ПРИЗНАЦИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

ХРИСТИЯНСКАТА РАДОСТ
ФИЛИПЯНИ 1:3-11
УВОД: Има много неща в нашия живот, които ни доставят радост
– когате се женят, раждат се деца, рожденни дни,
получаване на богатство, успехи, благословения,
отговорени нужни и много други неща….кр.разм….
Но като християни, спасени и познали божията благодат ние
трябва да имаме в нажия християнски жовот особена радост, която
прави разлика между радостта на светския човек и новородения
в човек, който е в Господа исус Христос.
Този признах на добър християнски живот се казва ХРИСТИЯНСКА РАДОСТ.

И З Л О Ж Е Н И Е
Апостол ПАВЕЛ със радост се моли за своите приятели
И посланието до ФИЛИПЯНИТЕ е известно още с името
Посланието на радостта. НЕКА ЗАЕДНО ДА ПОГЛЕДНЕМ КАРТИНАТА НА РАДОСТА В ТОВА ПОСЛАНИЕ!

І. РАДОСТТА ОТ – ХРИСТИЯНСКАТА МОЛИТВА! – 4 стих
Това е радост от това, че ние принасяме чрез молетвата своите близки и любими хора пред Божия благодатен престол и боъжието милосърдие. Молитвата променя живота на човека – затова християнина се радва за това!

Пример: Една медицинска сестра цялата си работа вършела чрез
своите ръце и затова тя превърнала всеки пръст от ръката си на
начин за молитва:
1.Палеца – напомняла й за най близките й хора.
2.Показалеца – служел да показва на другите и това символизирал всички който и помагали в живота.
3.Средния пръст или най дългият – показвал високопоставени, началници, хожра които стоят на по високо положение.
4.Безименен пръст – най слабият пръст – показвал онези които са в нужда и имат проблеми и се нуждаят от подкрепа.
5.Най малкия пръст – показвал самата нея.
Ние трябва да изпитаме дълбока радост и душевен мир от това че можем чрез молитвата да доведем своите близки и други хора до милосърдния престол на Бога за помощ и избавление.
ІІ. РАДОСТТА – ДА ПРОПОВЯДВАТ ИСУСА! – 18 стих
Първият инстинк на човека който е преживял голямо щастие
и победа е веднага да го сподели или да разкаже това на
друг човек – той споделя радостта си с другите…..
Тази радост на християнина е причинена от това, че
Божието слово се проповядва по цялата земя, в неговия
град или село, махала или дом и нови хора се спасяват и
влизат в Божията любов и приемат Исуса като Господ и
Спасител….
Ние да ли се радваме, че се проповядва божието слово и
хора се спасяват, правим ли нещо за това или негудуваме
когато други правят нещо….кр.разм…
ІІІ. РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА – 25 стих
Ако вярата в Христос не прави човека да е щастлив то
нищо не може да го направи такъв – нито богатство,
нито власт, нито положение – всичко това е
преминаващо. Когато Мойсе слезе от върха – от
планината неговото лице сияеше – той беше в
присъствието на Бога. Християнството - това е вяра в
човека със щастливо, благородно и милостиво сърце и
сияещо лице – и вярата в него преви християнина да
хива осолена радост различаваща се от радостта от
преходните неща…кр.разм.
ІV. РАДОСТТА ОТ – ЕДИНСТВО НА ХРИСТИЯНИТЕ – 2:2 ст.
Псалом 133:1 …ето колко е добро и колко е приятно братя да
живеят в единомислие…
Няма мир и радост там където има раздор, борби, войни,
разделения, където взаимоотношенията с хората са разбити… там
сърцето е пълно с мрак и злоба……
Няма по прекрасно зрелище, което човек може да види и да се
удивлява с мир и радост в сърцето си от това да види – тясна връзка, споленост и единство в едно семейство, в една църква между всичките й членове…ТАМ има песен, там има мир, там има благословение…..пример: Сговорна дружина планина повдига…
Единството в църквата се получава когато всички членове приемат Христос като обединяващата личност – човека разделя, но Христос обединява.
Примера за Сухия хляб!!!!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
В ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ ИМА РАДОСТ!
1. Радост от МОЛИТВАТА
2. Радост от ПРОПОВЯДВАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО
3. Радост от ВЯРАТА В ХРИСТОС
4. Радост от ЕДИНСТВОТО В ХРИСТА

15.02.2008г. Ямбол
Пастор Иван Георгиев
Обединена божия църква “Шалом” - Ямбол

В РАННОХРИСТИЯНСКИТЕ ВРЕМЕНА

ЦЪРКВАТА В РАННИТЕ ВРЕМЕНА

ЕФЕСЯНИТЕ 5:15-21

УВОД: Ап.Павел показва ярката и видима разлика между

светските събирания и събиранията на вярващите. В светските

събирания винаги присъства чашата и напиването с алкохол.

Един проповедник проповядвайки на тема – “Изпълвайте се със

Духа” – неочаквано започнал своята проповед с думите:

…Човека има нужда да бъде пълнен със нещо…

Светския човек вижда своето щастие в това да бъде пълен

със вино и светски удоволствия – тогава той е радостен,

щастлив, приказлив и често казва – намирам се на седмото небе. Християнина намира своето щастии и радост в това да бъде пълен със Духът. Чрез този пасаж можем да видим какви са били християнските събрания в онези ранни времена…

И З Л О Ж Е Н И Е

І. Раннохристианската църква беше - ПЕЕЩА ЦЪРКВА!

Църквата е пеела химни, псалми, славословия, духовни песни.

Църквата е излъчвала радост, която е принуждавала хората да

пеят….. Всичко с радост, дръзновение от цяло сърце…..

Всички участват – мъже и жени, млади и стари, служители и миряни ….. Всичко са правили от цяло сърце….

ІІ. Раннохристиянската църква беше – БЛАГОДАРЯЩА ЦЪРКВА!

Хората инстинктивно са благодаряли за всичко – всякога и на всякъде. Ранната църква е била благодаряща църква защоно нейните членове са били поразени от факта, че Божията любов е слязла над тях за да ги спаси … кр. разм……

Колко по добри има от нас, талантливи, послушни, могат да

направят моного по добри неща от нас…но…Бог избра нас!!!

И ранната църква е осъзнавала това и винаги и била благодарна.

Един проповедник веднъж е изказал една странна мисъл, че

християнина може да благодари и за АДА – мястото на осъдените,

на огън и плач и скърцане със зъби – защоно ада напомня на

християнина да ходи в пътя на покорноста и Божията правда. Църквата е благодарна защото осъзнава че се намира в Божията ръка..

ІІІ. В ранната църква вярващите – ИМАХА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ ЕДИН КЪМ

ДРУГ.

Ап.Павел вижда причината за почитането и уважението един към

друг. Това не се крие в техните дарби и заложености, нито във

тяхната заангажираност в църквата, НО те са виждали един в друг

не като представители на различни етноси, професии или

социални групи, а са виждали във всеки един ПРЕДСТАВИТЕЛ НА

ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС и затова във всеки са виждали

достойнство да бъде почитан и уважаван….Кр.Разм….

Какво виждаме ние в брата и сестрата?.......

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Какви са събранията на църквата на 21 век?

На края нека запомним:

1. В ранната църква – църквата е била пееща църква.
2. В ранната църква – църквата е била благодаряща.
3. В ранната църква – църквата е имала почит и уважение един към друг.

08 февруари 2009 г.

Гр. Ямбол

Пастор Иван Георгиев – Обединена Божия църква “Шалом”

В ИМЕТО НА ГОСПОД ИСУС - ПОМОГНЕТЕ НИ