ОБЩЕНИЕТО
МЕЖДУ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ
Текст: 1 Йоан 1:1-7... Псалм 133:1-3 ...
УВОД: Библията отдава бележито място на общението. Не е нужно християнинът да е вникнал дълбоко в Библията преди да разбере, че Бог очаква и призовава към свято, искрено и плодотворно общение между Неговите деца. Доброто и радостта на християнския живот се поддържа, когато общението не е от лицемерие, двуличие и плътски желания. Бог очаква истинските християни да общуват помежду си като сплотено семейство, което е пълно с любов и добри дела. Самата природа ни говори за големите ползи от общението.
Дори и небесните птици се събират на ята за да бъдат заедно.
Човек постоянно жадува за обич и търси приятелство приятелство. Никой не се радва на усамотението или самотата за дълго време. Самотата ограничава и разрушава нашият физически, интелектуален и духовен потенциал. Да бъдем заедно е ключът към победата и съхранението на Църквата. Писанието използва различни сравнения, за да опише Църквата.
Една от тях я оприличава на човешкото тяло. Естественото тяло е съставено от взаимно зависими части. Ролята на всяка част е жизнено важна и когато те си сътрудничат в хармония има мир, удоволствие, растеж и здраве. Същото се отнася и до тялото на Христа. Християните са плътно свързани части, които образуват здрава и цялостна структура. Ако частите не са обединени, те няма да изпълнят целта, заради която са поставени в тялото и тялото ще боледува.
Второ, Църквата е оприличена на лозови пръчки. Връзката и общението на пръчките с лозата води до даването на плод.
Трето, тя е Божието здание, връзките между тухлите поддържа формата на зданието и го предпазват от разпадане.
Четвърто, Църквата е Божият дом; любовта, простителността и приятелството укрепяват дома и го предпазват от разцепление.
Думата “общение” означава общност, обединение, партньорство, взаимнообщуване, приятелство, споделяне на общи интереси или идеи и обединяване с обща цел.
Божието слово подчертават, че общението между ранните християни ставаше в атмосфера на единство, искреност и любов.
Деяния 2:44... “И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”
И З Л О Ж Е Н И Е
Основата на общението между Божиите деца е единството.
Общението намира своята същност именно в единна група от хора. Без единство на целите, вярата и стремежите общението би било практически невъзможно. Християните са предназначени да живеят заедно като семейство свързани в любов с братски отношения.
І. КАКВИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОБЩЕНИЕТО?
1. Първо: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО ОБЩНОСТ!
Това общество обхваща хора с едни и същи вярвания.
Те мислят за едни и същи неща, вярват в едни и същи учения, които се основават изцяло на Божието Слово, покоряват се на един и същ Господ, изповядват една и съща вяра и са управлявани от един и същ Дух (Ефесяни 4:4-6).
Общността не е от хора които претендират, че те са правите, разбиращите и че другите трябва да се съобразяват с тях, такова нещо води до разделение, препиране, оскърбление и падение...... кр.разм....
2. Второ: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО
ДРУГАРСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И ПАРТНЬОРСТВО!
Другари са онези, които стоят един до друг, прекарват време заедно и споделят радостите и скърбите си.
Деяния 10:28.... Петър : И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
3. Трето: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е
ОБЩУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ!
Това означава е служене един на друг.............. Всеки има ангажимент и участие както в духовните разисквания така и в материалните блага.... Не трябва да се чака едни постоянно да се жертват, да посрещат, да приемат а други да са на готово..... Общуването е и ангажимен към другите..
Римл.12:13.... Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
Евреи 13:16).... А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си ; защото такива жертви са угодни на Бога.
4. Четвърто: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е И
СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Работата на Царството изисква сътрудничество. Служенето на Христовото тяло изисква огромни усилия и не може да се върши самостоятелно. Силата ни се корени в единомислието ни и в работенето ни заедно.
1 Кор. 1:10... Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
СРАВНЕНИЕ С:
1. Кор. 3:1-9... И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете , а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ? Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях . Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
ІІ. ОСНОВАТА НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ!
