Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 2
ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА И ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ
Прочит: Юда 3,4 ст.
УВОД: Голямото желание на Юда е било да напише трактат – учение за ВЯРАТА И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА. Но в този момент до него достигнаха слухове, че са се появили порочни и заблуждаващи хора, които се разпостранявали заблудително учение.
В Юда изникна убеждението, че в настоящия момент трябва да се отложи писането на трактат и затова написа това послание.
И З Л О Ж Е Н И Е
Юда във пълна мяра осъзнава своя дълг и своята отговорност да бъде ПАЗИТЕЛ НА БОЖИЕТО СТАДО
Възникна опасност за чистотата на вярата и Юда осъзнавайки своята отговорност пред Бога за Божието стадо, веднага се нахвърля да защитава стадото и вярата.
Това за което Юда мечтаеше – да напише цяло учение за вярата и спасението, за което беше положил големи усилия и време и знаейки, че може би няма да му се отдаде друга възможност затова, той оставя своето желание и спешно написва това кратко послание....кр.разм....
...да ли ние сме готови да отложим и да оставим някои неща, да пренебрегнем семейство, ангажименти, желания, амбиции и да се включим първом да извършим това, което е важно за Божието стадо и вярата в Христа......
С това малко послание, Юда донесе на църквата по-голяма полза отколкото ако беше се наел да напише трактат в това време, защото до като пишеше църквата можеше да бъде пръсната и заблуждаващото учение да завладее цялото стадо.
В прочетеното слово 3 и 4 стихове, в 3 стих се обръща внимание на няколко истини.
І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3
1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
Нещата на християнската вяра, ние сами не сме ги открили, но те достигнаха до нас, като се предаваха от поколение на поколение до като достигнат до нас..... Заслугата с която понякога се окичва човек като казва ако не бях аз, ако не приех аз, ако не бех предал аз...т.н не е наша, според думите на Юда вярата не е открита директно от нас, но тя ни е била предадена – започвайки от прадядо или баба, дядовци и баби, бащи и майки и до нас.... ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ ВЯРАТА Е НЕЩО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗГУБЕНА, НО ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА ВЪРВИ ОТ ПОКОЛЕНИЕ КЪМ ПОКОЛЕНИЕ.
Това предаване на вярата не достигна до нас чрез студеното напечатване на книга, но тя се е предавала от поколение на поколение като жива верига, в която жива верига са включени мъже и жени, които са изпитали чудното въздействие на вярата в техния живот и са я предавали на други...
2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
С тези думи Юда напомня, че християнската вяра не е собственост на някой човек, а е собственост на Църквата. Вярата се предава в църквата, тя се пази от Църквата, тя е проповядвана и разбирана в Църквата.
Кр.разм...., благословенията зависят от това какво се проповядва в църквата....... човешко, за човека или Вяра в Христос и пазене на тази вяра....
3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.
Всеки християнин е длъжен да бъде защитник на християнската вяра. Всяко поколение при предаването на вярата на следващо поколение, трябва да я предаде неопорочена и чиста. Имало е времена, когато това предаване на вярата чиста и неопетнена е било много трудно, но всеки познал Бога със сърце и душа, със цената ни живота си е пазил вярата чиста и неопетнена предавайки я на следващото поколение. Юда под думата – да се подвизавате за вярата, има предвид да защитавате вярата която ви е предадена. Защитаването на вярата може да струва скъпо – дори и със цената на живота, но това е СВЕЩЕН И БЛАГОСЛОВЕН ДЪЛГ, което се пада на всяко поколение в църквата. Апостолите показаха на дело пазенето на вярата и мнозина заплатиха за това със живота си, предадоха вярата на други такава каквато са я получили от първоизвора – Господ Исус Христос.....
Кр.разм...., колко често в настоящия век, човек при първото изпитание или сблъсък с неправдата и или с несправедливост забравя и за вяра, и за дълг и за пазене и се отрича от вярата, оставя служение и отговорност.
Юда се обръща и казва подвизавайте се за вярата – включете се от всяко поколение да защитавате вярата и да я предадете на други с чистота и святост.
ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4
Ето какво накара Юда да отложи написването на богословския трактат, който се готвеше да напише и да вземе перото и да напише това ЧУДЕСНО ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО ПОСЛАНИЕ – ОПАСНОСТ ГРОЗИ ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ..!!!
Юда пише – вмъкнали са се някои човеци, които отдавна подлежат на осъждение – ТОВА СА ХОРА, които са с нечисти мисли и в чиито живот няма място за Бога. За тях всичко са в думите, а не в практическия живот на покорност и послушание и новорождение.
Юда разкрива две характерни черти от живота на тези хора, които са се вмъкнали в църквата като крадци, представящи себи си облечени в овчи дрехи, а живота им е бил нечист и съблазнителен.
1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
Тези хора са обръщали Божията благодат – човеколюбивото отношение на Бога към човека, във възможност за неморалност в техния живот.
Болшинството от хората се опитват да скрият греховете си и да не ги показват явно, те се придържат към общите норми и правила на приличност, защото не искат хората да видят техните грехове и пороци.
Тези хората от Юдовото послание, вмъкнали са се и които подлежат отдавна на осъждение са изгубили представата за приличност, тях не ги вълнува че някой ще види техния грях или порок. Те просто високомерно и горделиво излагат пороците си на показ, те просто без притеснение и осъждение вършат нещата, които са срамни и неморални без да имат чувството на благоприличие – с думи и дела показват своята морална падналост. Тези хора са вярвали и учили други, че докато Божията благодат е безгранична да покрива и прости всеки грях, и хората могат да продължават да съгрешават колкото си искат. Те учели колкото повече грехове има толкова по-голяма е божията благодат, и не е нужно човек да мисли за греховете, защото Божията благодат ги покрива и прощава. Тези хора извращават и обръщат Божията благодат в оправдание за вършене на грехове.
Кр.разм.... и днес има такива, които казват, Бог е милостив, дай да направим това или онова, след това ще постим, ще се молим и понеже Бог е любов – Той ще ни прости......
2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО БОГОЧОВЕК.
Човек може в различни ситуации да се откаже от Христос, и човешката история го доказва:
А/ Някой се отказва от Христос по време на гонение...
Б/ Някой се отказва от Христос защото така му е
удобно
В/ Друг се отказва от Христос, като живота и
поведението му не отговарят на Библейския начин
на живот.
Г/ Друг се отказва от Христос защото няма ясна
представа какво представлява Христос за него..
Юда с думите – отричат Единствения Владетел и Господ наш Исус Христос разкрива, че тези хора имат две заблуди свързани с Исус Христос:
1. Те отричали, че Исус Христос наистина е бил ЧОВЕК.
Тези хора учат, че колкото повече материалното тяло е повредено от грехове, толкова по-голяма е божията благодат и убеждаване на хората, че Иисус е имал тяло, и се предполага, че Той дух - „като призрак” в човешка форма за да бъде видим.
Само антихрист отрича Христовото идване във плът, и тези хода са били под негово влияние е те са най голямата опастност защото са се вмъкнали сред Божието стадо......
2. Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.
Те са вярвали, че между порочната – грешна материя в този свят – Тялото, и Съвършенния дух – който е Бог,
има много междинни етапи и Исус е само една от многото стъпки по пътя към Бога.
Това, което изненадващо разтревожи Юда, не е неговият сблъсък със ситуацията, когато в църквата са се вмъкнали хора, които обръщат Божията благодат в повод да съгрешават даже и с най неприличните грехове и пороци, А ОТРИЧАНЕТО КАКТО ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ ТАКА И БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ИСУС ХРИСТОС!
Това го правят само онези, които са под влиянието на Антихрист.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
В 3 и 4 стихове от посл.на Юда нека запомним:
І. ЗАЩИТАВАНЕ НА ВЯРАТА! – ст. 3
1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА - ТОВА Е НЕЩО,
КОЕТО НИ Е ПРЕДАДЕНО.
2. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА
ПРЕДАДЕНА НА СВЕТИИ.
3.ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА – Е ВЯРА, КОЯТО
ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИТАВА.
ІІ. ОПАСНОСТТА ЗА ЦЪРКВАТА ОТВЪТРЕ! - ст.4
1. ТЕЗИ ХОРА СА БИЛИ ПОХОТЛИВО! –
НЕМОРАЛНИ!
2. ТЕЗИ ХОРА ОТХВЪРЛЯТ ХРИСТОС КАТО
БОГОЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос наистина е бил
ЧОВЕК.
- Те отричали, че Исус Христос е и БОГ.
29.09.2011
ЯМБОЛ пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
сряда, 28 септември 2011 г.
ТЪЛКУВАНИЕ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЮДА - 1
Посланието на ЮДА
ЛЕКЦИЯ 1
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ХРИСТИЯНИН
Прочит: Юда 1,2 ст.
УВОД: Много неща говорят за човека какъв е той, отколкото самия човек говори за себе си. Много неща откриват какъв е характера на човека, отколко името по което го наричаме. В своето послание Юда нарича себе си – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ и БРАТ ЯКОВОВ.
Тези две наименования с които нарича Юда себе си, ни говорят за две много важни неща за него, които неща трябва да са важни и за всеки Христов последовател.
И З Л О Ж Е Н И Е
1. ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО!
