не е добро и СЪЗНАТЕЛНО И УМИШЛЕНО/ИСКАЙКИ/ нарушават закона и удовлетворяват своите желания..... кр.разм......


ІІ. НЕПОКОРНИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.9
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните.
Това са онези, които са непослушни и непокорни, които отказват да се подчиняват на всякаква власт /най вече в църквата/. Тези хора не признават власта и авторитета на пастира, водача, по възрастните и поставените от Бога в църквата. Те често са като войници, които бунтовно не се подчиняват и отказват да изпълняват команда – такива често казват – КОЙ СИ ТИ, КОЙ ТЕ Е ПОСТАВИЛ НАД МЕН, ТИ СИ НИКОЙ, ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА .... кр.разм.....
Такива хора са повече ГОРДЕЛИВИ, НЕУБОЗДАНИ, които никога не могат да приемат съвет, указание, наставление за да се покоряват..


ІІІ. УБИЙЦИТЕ НА МАЙКИ И БАЩИ – са осъдени от Божието слово – ст.
... като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

Тези, които описва ап.Павел се отнася не за онези, които физически убиват бащи и майки, синове, дъщери, братя и сестри, а за друг вид убийци, за които по римското право от онова време четем, СИН, КОЙТО УДАРИ СВОИТЕ РОДИТЕЛИ – се подлага на смъртно наказание. Тези думи показват онези СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ, които нямат чувството на благодарност, уважение и срам. В сърцата на които липсва благодарността към родителите за безсънните нощи и грижата за тяхното отглеждане, израстване,образование, грижи за децата и пр..., НЯМАТ уважение за годините усилия на грижа и защита, на труд за задоволяване на всяка тяхна нужда и потребност, ТЕ НЯМАТ И СРАМ и затова изоставят своите родители в глад, мизерия, без дом, тормозят ги, унижават ги и пр.......
Чрез това слово, апостола ни напомня, че жестокият удар не е само удар по тялото, НО УДАРЪТ КОЙТО ПРИЧИНЯВА БОЛКА ВЪВ СЪРЦЕТО И ДУШАТА..... а такива има много, които със своите дела убиват не само своите родители, но и други в църквата Христова. Исус разширява значението на тази заповед, която касае не само убийството на човека, но и чувството на омраза против братята и сестрите.


ІV. ЛЪЖЦИТЕ – са осъдени от Божието слово – ст.10
... за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа.
Това са хора, които не се колебаят, без да мислят за последиците от тяхното деяние, без да се колебят, както някой е казал без да им мигне окото извръщават истината, говорят лъжа и неверни неща, за да оправдаят себе си и да постигнат своите цели. За такива истината няма стойност, за тях лъжата е средството за израстване и получаване на достижения в техния живот.
В такава светлина ап.Павел обрисува атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ.
Независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, кой то може да ни промени.








ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нека се пазим от това за което ап.Павел ни прупреждава в І.Тимотея 1:8-10 ст. ...
А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа,


ЯМБОЛ, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ

ТЪЛКУВАНЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА-6

Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 6
ХРИСТИЯНИНА КАТО ДОБРОДЕТЕЛЕН ЧОВЕК
Прочит: Юда 20 - 21 ст.

УВОД: До този пасаж от Божието слово, Юда говори за значимостта на християнина, защитаване на вярата, за вмъкналите се нечиви хора в Божието стадо и за техните намерения и действия, които са осъдени поради обръщането на Божията благодат като причина да прикриват своите плътски пороци, които пръскат Божието стадо и стават причина за съблазън.
В тази част от Божието слово от 20 до 23 стихове Юда разкрива характерните черти на ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ЧОВЕК В БОЖИЕТО СТАДО.

И З Л О Ж Е Н И Е
Независимо от това, че нечистивите човеци активно работят за отпадане на хората от вярата и, в Божието стадо има и добродетелни хора, които изпъкват със своята верност,чистота и служене на Бога.
Тези хора са хора на добрите дела, чрез които човек се насърчава в своя духовен живот и служение.
І. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН – строи своя живот върху фондамента наречен –
ПРЕСВЯТА ВЯРА.