Християнското общение ангажирва духа, душата и тялото на вярващия. Някои си мислят, че няма значение кой си, от къде идваш и в какво вярваш и че винаги си оставаш в общение с Бог и Неговите деца. Вярващият е призван към свято, здраво и небесно общение.
Християнското общение се основава на връзката ни и единстнвото ни с Отец, Сина и Святия Дух. Когато имаме тази връзката помежду ни,
Бог ни води до общение.
Деяния 2:41-42... И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Не може да има истинско общение без Христос и Духа на Христос вътре в Неговите деца. Христос – а не човека, е центъра, който държи всички християни заедно. Той е точката, около която се върти нашата вяра. Тия, които не познават Господа, не разбират неговото слово, не са преживели спасението и те не могат да бъдат полезни в общуването защото такива проявяват дух на неразбиране, не приемане и препирливост.
Вярващият не трябва да участва “в безплодните дела на тъмнината”, а да ги изобличава (Ефесяни 5:11).
Резултатът от ходенето в светлината е живот, изчистен от грях и приведен в единство с Христос.
Йоан 8:12).“Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”
ІІІ. ПРЕГРАДИ ПРЕД ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ
(1 Йоан 1:4-6; 1 Коринтяни 1:10; 5:1-13; 2 Коринтяни 6:14-17; Римляни 12:16; 14:19; 1 Петрово 5:5)
Освежителните води на общението, потоците на неговата радост могат лесно да бъдат разрушени, когато:
1.Първо: Преграда за общението е ГОРДОСТТА.
Това е прекомерно себеуважение, което не дава място или почит на някой друг. Тя е състояние на високо мнение за себе си, постиженията си и чувство за себестойност
Всеки който предава значение на неговата личност, на неговото разбиране, на неговото знание.... като казва: Аз мога повече нещо, той е нищо при мене, има още много да се учи.....т.н... не може да “стъпва” свободно в събранието на вярващите...
Лука 22:24.... Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
2.Второ: Преграда за общението е
ДУХОВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
Бог, в Неговата мъдрост и любов ни е поставил на различни пиедестали на служение и отговорност в църквата. Той поставя някои в позиция на власт и сила, а на други дава по-лесни задачи. Тази подредба не е с цел да ни раздели а да ни помогне всеки да бъде реализиран в служение така както Бог ни дава чрез Святия Дух. Но когато някой държи на своето положение и не защита това което Бог е дал и на другия, тогава това се превръща във клин който разделя обществото, приятелети и църквата......кр.разм. – аз съм пастор, дякон, образован, завършил библейско училище...т.н...
3.Трето: Преграда са подозренията и липсата на доверие.
Когато често нашето доверие бива разочаровано, това няма как да не рефлектира върху нас.
4.Четвърто: Преграда са национални и етнически различия.
Когато хората отдават значение на етническата си принадлежност, независимо дали това се изразява в чувство за превъзходство или малоценност, това е проблем. Ние трябва да си спомним, че сме сътворени от един и същ Бог, изкупени и освободени чрез една и съща кръв. “ Няма вече юдеин, нико грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса” ( Галатяни 3:28). Не трябва да правим делене, което не съществува.
ІV. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ И ЕДИНСТВО
1. ИЗЯВЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ Е БОЖИЯ ПРАТЕНИК:
Ако Христовите последователи ходят в единство и хармония, ще бъде регистриран нов и моментален напредък. Божият дом ще прелива от благословения, когато премахнем стената на разделение и всички човешки прегради. Нашето единство има способност да оказва важно влияние върху света около нас, познанието че Исус е Божият пратеник за нашето спасение ще достигне до мнозина.
Йоан 17:21... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
2. ТО Е МИРА НА РАДОСТ ЗА ВЯРВАЩИЯ
Псалмистът ликува в тържествена песен за блаженството на вярващите, които ходят в единство и чието общение с Бога и братята е неразрушимо. Той каза:
“Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му. Угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението – Живота до века” (Псалм 133:1-3)
Общението е добро. То е угодно като осветеното миро за помазване, което в Стария Завет се е ползвало за освещаване на хора и предмети. То се употребяваше за отбелязване на нещата, които са специално отделени за Божиите цели.