Юда се представя като брат Яковов, и с това свое представяне той напълно е съгласен да играе не първата и важна роля, но да играе втората – по маловажна роля. Той е съгласен да го познават не като самият той какво може и какво представлява, но е съгласен да го познават като брата на Яков. В това той си прилича с Андрей – брата на Петър, за който четем в Йн.6:8... Един от учениците му – Андрей брат на Петър му казва.....
И двамата са били известни на хората чрез родствените връзки с по известните и авторитетни техни братя. Напълно е възможно и двамата – Юда и Андрей, да се разсърдят и да се обидени на хората, че ги свързват с тези които са по известни от тях, че и чрез тях отново се споменават имената на другите им братя, които получават по голям авторитет, почит и признателност. И двамата – Юда и Андрей притежаваха големия дар наречен ЗАДОВОЛСТВО ДА ИГРАЯТ ВТОРА РОЛЯ която им се преписва без да държат за първенство.
Колко е важен този дар за нас божиите чада и колко много той липсва в живота ни, защото не всеки е готов да изпълни втора роля и се стреми към първенство. Стремежът към първенствуване винаги носи борби и разделения. Юда ни дава прекрасен пример на смирение.
2. ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА ПОЧИТ.
Като всеки един човек и Юда има силно желание за почит от страна на другите. Но почитта, която Юда търси за себе си, коренно се различава от желанието и стремежа на мнозина християни, които търся авторитет, почит, уважение, признателност, първенсто и пр...,
Юда си позволява единствено да бъде – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ!
За Юда това означава само една цел и намерение – КАТО СЛУГА ДА БЪДЕ ВИНАГИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ДА ГО СЛЕДВА, ДА МУ СЛУЖИ И ДА ИЗПЪЛНИ НЕГОВАТА ЦЕЛ И ВОЛЯ.....
Славата и авторитета, който християнина въобще може да получи В ЖИВОТА СИ – Е ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!!!
Славата и авторитета в христианството не е в голямата титла, не е в първенствуването, не е в заеманата първа позиция в църквата, а обличането с дрехата на слугуване, покорност, вършене на волята на Исус. За Юда единствената и най голямата почит е – да бъде слуга не на кой да е, но на Господ Исус Христос за да може Бог да постнигне Своята цел – спасението на грешниците......
В това въведение на първия стих, Юда употребява три думи за да охарактеризира християнина:
1. ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
Думата ПРИЗВАН се употребява в три важни сфери на живота!
А/. Човек е призван към изпълнение на дълг и отговорност.
Християнина е призван към изпълнение на задачи поставени от Бога и отговорност за служенето на Господ Исус Христос – словото казва: Мат.7:21... Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Б/. Християнина е призван да дойде на празник и да се радва.
Радостта трябва да бъде като радост причинена от празник и веселие. Християнина трябва да се радва защото е призван – поканен е да бъде гост на Бога.
Пр: Поканените на вечерята, всякакви присъстващи....
В/. Християнина е призван да дойде и на съд за да даде отчет за себе си и за работата си.
В крайна сметка християнина ще дойде пред Христовото съдилище за да получи награда според делата му...
2. ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
Християнина е възлюбен от Бога за да може и самият християнин да има любов към другите.
1.Призоваването на хората да изпълняват Божиите задачи не е бреме а е служение на ЧЕСТ.
2.Призоваването на хората към служение не е тирания а е служение на БРАТСТВО.
3.Призоваването на хората на съд не е само съд на справедливост но е и СЪД НА ЛЮБОВ.
Тези три големи и важни факта определят смисъла на самият ПРИЗИВ.
3. ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
Християнина никога не се отставя изхвърленият на произвола на съдбата. Христос е постоянна бди за неговия живот и го придружава през всичките дни на живота му
Ис.49:15... Може ли жена да забрави сучещото си дете
Та да се не смили за чадото на утробата си?
Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
Преди да приключим с прочетения текст и да преминем към следващия, нека за кратко да споменен нещо за израза
ПРИЗВАНИ ОТ БОГА.
1. ап.Павел в Римл.1:1 ни казва:... Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога...
В гръцкия език думата апостол означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК. Това означава,че християнина като призван от Бога е ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК на Христовото посолство.
Призвания е изпратен в този свят да говори за Христос, да върши дела за Христос и да живее за Христос.
Християнина със своя живот показва на хората Христос във истинската светлина и агитирва за вяра в Него или се оказва неспособен за това.
2. ап. Павел в І.Кор.1:2 казва:... до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии...
Главната идея на това слово е – ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Съботата е свята, защото тя се отличава от останалите дни на седмицата; Бог е свят във висша степен, защото Той се отличава от хората. Да бъдеш призван за светия означава да бъдеш призван да бъдеш различен - отличаващ се от другите хора.
Светът има своите норми, правила и ценности, но християнинът се отличава с това, че за него единственото мерило и образец се явява Господ Исус Христос и най голямата ценност е верноста на Господ Исус.
Божието призвание оказва обединително влияние над хората да се свържат по между си посредством убеждението, че те се съучастници в БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЗА ТЯХ. – Римл.8:28...
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Призвани от Бога – това е привилегия и вдъхновение в христиански живот – живот за Бога.
ІІ.Петр.1:10... Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели , никога няма да изпаднете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
- ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО! – ВТОРА РОЛЯ
- ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА
ПОЧИТ – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ
- ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
- ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
- ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
- ПРИЗВАНИ ОТ БОГА - означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК и ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Ямбол, 22.09.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ЛЕКЦИЯ 1
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ХРИСТИЯНИН
Прочит: Юда 1,2 ст.
УВОД: Много неща говорят за човека какъв е той, отколкото самия човек говори за себе си. Много неща откриват какъв е характера на човека, отколко името по което го наричаме. В своето послание Юда нарича себе си – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ и БРАТ ЯКОВОВ.
Тези две наименования с които нарича Юда себе си, ни говорят за две много важни неща за него, които неща трябва да са важни и за всеки Христов последовател.
И З Л О Ж Е Н И Е
1. ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО!
Юда се представя като брат Яковов, и с това свое представяне той напълно е съгласен да играе не първата и важна роля, но да играе втората – по маловажна роля. Той е съгласен да го познават не като самият той какво може и какво представлява, но е съгласен да го познават като брата на Яков. В това той си прилича с Андрей – брата на Петър, за който четем в Йн.6:8... Един от учениците му – Андрей брат на Петър му казва.....
И двамата са били известни на хората чрез родствените връзки с по известните и авторитетни техни братя. Напълно е възможно и двамата – Юда и Андрей, да се разсърдят и да се обидени на хората, че ги свързват с тези които са по известни от тях, че и чрез тях отново се споменават имената на другите им братя, които получават по голям авторитет, почит и признателност. И двамата – Юда и Андрей притежаваха големия дар наречен ЗАДОВОЛСТВО ДА ИГРАЯТ ВТОРА РОЛЯ която им се преписва без да държат за първенство.
Колко е важен този дар за нас божиите чада и колко много той липсва в живота ни, защото не всеки е готов да изпълни втора роля и се стреми към първенство. Стремежът към първенствуване винаги носи борби и разделения. Юда ни дава прекрасен пример на смирение.
2. ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА ПОЧИТ.
Като всеки един човек и Юда има силно желание за почит от страна на другите. Но почитта, която Юда търси за себе си, коренно се различава от желанието и стремежа на мнозина християни, които търся авторитет, почит, уважение, признателност, първенсто и пр...,
Юда си позволява единствено да бъде – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ!
За Юда това означава само една цел и намерение – КАТО СЛУГА ДА БЪДЕ ВИНАГИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ДА ГО СЛЕДВА, ДА МУ СЛУЖИ И ДА ИЗПЪЛНИ НЕГОВАТА ЦЕЛ И ВОЛЯ.....
Славата и авторитета, който християнина въобще може да получи В ЖИВОТА СИ – Е ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!!!
Славата и авторитета в христианството не е в голямата титла, не е в първенствуването, не е в заеманата първа позиция в църквата, а обличането с дрехата на слугуване, покорност, вършене на волята на Исус. За Юда единствената и най голямата почит е – да бъде слуга не на кой да е, но на Господ Исус Христос за да може Бог да постнигне Своята цел – спасението на грешниците......
В това въведение на първия стих, Юда употребява три думи за да охарактеризира християнина:
1. ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
Думата ПРИЗВАН се употребява в три важни сфери на живота!
А/. Човек е призван към изпълнение на дълг и отговорност.
Християнина е призван към изпълнение на задачи поставени от Бога и отговорност за служенето на Господ Исус Христос – словото казва: Мат.7:21... Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Б/. Християнина е призван да дойде на празник и да се радва.
Радостта трябва да бъде като радост причинена от празник и веселие. Християнина трябва да се радва защото е призван – поканен е да бъде гост на Бога.
Пр: Поканените на вечерята, всякакви присъстващи....
В/. Християнина е призван да дойде и на съд за да даде отчет за себе си и за работата си.
В крайна сметка християнина ще дойде пред Христовото съдилище за да получи награда според делата му...
2. ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
Християнина е възлюбен от Бога за да може и самият християнин да има любов към другите.
1.Призоваването на хората да изпълняват Божиите задачи не е бреме а е служение на ЧЕСТ.
2.Призоваването на хората към служение не е тирания а е служение на БРАТСТВО.
3.Призоваването на хората на съд не е само съд на справедливост но е и СЪД НА ЛЮБОВ.
Тези три големи и важни факта определят смисъла на самият ПРИЗИВ.
3. ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
Християнина никога не се отставя изхвърленият на произвола на съдбата. Христос е постоянна бди за неговия живот и го придружава през всичките дни на живота му
Ис.49:15... Може ли жена да забрави сучещото си дете
Та да се не смили за чадото на утробата си?
Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
Преди да приключим с прочетения текст и да преминем към следващия, нека за кратко да споменен нещо за израза
ПРИЗВАНИ ОТ БОГА.
1. ап.Павел в Римл.1:1 ни казва:... Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога...
В гръцкия език думата апостол означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК. Това означава,че християнина като призван от Бога е ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК на Христовото посолство.
Призвания е изпратен в този свят да говори за Христос, да върши дела за Христос и да живее за Христос.
Християнина със своя живот показва на хората Христос във истинската светлина и агитирва за вяра в Него или се оказва неспособен за това.
2. ап. Павел в І.Кор.1:2 казва:... до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии...
Главната идея на това слово е – ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Съботата е свята, защото тя се отличава от останалите дни на седмицата; Бог е свят във висша степен, защото Той се отличава от хората. Да бъдеш призван за светия означава да бъдеш призван да бъдеш различен - отличаващ се от другите хора.
Светът има своите норми, правила и ценности, но християнинът се отличава с това, че за него единственото мерило и образец се явява Господ Исус Христос и най голямата ценност е верноста на Господ Исус.
Божието призвание оказва обединително влияние над хората да се свържат по между си посредством убеждението, че те се съучастници в БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЗА ТЯХ. – Римл.8:28...
Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
Призвани от Бога – това е привилегия и вдъхновение в христиански живот – живот за Бога.
ІІ.Петр.1:10... Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели , никога няма да изпаднете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
- ЮДА Е ЧОВЕК БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПЪРВЕНСТВО! – ВТОРА РОЛЯ
- ЮДА Е ЧОВЕК СЪС СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДИНСТВЕНА
ПОЧИТ – СЛУГА ИСУС ХРИСТОВ
- ХРИСТИЯННА Е ПРИЗВАН ОТ БОГА!
- ХРИСТИЯНИНА Е ВЪЗЛЮБЕН ОТ БОГА.
- ХРИСТИЯНИНА Е СЪХРАНЕН ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.
- ПРИЗВАНИ ОТ БОГА - означава ИЗПРАТЕН ПОСЛАННИК и ОТЛИЧАВАЩ СЕ, РАЗЛИЧЕН..
Ямбол, 22.09.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
вторник, 20 септември 2011 г.
ВИДЕНИЕТО НА ПРОРОК ИСАЯ
ВИДЕНИЕТО КОЕТО ПРОМЕНИ СЛУЖЕНИЕТО НА ПРОРОК ИСАЯ
Прочит пр.Иса 6:1-9
УВОД: Преди да размишляваме върху прочетения текст, желая да спеменем нещо за пророк Исая. Според преданието той е брат на цар Амасия. Ивето Исая одначава – Спасение от Йехова. Исая е един от най големите пророци. Единствен той е проповадвал спасение чрез благодат. Никой от пророците не е описвал така ясно и подробно за Месия, за неговото раждане, за изкупителната Му смърт, за неговото явление да съди народи и племена. Много от ранните църковни отци са наричали Исая – Евангелиста на Стария завет.
Юдейското предание разказва, че по времето на нечистивото царуване на Манасия, Исая е живеел при едно кедрово дърво, където го намерили и е бил срязан на две с дървен трион.
И З Л О Ж Е Н И Е
В шестата глава на книгата на пр.Исая ние прочетохме за едно чудно видение, което е имал пророка. Преди това видение този мъж е билдин обикновен проповедник на Господа. В първите пет глави на неговата книга, бие на очи това, че той винаги казва на злодейците:
...Горко на тия....които вършат това.....
...Горко на ония.....които върщат онова...
Шест пъти той казва горко на ония – но това означава винаги за другите, никога за себе си. Едва в шестата глава през време на това видение ние прочитаме пророка да каже ГОРКО МИ!!!!!!!!!
Исая дълги години е служил на Бога без да Го е видял някога в Неговото действително величие, и без да е познавал своята вина.
Той беше си присвоил правото да сочи другите с пръст и да ги осъжда без да е приложил същата мярка и за себе си. Близо 2790 години ни делят от вермето през което е служел Исая на Бога, но има нещо общо в нашето служение. Днес ние очакваме, Бог да посети земята и чадата си с едно изобилно изливане на късният небесен дъжд. Душите и сърцата ни копнеят и жадуват за това чощно благословение, за едно всеобщо съживление както вътре в нас, така и в домовете ни, църквата ни и в родината ни.
Но в много неща ние приличаме на пр.Исая преди той да е видял видението за славата и величието на Бога. Днес като пророка ни сочим слабостите на този или онзи, гледаме живота на брата или сестрата...
Скъпи души, за да протече през нас божието благословение и за да бъдем участници в божието съживление и носители на тези спасителни удари на Божията благодат върху човеците, трябва да приложив същата мярка – ГОРКО МИ - не само за тези или онези, но ГОРКО МИ – да приложим и за себе си, защото така ни учи Божието слово -------- ти който учиш другите – учиш ли и себе си....
Горко ми извика пр.Исая, но чак тогава когато Господ му даде да види Неговата слава и Неговото величия. Често това се склучва и със нас...
Горко ми казваме чак тогава когато се случи нещо във живота ни или в живота на наши близки.
Очите на пророка се отвориха и видя Божията слава още тогава, когато видя цар Озия да излиза от храма поразен с проказа на челото си.
Видението, което имаше пр.Исая не се отнася само до него, но то се отнася и до нас и ние можем да вземем поука от него в няколко направления.................
І. НА ПЪРВО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ ВИДЕНИЕ ЗА
СВЯТОСТТА, ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.
Ис.6:1.... Видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма...
Драги братя и сестри, само тогава когато християнинът долови величието, свмятостта и славата на Своя Господ, само тогава той може да осъзнае голямото значение и високата чест на рсвоето служение на Бога.
Мнозина от нас познават Бога като Един който опрощава всичките ни грехове, изцелява всичките ни болести и благославя всичките ни нужди и проблеми.
Ако ние само в тези три насоки познаваме Бога, това означава че все още не сме новородени и не познаваме пълнотата на Божията благодат, защото това означава че не сме познали най мажния атрибут на Своя небесен Отец.
Днес Бог стои над всичко видимо и невидимо и няма равен и подобен на Него. Той е Бог на боговете, Господ над господарите, Велик и мощен който не гледа на лице, ни казва Божието слово.
Бог даде това видение на пр.Исая, защото неговите очи бяха към земнвия цар и владетел и с това Бог искаше да му каже, че ЦАРЯТ Е ВРЕМЕНЕН, А БОГ ВЕЧНО ЩЕ ЦАРУВА, ЧЕ ЦАРЯТ Е СМЪРТЕН – А БОГ Е БЕЗСМЪРТЕН И ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ВСЕКИ ЖИВОТ...
Днес докато християнинът гледа на човека, очаква от човека – той ще бъде лишен от божиите благословения.
Днес Божият апел към всички нас е:
.... НЕ ГЛЕДАЙТЕ НА ЧОВЕКА, НЕ ОЧАКВАЙТЕ ОТ ЧОВЕКА,
НО СТАНЕТЕ И ПРИЗОВЕТЕ ИМЕТО НА СВОЯ БОГ...
Само тогава ще видим колко чудни, велики и славни са делата на Бога, които се извършват между нас...
ІІ. НА ВТОРО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.
Пророка са провикна: ГОРКО МИ, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни....
Това видение свали пророк Исая от стъпалото на себемнението и го постави по лице със съзнанието за грях, невежество и слабост....
Днес може да чуете фрази като: Аз съм невинен, аз не съм като другите, в мене няча слабост, аз съм напълно посветен на Бога, зда грях не може да става и дума......
Човешкото сърце до такава степен се надига, щото може да постави човека до стъпалото и равнището на безпогрешност като Бога.....
Само едно истинско смирение на духа, като това смирение което направи пр.Исая като видя видението за Божията слава и почуства силно чувство за грях,... може да бъде съществено условие за едно радостно служение на Бога и да бъде причина за получаваене на Божиите благословения и обещания върху Божия народ.
......Бог на горделивите се противи а на смирените дава благодат... ни казва Божието слово...
Смирението е била причина още в дълбока древност Бог да даде своите изобилни благословения на своите люде...
В нашето служение на Бога трябва да имаме – ЧИСТИ РЪЦЕ И НЕОПЕТНЕНИ СЪРЦА, а това може да се постигне само ако имаме радвито силно чувство за грях – будна съвест за да ни изобличава...
Ние можем да се молим ден и нощ за съживление, можем да режем месата си както Вааловите пророци, но няма да получим до като неизградим във нас едно смирено сърце със силно чувство за нашата греховност.
Не сърцето и чувствата на брата да изпитваме, но моето сърце, моята съвест трябва да бъдат на нивото на Божиите везни...
Господ ще ни употреби и ще проснлави Себе си чрез нас, само тогава когато заемем нашето място при Исусовите нозе във смирение и благоговение пред него и Неговото обещание е: -
Ис.66:2..... На този ще погледна, който е сиромах и съкрушен духом и трепери от Словото ми....
Господ да ни помогне да бъдем сиромоси – ама много сиромоси на гордост за да нямаме гордост, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на омраза за да нямаме омраза, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на ненавист за да нямаме ненавист.......... А да бъдем богати – ама много богати на Любов, мир, благост, верност, кротост, смирение...........