С това слово Юда напомня на всички, че живота на новородения християнин се основава не на това какво той е създал или направил, А НА ТОВА КАКВО ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ.
Християнина получава ВЯРАТА като свързана верига. Исус предаде вярата на апостолите, от тях тя премина в Църквата и ние получаваме вярата от църквата. В това има нещо уникално и удивително, и това означава, че нашата вяра не е просто наше мнение, А ТОВА Е ОТКРОВЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, пазена във Неговата църква и предавана от църквата по-нататък от поколение на поколение, което предаване става под наблюдението и контрола на СВЯТЯ ДУХ. – Това е ПРЕСВЯТА ВЯРА.
Първоначалното значение на думата „Свято” означава – ДРУГО, или ОТЛИЧАВАЩО СЕ!
Свято – отличаващо се от останалите, така както СВЕЩЕНИКА се отличава от останалите вярващи, ХРАМА /Църковната сграда/ - се отличава от всички останали здания, СЪБОТАТА от останалите дни и БОГ – във висша степен се различава от отстаналите хора.
Вярата на новоредения християнин се отличава в два много важни аспекта:
1. Тази вяра не е произведение на ръката и
умът на човечеството – НО Е ДАДЕНА ОТ БОГА. Тя ни е дадено не по право на избор, А ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА. Ние не трябва да правим умувания, размисли, НО ОПРЕДЕЛЕНО ДА ЗНАЕМ – ЧЕ ТОВА Е ПО ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГА.

2. Тази вяра е ВЯРА, КОЯТО МОЖЕ ДА
ПРОМЕНИ онзи, който я има.
Тази вяра променя не само нашите мисли, чувства и намерения, но целият облик на нашия живот. Тя е несамо вяра отваряща нашите умове, но е нравствен двигател на нашия живот.

ІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек на молитвата.
Смисълът на вярата се изразява В ПРИЗНАНИЕТО НА НАШАТА ПЪЛНА ЗАВИСИМОСТ ОТ БОГА, а Молитвата е акт на признание и обръщение към Бога за помощ в нужда и това е най яркото доказателство за нашата зависимост от Бога. Християнинът знае, че сам той нищо неможе да постигне или направи, но със Бога всичко е възможно и затова той е длъжен във своето безсилие да се обърне към всесилния Бог.
Юда напомня молитвата да бъде във Святия Дух и с това той има впредвид: - често нашите молитви биват егоистични и духовно слепи, но когато ние напълно се отдадем в разпореждане на Святия Дух тогава нашите желания, мисли, чувства, намерение, отношения към другите стават чисти и молитвите ни правилни. Истината се заключава в това, че ние християните сме длъжни да се молим на Бога, НО САМО БОГ МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ КАК ДА СЕ МОЛИМ И ЗА КАКВО ДА СЕ МОЛИМ.

ІІІ. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек запазващ в себе си Божията любов.
С това Юда напомня за заветното взаимоотношение между Бога и неговия народ.
В Изх.24:7 четем.... После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.
Бог се обърна към своя народ и им предложи за им бъде техен Бог, а те негов народ – това е отношение в което народа трябва да пази в себе си любовта на Своя Бог.

Този който иска да запази близост и единство с Бога, задължително трябва Му принесе своята любов и своете послушание – те са неразделни по-между си.

ІV. ДОБРОДЕТЕЛНИЯ ХРИСТИЯНИН –
е човек на очакването.
Такъв човек очаква пришествието на Господ Исус Христос запазвайки във себе си МИЛОСЪРДИЕ, ЛЮБОВ И СИЛАТА НА ИСУС ХРИСТОС ДА СЛУЖИ НА БОГА, защото той знае че Исус ще му донесе ВЕЧЕН ЖИВОТ, тоест ЖИВОТА НА САМИЯ БОГ – ЖИВОТ НА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА!!!!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним:
В стадото винаги ва добродетелни християни които:
1. Живеят живот на пример
2. Те са хора на молитвата
3. Пазят във себе си Божията любов
4. Винаги са готови да посрещнат Господ Исус.


03.11.2011, Ямбол пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