Общението е като “миро на радост.
Исая 61:3.... Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Общението с любов между Божиите деца, говори за преливащите благословения в Църквата. То е полезно, както е и приятно; то носи благословения, неизброими като капките на росата. То охлажда унищожителната горещина на човешките страсти, както росата охлажда въздуха и освежава земята. Общението освежава сърцето.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧРЕЗ ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖИИТЕ ЧАДА Господ заповядва благословение. Бог на любовта и мира царува между тях сега, и ще бъде с тях завинаги в свят на непресъхваща любов и мир.
Гр. Ямбол, 08.09.2011 Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
четвъртък, 8 септември 2011 г.
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Пришествия и възкръсения
ДВЕ ПРИШЕСТВИЯ И ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ
ЕВР.9:27-28
УВОД: МНОЗИНА ГИ ВЪЛНУВА ВЪПРОСА ДА ВЪЗКРЪСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИ, КАКТО И ПРИШЕСТВИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ПОРАДИ СЛОЖНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ТЕМИТЕ, И НЕ РАЗБИРАНЕТО ОТ СТРАНА НА НЯКОИ, МНОЗИНА ПОПАДАТ ВЪВ ОБЪРКВАНЕ. ЗАТОВА С БОЖИЯНА БЛАГОДАТ ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОСВЕТЛЯ ТЕЗИ ВАЖНИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ.
И З Л О Ж Е Н И Е
І. ОТНОСНО ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС
ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
1. ТО ВЕЧЕ Е ФАКТ – ИЗПЪЛНЕН И СЪДЪРЖА:
А/ РОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ДЕВИЦА
Б/ ЖИВОТА МУ КАТО БЕЗГРЕШЕН
В/ ИЗКУПИТЕЛНАТА МУ ЖЕРТВА ЗА ГРЕШНИЦИТЕ
ЧРЕЗ НЕГОВАТА СМЪРТ.
Г/ ВЪЗКРЪСЕНИЕТО МУ НА ТРЕТИЯ ДЕН
Д/ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА МУ И
ОБЛИЧАНЕТО Я СЪС ВЛАСТ И ЦЕЛ ДО НЕГОВОТО
ВТОРО ИДВАНЕ НА ЗЕМЯТА.
Е/ НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА 40 ДЕН ОТ
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО МУ.
За Христовото първо идване на земята ние четем във:
Йоан 1:43-49…. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
Исая 7:14… Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е ., Бог с нас.}†.
9:6… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Числа. 24:17… Виждам го, но не сега;
Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля; -------- Изпълнено във:
Матея 2:1-2…. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА СЪС НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ И ЗАВЪРШВА СЪС НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ………………..
Със това приключва Неговото първо идване на земята, и сам Христос даде обещание за Второто Му идване на земята, което четем в Д.А. 1:11… ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
ІІ. ДО ВТОРОТО ИДВАНЕ – ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
НА ЗЕМЯТА – ИМА:
1. ЦЪРКОВНА ДИСПЕНСАЦИЯ – СЛУЖЕНИЕТО НА
ЦЪРКВАТА, КОЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С НАЧАЛОТО НА
ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
2. ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗАПОЧВА СЪС
ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ – ПРАВЕДНИЦИ
ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКВАТА, КАКТО И
ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА.
І.Кор.15:51-52… Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
І.Сол.4:16-17… Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
При това грабване ще се изпълни казаното от в Божието слово – двама ще бъдат на нивата….., две жени ще бъдат на мелницата…,
Двама ще бъдат в леглото….. единият ще се вземе, а другият ще остане…. Разбира се това ще се служи с тези които не са готови а
за Грабването.
ГРАБВАНЕТО И ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ СВЕТИИ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА – Ж Ъ Т В А…. Това е първата част на Първото възкръсение.