Бог да ни благослови!!!!!!!!!!
ІІІ. НА ТРЕТО МЯСТО ПРОРОК ИСАЯ ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ
ОТ ГРЕХА СИ.
Това очищение стана с жив въглен взет от олтаря. Когато този въглен се допря до устните на пророка, за уверение той получи следните думи: -------- Беззаконието ти се отне и грехът ти се умилостиви....
Божият отговор на Исаевата изповед бе веднага възвръщане на обещанието за опрощение. И Божият отговор до всеки един човек е:
... Който дойде при мене никак няма да го изпъдя....
Бог може да използва за своето дело само очистени съдове. Затова ние трябва да вземем присърце Божията заповед от Ис.52:11....
... ОЧИСТЕТЕ СЕ ВИЕ КОИТО НОСИТЕ СЪДОВЕТЕ ГОСПОДНИ...
Ние носим това което принадлежи на Господа и Той ни го е дал – Любовта е негова, мирът е негов, радоста е негова, спасението е негово, прощението е негово, вечния живот е негово – НИ ТРЯБВА ДА ОЧИСТИМ СЪРЦАТА СИ.....
Всеки познат грях трябва да бъде изповядан от нас и оставен.
Ние трябва да се отклоняваме от греха ако искаме като Божии слуги да бъдем употребени в делото на съживлението и спасението на човешките души.
ІІ.Тим.2:21... Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения той ще бъде съд за почтена употреба , осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
Това очистване стана със съприкосновението на Исая със олтаря.
Очистването на вярващия и годността му за служда на Божията нива става чрез съприкосновението му с КРЪВТА НА АГНЕЦА ГОСПОДЕН, която бе пролята на Голготския кръст, както пише Йоан
.... И кръвта на Сина Му Исус Христа ни очиства от всеки грях....
Цената на полезния живот е изповядване и напущане на всеки познат грях. Там където се търпи и се прикрива греха, божиятка служба може да бъде вършена, но няма да има никакво благословение.
Днес за да има блбагословение и съживление е неол(бходимо да имаме всекидневна изповед и всекидневно очистване чрез Христовата кръв. Само тогава ще бъдем канали на божиите благословения.
ІV. НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ИСАЯ ПРИЕ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.
Кого да пратя и кой ще отиде на Нас? – каза Господ.
Тази покана се отправя до очистеното Божие чадо, защото Бог може да употреби само очистените сърца.
Много често ние казваме – Господи изкам това, онова, направи за мен, за децата ми това или онова, дай ми служение, дарба и т.н.. Но дали ние в молитвено настроение сме питали някога Господа с думите – Какво искаш да сторя за Тебе Господи? Какво искаш от ме?...
Днес Божието чадо има голяма отговорност пред милионите човеци, които са без Христа.
Едно нещо е сигурно – Бог не желае смърта на грешника, но жадува за тяхното покаяние и спасение.
Божият зов към теб и мен е: --- Кого да пратя и кой ще отиде за нас?
Всеки вярващ трябва да помисли върху тези думи и в Божието присъствие да се моли – Господи какво искаш да сторя за Тебе, делото ти и църквата ти, помогни ми да намеря моето място, моят ъгъл и да светя там както Ти искаш!
На поканата на Бога, Исая веднага отговори с думите
.... Ето ме, прати ме...
Братя и сестир така ли и ние откликваме на безбройните божии милости които ни придружават във нашия живот.
Апелът на ап.павел до нас чрез посл.Римл.12:1.е.......
... И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Днес Господното дело има нужда не само от нашите молитви и пожертвувание, но има нужда и от работници. Можеш ли да кажеш на Господа: ... Господи в отговор на твоята любов към мене и твоя зов към мене, аз се оставям безрезервно на Твое разположение да ти служа в каквото искаш и където искаш. Ито ме, тук съм, прати ме..
След такъв отговор от Исая, Господ му каза – ИДИ!
Господ Исус заповядва на всички ни, на стари и млади, мъже и жени като казва: ИДЕТЕ И ПРОПОВЯДВАЙТЕ БЛАГОВЕСТИЕТО НА ВСЯКА ТВАР...
Господ иска Неговите люде да отидат за Неговото име и това отиване не може да се замени: Бог не казва: Ако искаш отиди чадо,прати други вместо тебе или молете се друг да се заеме с това дело – Въпроса не е да ли сме се молили, жертвали, постили, НО ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС Е
.... ДА ЛИ СМЕ ОТИШЛИ, където Бог ни е пращал.........
Голямото съживление ще започне тогава, когато всеки отиде във света – в дома си, в рода си, в семейството си и занесе Евангелската вест за спасение чрез вяра в Господа Исус Христос.
Не чакайте само на пастира, на проповедниците или на мисионерите, но всеки един трябва да обуе обувките на благовестието и да излезе да говори за името на своя Бог, за името и каузата на Христа, не за каузата на някой – брат, приятел или сродник а за Христовата кауза...
Днес Бог от нас иска всичко което притежаване да го поставим на Божия олтар за да го посметим и принесем в служба на Господа Бога на силите.
С това видения Бог приготви Исая да прогласява Божиите слова до човеците. А нас с това видение ни приготвя също за една много отговорна мисия. Тази мисия е да подготвим почвата от човешки сърца в които да се излее късния небесен дъжд за да се изпълни числото на спасените.
Но за тази мисия ние трябва да сме приготвени:
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
1.НА ПЪРВО МЯСТО ДА ИМАМЕ ВИДЕНИЕ ЗА СВЯТОСТТА,
ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.
2.НА ВТОРО МЯСТО ДА ИМАМЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.
3.НА ТРЕТО МЯСТО ДА ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ ОТ ГРЕХА СИ.
4.НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ДА ПРИЕМЕМ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.
25.ІІ.1989г.
Ямбол пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
Прочит пр.Иса 6:1-9
УВОД: Преди да размишляваме върху прочетения текст, желая да спеменем нещо за пророк Исая. Според преданието той е брат на цар Амасия. Ивето Исая одначава – Спасение от Йехова. Исая е един от най големите пророци. Единствен той е проповадвал спасение чрез благодат. Никой от пророците не е описвал така ясно и подробно за Месия, за неговото раждане, за изкупителната Му смърт, за неговото явление да съди народи и племена. Много от ранните църковни отци са наричали Исая – Евангелиста на Стария завет.
Юдейското предание разказва, че по времето на нечистивото царуване на Манасия, Исая е живеел при едно кедрово дърво, където го намерили и е бил срязан на две с дървен трион.
И З Л О Ж Е Н И Е
В шестата глава на книгата на пр.Исая ние прочетохме за едно чудно видение, което е имал пророка. Преди това видение този мъж е билдин обикновен проповедник на Господа. В първите пет глави на неговата книга, бие на очи това, че той винаги казва на злодейците:
...Горко на тия....които вършат това.....
...Горко на ония.....които върщат онова...
Шест пъти той казва горко на ония – но това означава винаги за другите, никога за себе си. Едва в шестата глава през време на това видение ние прочитаме пророка да каже ГОРКО МИ!!!!!!!!!
Исая дълги години е служил на Бога без да Го е видял някога в Неговото действително величие, и без да е познавал своята вина.
Той беше си присвоил правото да сочи другите с пръст и да ги осъжда без да е приложил същата мярка и за себе си. Близо 2790 години ни делят от вермето през което е служел Исая на Бога, но има нещо общо в нашето служение. Днес ние очакваме, Бог да посети земята и чадата си с едно изобилно изливане на късният небесен дъжд. Душите и сърцата ни копнеят и жадуват за това чощно благословение, за едно всеобщо съживление както вътре в нас, така и в домовете ни, църквата ни и в родината ни.
Но в много неща ние приличаме на пр.Исая преди той да е видял видението за славата и величието на Бога. Днес като пророка ни сочим слабостите на този или онзи, гледаме живота на брата или сестрата...
Скъпи души, за да протече през нас божието благословение и за да бъдем участници в божието съживление и носители на тези спасителни удари на Божията благодат върху човеците, трябва да приложив същата мярка – ГОРКО МИ - не само за тези или онези, но ГОРКО МИ – да приложим и за себе си, защото така ни учи Божието слово -------- ти който учиш другите – учиш ли и себе си....
Горко ми извика пр.Исая, но чак тогава когато Господ му даде да види Неговата слава и Неговото величия. Често това се склучва и със нас...
Горко ми казваме чак тогава когато се случи нещо във живота ни или в живота на наши близки.
Очите на пророка се отвориха и видя Божията слава още тогава, когато видя цар Озия да излиза от храма поразен с проказа на челото си.
Видението, което имаше пр.Исая не се отнася само до него, но то се отнася и до нас и ние можем да вземем поука от него в няколко направления.................
І. НА ПЪРВО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ ВИДЕНИЕ ЗА
СВЯТОСТТА, ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.
Ис.6:1.... Видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма...
Драги братя и сестри, само тогава когато християнинът долови величието, свмятостта и славата на Своя Господ, само тогава той може да осъзнае голямото значение и високата чест на рсвоето служение на Бога.
Мнозина от нас познават Бога като Един който опрощава всичките ни грехове, изцелява всичките ни болести и благославя всичките ни нужди и проблеми.
Ако ние само в тези три насоки познаваме Бога, това означава че все още не сме новородени и не познаваме пълнотата на Божията благодат, защото това означава че не сме познали най мажния атрибут на Своя небесен Отец.
Днес Бог стои над всичко видимо и невидимо и няма равен и подобен на Него. Той е Бог на боговете, Господ над господарите, Велик и мощен който не гледа на лице, ни казва Божието слово.
Бог даде това видение на пр.Исая, защото неговите очи бяха към земнвия цар и владетел и с това Бог искаше да му каже, че ЦАРЯТ Е ВРЕМЕНЕН, А БОГ ВЕЧНО ЩЕ ЦАРУВА, ЧЕ ЦАРЯТ Е СМЪРТЕН – А БОГ Е БЕЗСМЪРТЕН И ПЪРВОИЗТОЧНИК НА ВСЕКИ ЖИВОТ...
Днес докато християнинът гледа на човека, очаква от човека – той ще бъде лишен от божиите благословения.
Днес Божият апел към всички нас е:
.... НЕ ГЛЕДАЙТЕ НА ЧОВЕКА, НЕ ОЧАКВАЙТЕ ОТ ЧОВЕКА,
НО СТАНЕТЕ И ПРИЗОВЕТЕ ИМЕТО НА СВОЯ БОГ...
Само тогава ще видим колко чудни, велики и славни са делата на Бога, които се извършват между нас...
ІІ. НА ВТОРО МЯСТО ИСАЯ ИМАШЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.
Пророка са провикна: ГОРКО МИ, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни....
Това видение свали пророк Исая от стъпалото на себемнението и го постави по лице със съзнанието за грях, невежество и слабост....
Днес може да чуете фрази като: Аз съм невинен, аз не съм като другите, в мене няча слабост, аз съм напълно посветен на Бога, зда грях не може да става и дума......
Човешкото сърце до такава степен се надига, щото може да постави човека до стъпалото и равнището на безпогрешност като Бога.....
Само едно истинско смирение на духа, като това смирение което направи пр.Исая като видя видението за Божията слава и почуства силно чувство за грях,... може да бъде съществено условие за едно радостно служение на Бога и да бъде причина за получаваене на Божиите благословения и обещания върху Божия народ.
......Бог на горделивите се противи а на смирените дава благодат... ни казва Божието слово...
Смирението е била причина още в дълбока древност Бог да даде своите изобилни благословения на своите люде...
В нашето служение на Бога трябва да имаме – ЧИСТИ РЪЦЕ И НЕОПЕТНЕНИ СЪРЦА, а това може да се постигне само ако имаме радвито силно чувство за грях – будна съвест за да ни изобличава...
Ние можем да се молим ден и нощ за съживление, можем да режем месата си както Вааловите пророци, но няма да получим до като неизградим във нас едно смирено сърце със силно чувство за нашата греховност.
Не сърцето и чувствата на брата да изпитваме, но моето сърце, моята съвест трябва да бъдат на нивото на Божиите везни...
Господ ще ни употреби и ще проснлави Себе си чрез нас, само тогава когато заемем нашето място при Исусовите нозе във смирение и благоговение пред него и Неговото обещание е: -
Ис.66:2..... На този ще погледна, който е сиромах и съкрушен духом и трепери от Словото ми....
Господ да ни помогне да бъдем сиромоси – ама много сиромоси на гордост за да нямаме гордост, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на омраза за да нямаме омраза, да бъдем сиромаси – ама много сиромаси на ненавист за да нямаме ненавист.......... А да бъдем богати – ама много богати на Любов, мир, благост, верност, кротост, смирение...........
Бог да ни благослови!!!!!!!!!!
ІІІ. НА ТРЕТО МЯСТО ПРОРОК ИСАЯ ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ
ОТ ГРЕХА СИ.
Това очищение стана с жив въглен взет от олтаря. Когато този въглен се допря до устните на пророка, за уверение той получи следните думи: -------- Беззаконието ти се отне и грехът ти се умилостиви....
Божият отговор на Исаевата изповед бе веднага възвръщане на обещанието за опрощение. И Божият отговор до всеки един човек е:
... Който дойде при мене никак няма да го изпъдя....
Бог може да използва за своето дело само очистени съдове. Затова ние трябва да вземем присърце Божията заповед от Ис.52:11....
... ОЧИСТЕТЕ СЕ ВИЕ КОИТО НОСИТЕ СЪДОВЕТЕ ГОСПОДНИ...
Ние носим това което принадлежи на Господа и Той ни го е дал – Любовта е негова, мирът е негов, радоста е негова, спасението е негово, прощението е негово, вечния живот е негово – НИ ТРЯБВА ДА ОЧИСТИМ СЪРЦАТА СИ.....
Всеки познат грях трябва да бъде изповядан от нас и оставен.
Ние трябва да се отклоняваме от греха ако искаме като Божии слуги да бъдем употребени в делото на съживлението и спасението на човешките души.
ІІ.Тим.2:21... Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения той ще бъде съд за почтена употреба , осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.
Това очистване стана със съприкосновението на Исая със олтаря.
Очистването на вярващия и годността му за служда на Божията нива става чрез съприкосновението му с КРЪВТА НА АГНЕЦА ГОСПОДЕН, която бе пролята на Голготския кръст, както пише Йоан
.... И кръвта на Сина Му Исус Христа ни очиства от всеки грях....
Цената на полезния живот е изповядване и напущане на всеки познат грях. Там където се търпи и се прикрива греха, божиятка служба може да бъде вършена, но няма да има никакво благословение.
Днес за да има блбагословение и съживление е неол(бходимо да имаме всекидневна изповед и всекидневно очистване чрез Христовата кръв. Само тогава ще бъдем канали на божиите благословения.
ІV. НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ИСАЯ ПРИЕ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.
Кого да пратя и кой ще отиде на Нас? – каза Господ.
Тази покана се отправя до очистеното Божие чадо, защото Бог може да употреби само очистените сърца.
Много често ние казваме – Господи изкам това, онова, направи за мен, за децата ми това или онова, дай ми служение, дарба и т.н.. Но дали ние в молитвено настроение сме питали някога Господа с думите – Какво искаш да сторя за Тебе Господи? Какво искаш от ме?...
Днес Божието чадо има голяма отговорност пред милионите човеци, които са без Христа.
Едно нещо е сигурно – Бог не желае смърта на грешника, но жадува за тяхното покаяние и спасение.
Божият зов към теб и мен е: --- Кого да пратя и кой ще отиде за нас?
Всеки вярващ трябва да помисли върху тези думи и в Божието присъствие да се моли – Господи какво искаш да сторя за Тебе, делото ти и църквата ти, помогни ми да намеря моето място, моят ъгъл и да светя там както Ти искаш!
На поканата на Бога, Исая веднага отговори с думите
.... Ето ме, прати ме...
Братя и сестир така ли и ние откликваме на безбройните божии милости които ни придружават във нашия живот.
Апелът на ап.павел до нас чрез посл.Римл.12:1.е.......
... И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
Днес Господното дело има нужда не само от нашите молитви и пожертвувание, но има нужда и от работници. Можеш ли да кажеш на Господа: ... Господи в отговор на твоята любов към мене и твоя зов към мене, аз се оставям безрезервно на Твое разположение да ти служа в каквото искаш и където искаш. Ито ме, тук съм, прати ме..
След такъв отговор от Исая, Господ му каза – ИДИ!
Господ Исус заповядва на всички ни, на стари и млади, мъже и жени като казва: ИДЕТЕ И ПРОПОВЯДВАЙТЕ БЛАГОВЕСТИЕТО НА ВСЯКА ТВАР...
Господ иска Неговите люде да отидат за Неговото име и това отиване не може да се замени: Бог не казва: Ако искаш отиди чадо,прати други вместо тебе или молете се друг да се заеме с това дело – Въпроса не е да ли сме се молили, жертвали, постили, НО ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС Е
.... ДА ЛИ СМЕ ОТИШЛИ, където Бог ни е пращал.........
Голямото съживление ще започне тогава, когато всеки отиде във света – в дома си, в рода си, в семейството си и занесе Евангелската вест за спасение чрез вяра в Господа Исус Христос.
Не чакайте само на пастира, на проповедниците или на мисионерите, но всеки един трябва да обуе обувките на благовестието и да излезе да говори за името на своя Бог, за името и каузата на Христа, не за каузата на някой – брат, приятел или сродник а за Христовата кауза...
Днес Бог от нас иска всичко което притежаване да го поставим на Божия олтар за да го посметим и принесем в служба на Господа Бога на силите.
С това видения Бог приготви Исая да прогласява Божиите слова до човеците. А нас с това видение ни приготвя също за една много отговорна мисия. Тази мисия е да подготвим почвата от човешки сърца в които да се излее късния небесен дъжд за да се изпълни числото на спасените.
Но за тази мисия ние трябва да сме приготвени:
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
1.НА ПЪРВО МЯСТО ДА ИМАМЕ ВИДЕНИЕ ЗА СВЯТОСТТА,
ВЕЛИЧИЕТО И СЛАВАТА ГОСПОДНА.
2.НА ВТОРО МЯСТО ДА ИМАМЕ СИЛНО ЧУВСТВО ЗА
ГРЯХ И ПЪЛНО НЕДОСТОЙНСТВО.
3.НА ТРЕТО МЯСТО ДА ПОЛУЧИ ОЧИЩЕНИЕ ОТ ГРЕХА СИ.
4.НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО ДА ПРИЕМЕМ ПОКАНАТА ЗА
СЛУЖБА ОТ ГОСПОДА.