Всички въкръсени и грабнати от първата част на първото възкръсение, застават във небето пред Христовото съдилище за да получат награда за своята работа за Господа. Работата на всеки ще бъде изпитана чрез огън и на когото работата издържи ще получи НАГРАДА, а на когото не издържи няма да получи награда, но ще бъде СПАСЕН. Никой от това възкръсение и грабване няма да бъде осъден……………
След получаване на наградите в небето ще започне Сватбата на Христос с Неговата невяста….. на която ще присъстват всички светии от стария завет и църковната диспенсация.
3. НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
Тя ще продължи 7 годинии земята ще бъде управлявана от Антихиста. През това време ще има войни, глад, мизерия, болести, язви…. И който иска да се спаси, ще трялва да плати със живота си…
Откр. 13:15-17… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
4. ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ.
1. На края на Голямата скръб на земята и на края на Сватбата на Христос на небето – това означава, че колкото скръб има на земята толкова време ще има радост на небето, - ще започне възкръсението на праведниците от Голямата скръб, ония които са платили своето спасение със живота си,
ТОВА Е ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ…
Откр.20:4… видях и душите на ония, които бяха
обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха….
Това възкръсение е така наречената БАБЕРКА, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС ХРИСТОВОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА………..
2. Веднага с края на Първото възкръсение – с Баберката, започва ЯВЛЕНИЕТО – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
Христос слиза със всички светии, побеждава антихриста – Откр.19:20… И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
Христос установява 1000 годишното царство.
При първото пришествие – Христос слезе ка раб, слуга, изкупителна жертва, а при Второто пришествие – Той идва във СЛАВА като победител и установява на земята 1000 годишното царство под негово управление.
Първото възкръсение започва със ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ КАКТО И ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА И ЗАВЪРШВА СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ ЗАВЪРШВА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ, КОЕТО Е ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗА ЖИВОТ И ЗАПОЧВА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС ВСИЧКИ СВЕТИИ НА ЗЕМЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО… Откр. 20:4-6… видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
От първото възкръсение - възкръсението и със мъчениците, никой няма да бъде осъден – ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ ЗА ЖИВОТ!!!!
СЛЕД 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО ЩЕ ИМА ВТОРО ВЪЗКРЪСЕНИЕ НА ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ОТ ВСИМЧКИ ВРЕМЕНА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ И ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ….;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО – ТИ А АЗ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ!
01.09.2011Г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ЕВР.9:27-28
УВОД: МНОЗИНА ГИ ВЪЛНУВА ВЪПРОСА ДА ВЪЗКРЪСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИ, КАКТО И ПРИШЕСТВИЯТА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. ПОРАДИ СЛОЖНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ТЕМИТЕ, И НЕ РАЗБИРАНЕТО ОТ СТРАНА НА НЯКОИ, МНОЗИНА ПОПАДАТ ВЪВ ОБЪРКВАНЕ. ЗАТОВА С БОЖИЯНА БЛАГОДАТ ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ОСВЕТЛЯ ТЕЗИ ВАЖНИ ИСТИНИ ЗА НАШИЯ ДУХОВЕН ЖИВОТ.
И З Л О Ж Е Н И Е
І. ОТНОСНО ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС
ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
1. ТО ВЕЧЕ Е ФАКТ – ИЗПЪЛНЕН И СЪДЪРЖА:
А/ РОЖДЕНИЕТО МУ ОТ ДЕВИЦА
Б/ ЖИВОТА МУ КАТО БЕЗГРЕШЕН
В/ ИЗКУПИТЕЛНАТА МУ ЖЕРТВА ЗА ГРЕШНИЦИТЕ
ЧРЕЗ НЕГОВАТА СМЪРТ.
Г/ ВЪЗКРЪСЕНИЕТО МУ НА ТРЕТИЯ ДЕН
Д/ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА МУ И
ОБЛИЧАНЕТО Я СЪС ВЛАСТ И ЦЕЛ ДО НЕГОВОТО
ВТОРО ИДВАНЕ НА ЗЕМЯТА.