25.ІІ.1989г.
Ямбол пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
четвъртък, 8 септември 2011 г.
ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ
ОБЩЕНИЕТО
МЕЖДУ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ
Текст: 1 Йоан 1:1-7... Псалм 133:1-3 ...
УВОД: Библията отдава бележито място на общението. Не е нужно християнинът да е вникнал дълбоко в Библията преди да разбере, че Бог очаква и призовава към свято, искрено и плодотворно общение между Неговите деца. Доброто и радостта на християнския живот се поддържа, когато общението не е от лицемерие, двуличие и плътски желания. Бог очаква истинските християни да общуват помежду си като сплотено семейство, което е пълно с любов и добри дела. Самата природа ни говори за големите ползи от общението.
Дори и небесните птици се събират на ята за да бъдат заедно.
Човек постоянно жадува за обич и търси приятелство приятелство. Никой не се радва на усамотението или самотата за дълго време. Самотата ограничава и разрушава нашият физически, интелектуален и духовен потенциал. Да бъдем заедно е ключът към победата и съхранението на Църквата. Писанието използва различни сравнения, за да опише Църквата.
Една от тях я оприличава на човешкото тяло. Естественото тяло е съставено от взаимно зависими части. Ролята на всяка част е жизнено важна и когато те си сътрудничат в хармония има мир, удоволствие, растеж и здраве. Същото се отнася и до тялото на Христа. Християните са плътно свързани части, които образуват здрава и цялостна структура. Ако частите не са обединени, те няма да изпълнят целта, заради която са поставени в тялото и тялото ще боледува.
Второ, Църквата е оприличена на лозови пръчки. Връзката и общението на пръчките с лозата води до даването на плод.
Трето, тя е Божието здание, връзките между тухлите поддържа формата на зданието и го предпазват от разпадане.
Четвърто, Църквата е Божият дом; любовта, простителността и приятелството укрепяват дома и го предпазват от разцепление.
Думата “общение” означава общност, обединение, партньорство, взаимнообщуване, приятелство, споделяне на общи интереси или идеи и обединяване с обща цел.
Божието слово подчертават, че общението между ранните християни ставаше в атмосфера на единство, искреност и любов.
Деяния 2:44... “И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”
И З Л О Ж Е Н И Е
Основата на общението между Божиите деца е единството.
Общението намира своята същност именно в единна група от хора. Без единство на целите, вярата и стремежите общението би било практически невъзможно. Християните са предназначени да живеят заедно като семейство свързани в любов с братски отношения.
І. КАКВИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОБЩЕНИЕТО?
1. Първо: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО ОБЩНОСТ!
Това общество обхваща хора с едни и същи вярвания.
Те мислят за едни и същи неща, вярват в едни и същи учения, които се основават изцяло на Божието Слово, покоряват се на един и същ Господ, изповядват една и съща вяра и са управлявани от един и същ Дух (Ефесяни 4:4-6).
Общността не е от хора които претендират, че те са правите, разбиращите и че другите трябва да се съобразяват с тях, такова нещо води до разделение, препиране, оскърбление и падение...... кр.разм....
2. Второ: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО
ДРУГАРСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И ПАРТНЬОРСТВО!
Другари са онези, които стоят един до друг, прекарват време заедно и споделят радостите и скърбите си.
Деяния 10:28.... Петър : И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
3. Трето: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е
ОБЩУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ!
Това означава е служене един на друг.............. Всеки има ангажимент и участие както в духовните разисквания така и в материалните блага.... Не трябва да се чака едни постоянно да се жертват, да посрещат, да приемат а други да са на готово..... Общуването е и ангажимен към другите..
Римл.12:13.... Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
Евреи 13:16).... А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си ; защото такива жертви са угодни на Бога.
4. Четвърто: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е И
СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Работата на Царството изисква сътрудничество. Служенето на Христовото тяло изисква огромни усилия и не може да се върши самостоятелно. Силата ни се корени в единомислието ни и в работенето ни заедно.
1 Кор. 1:10... Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
СРАВНЕНИЕ С:
1. Кор. 3:1-9... И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете , а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ? Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях . Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
ІІ. ОСНОВАТА НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ!
Християнското общение ангажирва духа, душата и тялото на вярващия. Някои си мислят, че няма значение кой си, от къде идваш и в какво вярваш и че винаги си оставаш в общение с Бог и Неговите деца. Вярващият е призван към свято, здраво и небесно общение.
Християнското общение се основава на връзката ни и единстнвото ни с Отец, Сина и Святия Дух. Когато имаме тази връзката помежду ни,
Бог ни води до общение.
Деяния 2:41-42... И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Не може да има истинско общение без Христос и Духа на Христос вътре в Неговите деца. Христос – а не човека, е центъра, който държи всички християни заедно. Той е точката, около която се върти нашата вяра. Тия, които не познават Господа, не разбират неговото слово, не са преживели спасението и те не могат да бъдат полезни в общуването защото такива проявяват дух на неразбиране, не приемане и препирливост.
Вярващият не трябва да участва “в безплодните дела на тъмнината”, а да ги изобличава (Ефесяни 5:11).
Резултатът от ходенето в светлината е живот, изчистен от грях и приведен в единство с Христос.
Йоан 8:12).“Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”
ІІІ. ПРЕГРАДИ ПРЕД ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ
(1 Йоан 1:4-6; 1 Коринтяни 1:10; 5:1-13; 2 Коринтяни 6:14-17; Римляни 12:16; 14:19; 1 Петрово 5:5)
Освежителните води на общението, потоците на неговата радост могат лесно да бъдат разрушени, когато:
1.Първо: Преграда за общението е ГОРДОСТТА.
Това е прекомерно себеуважение, което не дава място или почит на някой друг. Тя е състояние на високо мнение за себе си, постиженията си и чувство за себестойност
Всеки който предава значение на неговата личност, на неговото разбиране, на неговото знание.... като казва: Аз мога повече нещо, той е нищо при мене, има още много да се учи.....т.н... не може да “стъпва” свободно в събранието на вярващите...
Лука 22:24.... Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
2.Второ: Преграда за общението е
ДУХОВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
Бог, в Неговата мъдрост и любов ни е поставил на различни пиедестали на служение и отговорност в църквата. Той поставя някои в позиция на власт и сила, а на други дава по-лесни задачи. Тази подредба не е с цел да ни раздели а да ни помогне всеки да бъде реализиран в служение така както Бог ни дава чрез Святия Дух. Но когато някой държи на своето положение и не защита това което Бог е дал и на другия, тогава това се превръща във клин който разделя обществото, приятелети и църквата......кр.разм. – аз съм пастор, дякон, образован, завършил библейско училище...т.н...
3.Трето: Преграда са подозренията и липсата на доверие.
Когато често нашето доверие бива разочаровано, това няма как да не рефлектира върху нас.
4.Четвърто: Преграда са национални и етнически различия.
Когато хората отдават значение на етническата си принадлежност, независимо дали това се изразява в чувство за превъзходство или малоценност, това е проблем. Ние трябва да си спомним, че сме сътворени от един и същ Бог, изкупени и освободени чрез една и съща кръв. “ Няма вече юдеин, нико грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса” ( Галатяни 3:28). Не трябва да правим делене, което не съществува.
ІV. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ И ЕДИНСТВО
1. ИЗЯВЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ Е БОЖИЯ ПРАТЕНИК:
Ако Христовите последователи ходят в единство и хармония, ще бъде регистриран нов и моментален напредък. Божият дом ще прелива от благословения, когато премахнем стената на разделение и всички човешки прегради. Нашето единство има способност да оказва важно влияние върху света около нас, познанието че Исус е Божият пратеник за нашето спасение ще достигне до мнозина.
Йоан 17:21... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
2. ТО Е МИРА НА РАДОСТ ЗА ВЯРВАЩИЯ
Псалмистът ликува в тържествена песен за блаженството на вярващите, които ходят в единство и чието общение с Бога и братята е неразрушимо. Той каза:
“Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му. Угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението – Живота до века” (Псалм 133:1-3)
Общението е добро. То е угодно като осветеното миро за помазване, което в Стария Завет се е ползвало за освещаване на хора и предмети. То се употребяваше за отбелязване на нещата, които са специално отделени за Божиите цели.
Общението е като “миро на радост.
Исая 61:3.... Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Общението с любов между Божиите деца, говори за преливащите благословения в Църквата. То е полезно, както е и приятно; то носи благословения, неизброими като капките на росата. То охлажда унищожителната горещина на човешките страсти, както росата охлажда въздуха и освежава земята. Общението освежава сърцето.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧРЕЗ ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖИИТЕ ЧАДА Господ заповядва благословение. Бог на любовта и мира царува между тях сега, и ще бъде с тях завинаги в свят на непресъхваща любов и мир.
Гр. Ямбол, 08.09.2011 Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
МЕЖДУ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ
Текст: 1 Йоан 1:1-7... Псалм 133:1-3 ...
УВОД: Библията отдава бележито място на общението. Не е нужно християнинът да е вникнал дълбоко в Библията преди да разбере, че Бог очаква и призовава към свято, искрено и плодотворно общение между Неговите деца. Доброто и радостта на християнския живот се поддържа, когато общението не е от лицемерие, двуличие и плътски желания. Бог очаква истинските християни да общуват помежду си като сплотено семейство, което е пълно с любов и добри дела. Самата природа ни говори за големите ползи от общението.
Дори и небесните птици се събират на ята за да бъдат заедно.
Човек постоянно жадува за обич и търси приятелство приятелство. Никой не се радва на усамотението или самотата за дълго време. Самотата ограничава и разрушава нашият физически, интелектуален и духовен потенциал. Да бъдем заедно е ключът към победата и съхранението на Църквата. Писанието използва различни сравнения, за да опише Църквата.
Една от тях я оприличава на човешкото тяло. Естественото тяло е съставено от взаимно зависими части. Ролята на всяка част е жизнено важна и когато те си сътрудничат в хармония има мир, удоволствие, растеж и здраве. Същото се отнася и до тялото на Христа. Християните са плътно свързани части, които образуват здрава и цялостна структура. Ако частите не са обединени, те няма да изпълнят целта, заради която са поставени в тялото и тялото ще боледува.
Второ, Църквата е оприличена на лозови пръчки. Връзката и общението на пръчките с лозата води до даването на плод.
Трето, тя е Божието здание, връзките между тухлите поддържа формата на зданието и го предпазват от разпадане.
Четвърто, Църквата е Божият дом; любовта, простителността и приятелството укрепяват дома и го предпазват от разцепление.
Думата “общение” означава общност, обединение, партньорство, взаимнообщуване, приятелство, споделяне на общи интереси или идеи и обединяване с обща цел.
Божието слово подчертават, че общението между ранните християни ставаше в атмосфера на единство, искреност и любов.
Деяния 2:44... “И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”
И З Л О Ж Е Н И Е
Основата на общението между Божиите деца е единството.
Общението намира своята същност именно в единна група от хора. Без единство на целите, вярата и стремежите общението би било практически невъзможно. Християните са предназначени да живеят заедно като семейство свързани в любов с братски отношения.
І. КАКВИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОБЩЕНИЕТО?
1. Първо: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО ОБЩНОСТ!
Това общество обхваща хора с едни и същи вярвания.
Те мислят за едни и същи неща, вярват в едни и същи учения, които се основават изцяло на Божието Слово, покоряват се на един и същ Господ, изповядват една и съща вяра и са управлявани от един и същ Дух (Ефесяни 4:4-6).
Общността не е от хора които претендират, че те са правите, разбиращите и че другите трябва да се съобразяват с тях, такова нещо води до разделение, препиране, оскърбление и падение...... кр.разм....
2. Второ: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО
ДРУГАРСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И ПАРТНЬОРСТВО!
Другари са онези, които стоят един до друг, прекарват време заедно и споделят радостите и скърбите си.
Деяния 10:28.... Петър : И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
3. Трето: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е
ОБЩУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ!
Това означава е служене един на друг.............. Всеки има ангажимент и участие както в духовните разисквания така и в материалните блага.... Не трябва да се чака едни постоянно да се жертват, да посрещат, да приемат а други да са на готово..... Общуването е и ангажимен към другите..
Римл.12:13.... Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
Евреи 13:16).... А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си ; защото такива жертви са угодни на Бога.
4. Четвърто: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е И
СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Работата на Царството изисква сътрудничество. Служенето на Христовото тяло изисква огромни усилия и не може да се върши самостоятелно. Силата ни се корени в единомислието ни и в работенето ни заедно.
1 Кор. 1:10... Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
СРАВНЕНИЕ С:
1. Кор. 3:1-9... И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете , а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ? Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях . Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
ІІ. ОСНОВАТА НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ!
Християнското общение ангажирва духа, душата и тялото на вярващия. Някои си мислят, че няма значение кой си, от къде идваш и в какво вярваш и че винаги си оставаш в общение с Бог и Неговите деца. Вярващият е призван към свято, здраво и небесно общение.
Християнското общение се основава на връзката ни и единстнвото ни с Отец, Сина и Святия Дух. Когато имаме тази връзката помежду ни,
Бог ни води до общение.
Деяния 2:41-42... И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Не може да има истинско общение без Христос и Духа на Христос вътре в Неговите деца. Христос – а не човека, е центъра, който държи всички християни заедно. Той е точката, около която се върти нашата вяра. Тия, които не познават Господа, не разбират неговото слово, не са преживели спасението и те не могат да бъдат полезни в общуването защото такива проявяват дух на неразбиране, не приемане и препирливост.
Вярващият не трябва да участва “в безплодните дела на тъмнината”, а да ги изобличава (Ефесяни 5:11).
Резултатът от ходенето в светлината е живот, изчистен от грях и приведен в единство с Христос.
Йоан 8:12).“Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”
ІІІ. ПРЕГРАДИ ПРЕД ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ
(1 Йоан 1:4-6; 1 Коринтяни 1:10; 5:1-13; 2 Коринтяни 6:14-17; Римляни 12:16; 14:19; 1 Петрово 5:5)
Освежителните води на общението, потоците на неговата радост могат лесно да бъдат разрушени, когато:
1.Първо: Преграда за общението е ГОРДОСТТА.
Това е прекомерно себеуважение, което не дава място или почит на някой друг. Тя е състояние на високо мнение за себе си, постиженията си и чувство за себестойност
Всеки който предава значение на неговата личност, на неговото разбиране, на неговото знание.... като казва: Аз мога повече нещо, той е нищо при мене, има още много да се учи.....т.н... не може да “стъпва” свободно в събранието на вярващите...
Лука 22:24.... Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
2.Второ: Преграда за общението е
ДУХОВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
Бог, в Неговата мъдрост и любов ни е поставил на различни пиедестали на служение и отговорност в църквата. Той поставя някои в позиция на власт и сила, а на други дава по-лесни задачи. Тази подредба не е с цел да ни раздели а да ни помогне всеки да бъде реализиран в служение така както Бог ни дава чрез Святия Дух. Но когато някой държи на своето положение и не защита това което Бог е дал и на другия, тогава това се превръща във клин който разделя обществото, приятелети и църквата......кр.разм. – аз съм пастор, дякон, образован, завършил библейско училище...т.н...
3.Трето: Преграда са подозренията и липсата на доверие.
Когато често нашето доверие бива разочаровано, това няма как да не рефлектира върху нас.
4.Четвърто: Преграда са национални и етнически различия.
Когато хората отдават значение на етническата си принадлежност, независимо дали това се изразява в чувство за превъзходство или малоценност, това е проблем. Ние трябва да си спомним, че сме сътворени от един и същ Бог, изкупени и освободени чрез една и съща кръв. “ Няма вече юдеин, нико грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса” ( Галатяни 3:28). Не трябва да правим делене, което не съществува.
ІV. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ И ЕДИНСТВО
1. ИЗЯВЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ Е БОЖИЯ ПРАТЕНИК:
Ако Христовите последователи ходят в единство и хармония, ще бъде регистриран нов и моментален напредък. Божият дом ще прелива от благословения, когато премахнем стената на разделение и всички човешки прегради. Нашето единство има способност да оказва важно влияние върху света около нас, познанието че Исус е Божият пратеник за нашето спасение ще достигне до мнозина.
Йоан 17:21... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
2. ТО Е МИРА НА РАДОСТ ЗА ВЯРВАЩИЯ
Псалмистът ликува в тържествена песен за блаженството на вярващите, които ходят в единство и чието общение с Бога и братята е неразрушимо. Той каза:
“Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му. Угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението – Живота до века” (Псалм 133:1-3)
Общението е добро. То е угодно като осветеното миро за помазване, което в Стария Завет се е ползвало за освещаване на хора и предмети. То се употребяваше за отбелязване на нещата, които са специално отделени за Божиите цели.
Общението е като “миро на радост.
Исая 61:3.... Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Общението с любов между Божиите деца, говори за преливащите благословения в Църквата. То е полезно, както е и приятно; то носи благословения, неизброими като капките на росата. То охлажда унищожителната горещина на човешките страсти, както росата охлажда въздуха и освежава земята. Общението освежава сърцето.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧРЕЗ ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖИИТЕ ЧАДА Господ заповядва благословение. Бог на любовта и мира царува между тях сега, и ще бъде с тях завинаги в свят на непресъхваща любов и мир.
Гр. Ямбол, 08.09.2011 Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Пришествия и възкръсения
ДВЕ ПРИШЕСТВИЯ И ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ
ЕВР.9:27-28
УВОД: МНОЗИНА ГИ ВЪЛНУВА ВЪПРОСА ДА ВЪЗКРЪСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИ, КАКТО И ПРИШЕСТВИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ПОРАДИ СЛОЖНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ТЕМИТЕ, И НЕ РАЗБИРАНЕТО ОТ СТРАНА НА НЯКОИ, МНОЗИНА ПОПАДАТ ВЪВ ОБЪРКВАНЕ. ЗАТОВА С БОЖИЯНА БЛАГОДАТ ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОСВЕТЛЯ ТЕЗИ ВАЖНИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ.
И З Л О Ж Е Н И Е
І. ОТНОСНО ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС
ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
1. ТО ВЕЧЕ Е ФАКТ – ИЗПЪЛНЕН И СЪДЪРЖА:
А/ РОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ДЕВИЦА
Б/ ЖИВОТА МУ КАТО БЕЗГРЕШЕН
В/ ИЗКУПИТЕЛНАТА МУ ЖЕРТВА ЗА ГРЕШНИЦИТЕ
ЧРЕЗ НЕГОВАТА СМЪРТ.