Е/ НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА 40 ДЕН ОТ
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО МУ.
За Христовото първо идване на земята ние четем във:
Йоан 1:43-49…. Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.
Исая 7:14… Затова сам Господ ще ви даде знамение:
Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил {Т.е ., Бог с нас.}†.
9:6… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;
И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Числа. 24:17… Виждам го, но не сега;
Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова,
И ще се въздигне скиптър от Израиля; -------- Изпълнено във:
Матея 2:1-2…. А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА СЪС НЕГОВОТО РОЖДЕНИЕ И ЗАВЪРШВА СЪС НЕГОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ………………..
Със това приключва Неговото първо идване на земята, и сам Христос даде обещание за Второто Му идване на земята, което четем в Д.А. 1:11… ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
ІІ. ДО ВТОРОТО ИДВАНЕ – ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС
НА ЗЕМЯТА – ИМА:
1. ЦЪРКОВНА ДИСПЕНСАЦИЯ – СЛУЖЕНИЕТО НА
ЦЪРКВАТА, КОЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ С НАЧАЛОТО НА
ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
2. ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗАПОЧВА СЪС
ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ – ПРАВЕДНИЦИ
ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКВАТА, КАКТО И
ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА.
І.Кор.15:51-52… Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
І.Сол.4:16-17… Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
При това грабване ще се изпълни казаното от в Божието слово – двама ще бъдат на нивата….., две жени ще бъдат на мелницата…,
Двама ще бъдат в леглото….. единият ще се вземе, а другият ще остане…. Разбира се това ще се служи с тези които не са готови а
за Грабването.
ГРАБВАНЕТО И ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ СВЕТИИ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ Е ТАКА НАРЕЧЕНАТА – Ж Ъ Т В А…. Това е първата част на Първото възкръсение.
Всички въкръсени и грабнати от първата част на първото възкръсение, застават във небето пред Христовото съдилище за да получат награда за своята работа за Господа. Работата на всеки ще бъде изпитана чрез огън и на когото работата издържи ще получи НАГРАДА, а на когото не издържи няма да получи награда, но ще бъде СПАСЕН. Никой от това възкръсение и грабване няма да бъде осъден……………
След получаване на наградите в небето ще започне Сватбата на Христос с Неговата невяста….. на която ще присъстват всички светии от стария завет и църковната диспенсация.
3. НА ЗЕМЯТА ЗАПОЧВА ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
Тя ще продължи 7 годинии земята ще бъде управлявана от Антихиста. През това време ще има войни, глад, мизерия, болести, язви…. И който иска да се спаси, ще трялва да плати със живота си…
Откр. 13:15-17… И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
4. ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ.
1. На края на Голямата скръб на земята и на края на Сватбата на Христос на небето – това означава, че колкото скръб има на земята толкова време ще има радост на небето, - ще започне възкръсението на праведниците от Голямата скръб, ония които са платили своето спасение със живота си,
ТОВА Е ВТОРАТА ЧАСТ НА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ…
Откр.20:4… видях и душите на ония, които бяха
обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха….
Това възкръсение е така наречената БАБЕРКА, КОЯТО ЗАПОЧВА СЪС ХРИСТОВОТО ЯВЛЕНИЕ ИЛИ ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА………..
2. Веднага с края на Първото възкръсение – с Баберката, започва ЯВЛЕНИЕТО – ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС НА ЗЕМЯТА.
Христос слиза със всички светии, побеждава антихриста – Откр.19:20… И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
Христос установява 1000 годишното царство.
При първото пришествие – Христос слезе ка раб, слуга, изкупителна жертва, а при Второто пришествие – Той идва във СЛАВА като победител и установява на земята 1000 годишното царство под негово управление.
Първото възкръсение започва със ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА СВЕТИИТЕ ОТ СТАРИЯ ЗАВЕТ И ЦЪРКОВНАТА ДИСПЕНСАЦИЯ КАКТО И ГРАБВАНЕТО НА ЖИВИТЕ ОТ ЦЪРКВАТА И ЗАВЪРШВА СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ.