Г/ ВЪЗКРЪСЕНИЕТО МУ НА ТРЕТИЯ ДЕН
Д/ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА МУ И
ОБЛИЧАНЕТО Я СЪС ВЛАСТ И ЦЕЛ ДО НЕГОВОТО
ВТОРО ИДВАНЕ НА ЗЕМЯТА.
Е/ НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА 40 ДЕН ОТ
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО МУ.
За Христовото първо идване на земята ние четем във:
Йоан 1:43-49…. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
Исая 7:14… Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е ., Бог с нас.}†.
9:6… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Числа. 24:17… Виждам го, но не сега;
Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля; -------- Изпълнено във:
Матея 2:1-2…. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА СЪС НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ И ЗАВЪРШВА СЪС НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ………………..
Със това приключва Неговото първо идване на земята, и сам Христос даде обещание за Второто Му идване на земята, което четем в Д.А. 1:11… ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
ІІ. ДО ВТОРОТО ИДВАНЕ – ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
НА ЗЕМЯТА – ИМА:
1. ЦЪРКОВНА ДИСПЕНСАЦИЯ – СЛУЖЕНИЕТО НА
ЦЪРКВАТА, КОЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С НАЧАЛОТО НА
ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
2. ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗАПОЧВА СЪС
ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ – ПРАВЕДНИЦИ
ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКВАТА, КАКТО И
ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА.
І.Кор.15:51-52… Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
І.Сол.4:16-17… Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
При това грабване ще се изпълни казаното от в Божието слово – двама ще бъдат на нивата….., две жени ще бъдат на мелницата…,
Двама ще бъдат в леглото….. единият ще се вземе, а другият ще остане…. Разбира се това ще се служи с тези които не са готови а
за Грабването.
ГРАБВАНЕТО И ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ СВЕТИИ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА – Ж Ъ Т В А…. Това е първата част на Първото възкръсение.
Всички въкръсени и грабнати от първата част на първото възкръсение, застават във небето пред Христовото съдилище за да получат награда за своята работа за Господа. Работата на всеки ще бъде изпитана чрез огън и на когото работата издържи ще получи НАГРАДА, а на когото не издържи няма да получи награда, но ще бъде СПАСЕН. Никой от това възкръсение и грабване няма да бъде осъден……………
След получаване на наградите в небето ще започне Сватбата на Христос с Неговата невяста….. на която ще присъстват всички светии от стария завет и църковната диспенсация.
3. НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
Тя ще продължи 7 годинии земята ще бъде управлявана от Антихиста. През това време ще има войни, глад, мизерия, болести, язви…. И който иска да се спаси, ще трялва да плати със живота си…
Откр. 13:15-17… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
4. ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ.
1. На края на Голямата скръб на земята и на края на Сватбата на Христос на небето – това означава, че колкото скръб има на земята толкова време ще има радост на небето, - ще започне възкръсението на праведниците от Голямата скръб, ония които са платили своето спасение със живота си,
ТОВА Е ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ…
Откр.20:4… видях и душите на ония, които бяха
обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха….
Това възкръсение е така наречената БАБЕРКА, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС ХРИСТОВОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА………..
2. Веднага с края на Първото възкръсение – с Баберката, започва ЯВЛЕНИЕТО – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
Христос слиза със всички светии, побеждава антихриста – Откр.19:20… И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
Христос установява 1000 годишното царство.
При първото пришествие – Христос слезе ка раб, слуга, изкупителна жертва, а при Второто пришествие – Той идва във СЛАВА като победител и установява на земята 1000 годишното царство под негово управление.
Първото възкръсение започва със ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ КАКТО И ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА И ЗАВЪРШВА СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ ЗАВЪРШВА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ, КОЕТО Е ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗА ЖИВОТ И ЗАПОЧВА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС ВСИЧКИ СВЕТИИ НА ЗЕМЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО… Откр. 20:4-6… видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
От първото възкръсение - възкръсението и със мъчениците, никой няма да бъде осъден – ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ ЗА ЖИВОТ!!!!
СЛЕД 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО ЩЕ ИМА ВТОРО ВЪЗКРЪСЕНИЕ НА ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ОТ ВСИМЧКИ ВРЕМЕНА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ И ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ….;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО – ТИ А АЗ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ!
01.09.2011Г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ЕВР.9:27-28
УВОД: МНОЗИНА ГИ ВЪЛНУВА ВЪПРОСА ДА ВЪЗКРЪСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИ, КАКТО И ПРИШЕСТВИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ПОРАДИ СЛОЖНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ТЕМИТЕ, И НЕ РАЗБИРАНЕТО ОТ СТРАНА НА НЯКОИ, МНОЗИНА ПОПАДАТ ВЪВ ОБЪРКВАНЕ. ЗАТОВА С БОЖИЯНА БЛАГОДАТ ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОСВЕТЛЯ ТЕЗИ ВАЖНИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ.
И З Л О Ж Е Н И Е
І. ОТНОСНО ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС
ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
1. ТО ВЕЧЕ Е ФАКТ – ИЗПЪЛНЕН И СЪДЪРЖА:
А/ РОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ДЕВИЦА
Б/ ЖИВОТА МУ КАТО БЕЗГРЕШЕН
В/ ИЗКУПИТЕЛНАТА МУ ЖЕРТВА ЗА ГРЕШНИЦИТЕ
ЧРЕЗ НЕГОВАТА СМЪРТ.
Г/ ВЪЗКРЪСЕНИЕТО МУ НА ТРЕТИЯ ДЕН
Д/ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА МУ И
ОБЛИЧАНЕТО Я СЪС ВЛАСТ И ЦЕЛ ДО НЕГОВОТО
ВТОРО ИДВАНЕ НА ЗЕМЯТА.
Е/ НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА 40 ДЕН ОТ
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО МУ.
За Христовото първо идване на земята ние четем във:
Йоан 1:43-49…. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
Исая 7:14… Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е ., Бог с нас.}†.
9:6… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Числа. 24:17… Виждам го, но не сега;
Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля; -------- Изпълнено във:
Матея 2:1-2…. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА СЪС НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ И ЗАВЪРШВА СЪС НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ………………..
Със това приключва Неговото първо идване на земята, и сам Христос даде обещание за Второто Му идване на земята, което четем в Д.А. 1:11… ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
ІІ. ДО ВТОРОТО ИДВАНЕ – ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
НА ЗЕМЯТА – ИМА:
1. ЦЪРКОВНА ДИСПЕНСАЦИЯ – СЛУЖЕНИЕТО НА
ЦЪРКВАТА, КОЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С НАЧАЛОТО НА
ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
2. ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗАПОЧВА СЪС
ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ – ПРАВЕДНИЦИ
ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКВАТА, КАКТО И
ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА.
І.Кор.15:51-52… Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
І.Сол.4:16-17… Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
При това грабване ще се изпълни казаното от в Божието слово – двама ще бъдат на нивата….., две жени ще бъдат на мелницата…,
Двама ще бъдат в леглото….. единият ще се вземе, а другият ще остане…. Разбира се това ще се служи с тези които не са готови а
за Грабването.
ГРАБВАНЕТО И ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ СВЕТИИ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА – Ж Ъ Т В А…. Това е първата част на Първото възкръсение.
Всички въкръсени и грабнати от първата част на първото възкръсение, застават във небето пред Христовото съдилище за да получат награда за своята работа за Господа. Работата на всеки ще бъде изпитана чрез огън и на когото работата издържи ще получи НАГРАДА, а на когото не издържи няма да получи награда, но ще бъде СПАСЕН. Никой от това възкръсение и грабване няма да бъде осъден……………
След получаване на наградите в небето ще започне Сватбата на Христос с Неговата невяста….. на която ще присъстват всички светии от стария завет и църковната диспенсация.
3. НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
Тя ще продължи 7 годинии земята ще бъде управлявана от Антихиста. През това време ще има войни, глад, мизерия, болести, язви…. И който иска да се спаси, ще трялва да плати със живота си…
Откр. 13:15-17… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
4. ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ.
1. На края на Голямата скръб на земята и на края на Сватбата на Христос на небето – това означава, че колкото скръб има на земята толкова време ще има радост на небето, - ще започне възкръсението на праведниците от Голямата скръб, ония които са платили своето спасение със живота си,
ТОВА Е ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ…
Откр.20:4… видях и душите на ония, които бяха
обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха….
Това възкръсение е така наречената БАБЕРКА, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС ХРИСТОВОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА………..
2. Веднага с края на Първото възкръсение – с Баберката, започва ЯВЛЕНИЕТО – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
Христос слиза със всички светии, побеждава антихриста – Откр.19:20… И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
Христос установява 1000 годишното царство.
При първото пришествие – Христос слезе ка раб, слуга, изкупителна жертва, а при Второто пришествие – Той идва във СЛАВА като победител и установява на земята 1000 годишното царство под негово управление.
Първото възкръсение започва със ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ КАКТО И ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА И ЗАВЪРШВА СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ ЗАВЪРШВА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ, КОЕТО Е ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗА ЖИВОТ И ЗАПОЧВА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС ВСИЧКИ СВЕТИИ НА ЗЕМЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО… Откр. 20:4-6… видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
От първото възкръсение - възкръсението и със мъчениците, никой няма да бъде осъден – ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ ЗА ЖИВОТ!!!!
СЛЕД 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО ЩЕ ИМА ВТОРО ВЪЗКРЪСЕНИЕ НА ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ОТ ВСИМЧКИ ВРЕМЕНА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ И ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ….;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО – ТИ А АЗ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ!
01.09.2011Г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
Абонамент за:
Публикации (Atom)