СЪС ВЪЗКРЪСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ ЗАВЪРШВА ПЪРВОТО ВЪЗКРЪСЕНИЕ, КОЕТО Е ВЪЗКРЪСЕНИЕ ЗА ЖИВОТ И ЗАПОЧВА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС ВСИЧКИ СВЕТИИ НА ЗЕМЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО… Откр. 20:4-6… видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
От първото възкръсение - възкръсението и със мъчениците, никой няма да бъде осъден – ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ ЗА ЖИВОТ!!!!
СЛЕД 1000 ГОДИШНОТО ЦАРСТВО ЩЕ ИМА ВТОРО ВЪЗКРЪСЕНИЕ НА ВСИЧКИ НЕПРАВЕДНИ ОТ ВСИМЧКИ ВРЕМЕНА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ И ХВЪРЛЕНИ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – ТОВА Е ВТОРАТА СМЪРТ….;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО – ТИ А АЗ КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ!
01.09.2011Г., Ямбол, пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
понеделник, 29 август 2011 г.
ВЯРВАЩИТЕ КАТО - СОЛ И СВЕТЛИНА
ВЯРВАЩИТЕ - СОЛ И СВЕТЛИНА
Текст: Матей 5:13-16
Солта, като съставка, заема уникално и важно място в храненето на човека, в растителния и морския свят, докато светлината е лъчение от естествен или изкуствен източник.
Думата ‘светлина’ за пръв път беше спомената в Битие 1:3 “Да бъде светлина. И стана светлина”. Преди това първо споменаване на светлината, светът беше неустроен, пуст и пълен с мрак. “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата” (Битие 1:2). Тъмнината изчезна точно когато Бог заповяда светлината да се появи.
Този урок ни въвежда в стандарта на нормалния християнски живот, очакван от пътешествениците към небето, за които се педполага да бъдат сол за земята и светлина за света.
ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СОЛ ЗА ЗЕМЯТА
Христовият съвет към Неговите последователи да бъдат сол за земята, идва да ни покаже окаяното състояние на човечеството. Теми и предавания по различни медии: радио, интернет, вестници и списания, стават инструмент за демонично проникване в домовете и семействата, за злоупотреби, корупция и подкупи, които водят до дълбоката агония, страданието, безнадеждността, горчивината и жалкото състояние на човечеството. В резултат на това много семейства се разрушават, самоубийствата се увеличават, милиони умират преди времето си.
За съжаление, повечето от тези нещастни случаи водят към вечността без Бог. Като очакваме неизбежното идване на Спасителя, трябва не само да си припомняме, че сме солта на земята, но също и да отстояваме тази си позиция, докато енергичноспасяваме грешниците от примката на ада. Kато християни, ние имаме отговорност да попречим на духовния упадък и моралната разруха, характерни за нашето поколение.
Солта има някои присъщи свойства, които всеки вярващ трябва подобно да притежава и да ги постави в действие.
Първо: солта има изцеляващ ефект (4 Царе 2:19-22). Ако ние не сме изгубили вкуса си като сол на земята, нашата близост с Бога в една ефективна и побеждаваща молитва ще изговори изцеление за болния от греха свят, в който живеем.
Второ: Солта възпрепятства растежа и размножаването на болестотворни микро-организми. Света има склооност към греха и нечистотата, която ние трябва да обуздаем чрез проповядването на евангелската истина, способна да възпрепятства умножаването на греховете. Ние трябва да водим грешниците към покаяние и обръщане към Бога.
Трето: както солта съхранява чрез противодействие върху неприятелските микро-организми и тяхното елиминиране, така и християните трябва да се борят срещу фалшивите пророци, човешките традиции и нахлуването на света в църквата, с решителната цел да се съхрани скъпоценния живот на членовете на събранието.
Четвърто: солта “подлсажда”. Водата по времето на Елисей беше заразена и причиняваше безплодие (4 Царе 2:19-22). Много църкви днес са заразени и правят живота на мнозина горчив, тъжен и безнадежден. Въпреки че използват зехтиново масло, свещи, небиблейски молитви и пост, дяволските атаки все така изобилстват. Църквата трябва да се придвижва по-бързо, носейки чистата вода на Божието Слово, за да измие всички тези нечистоти с цялата настойчивост, която се изисква. Отлагането е опасно и пагубно.
Пето: солта удължава живота на селскостопанските продукти чрез задържане действието на бактерията, която ги разваля. Фалшивите поучения като “веднъж спасен – завинаги спасен”, “автоматично освещение при новорождението” или за “неуловимото съглашение със света” са смъртоносни бактерии, които могат лесно да подмамят новоповярвалите далеч от Божието царство. Чрез нашето библейско поведение, здраво поучение и дисциплиниран живот за пример на останалите, мнозина могат да бъдат освободени от примката на смъртта.
“Казвам истината в Христа….. (Римляни 9:1; 10:1)
Шесто: поради белотата си, солта е привлекателна и желана. Ако има някакво ограничение спрямо нея, то е единствено от медицинска гледна точка. Животът на вярващия в Христос би трябвало да излъчва такава белота, откритост и искреност, че да притегля грешния свят към Царството и да засрамва противниците (Тит 1:9).
Нека винаги, когато гледаме първите букви на думата ‘СОЛ’, да си спомняме, че живота ни като вярващи трябва да се характеризира със (1) Скромност в успехите и Сила в трудни времена; (2) Откритост и Отговорност по всяка тема, касаеща физическия и духовен живот на човека и (3) Лоялност и Любов към Бога и човеците.
Солта, макар че е лесно разтворима във вода, намира неограничено приложение в живота и дейността на човека. Така и ние трябва да сме “разтворими” за Божието Слово (т.е. да сме податливи и готови да се слеем с Него) и така да ставаме “субстанция” с неограничено приложение за човечеството.
Все пак, Писанието не премълчава опасността, надвиснала над вярващите, които не се държат подобаващо: “... Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).
Бог “въоръжи” Езекиил с евангелието, но също го предупреди за последствията, ако прогласяването на посланието бъде пренебрегнато. Новороденият вярващ не бива да пренебрегва тази благородна задача, дадена му от Бога, да Го представлява като сол на земята и с поглъщаща го ревност да проповядва Словото Му. “Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му” (Езекиил 3:18). Още по-тежко наказние чака онези, които компрометират Божието име: “Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас” (2 Солунци 3:6).
ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СВЕТЛИНА НА СВЕТА
(Матей 5:14; Марк 4:21-22; Лука 8:16-18; 11:33-36)
Както дните на Ной се характеризираха с пирувания, нечестие, неморалност и светщина до степен на разорение, така е и с днешното поколение. “И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37-38).
Тъмнината днес е далеч по-плътна от духовната тъмнина в Египет по времето, когато им бяха отнети първородните (Изход 10:22-23). Тъмнината мрази прозрачността и благочестието. Убийствата, случайните изстрели, кражбите, прелюбодействата и блудствата са рожби на тъмнината. Като деца на светлината ние трябва прогоним тъмнината до най-затънтения ъгъл, така че светлината на Божията воля да възтържествува.
Като светлината на Царството в тоя свят, ние имаме някои отговорности:
Първо: ние трябва да бъдем уникални където и да се намираме и да осветляваме нашето общество.
Второ: Ние трябва да сме приятелски настроени. Ние не ще можем да спечелим другите за Христос с ненавист или равнодушие.
Трето: Ние трябва да избягваме и да страним от всяка духовна и обществена измама (Ефесяни 5:11-13). Светлината привлича. Така и вярващите трябва да привличат грешниците на тоя свят към Христос. Това може да стане, когато ние имаме Христоподобен стил на живот.
Четвърто: светлината носи радост и чувство за сигурност. Единствената цел на Христовото разпятие беше да донесе светлина на света.
Накрая: светлината осветява. Християните, като светлина на света, трябва да осветяват този тъмен свят чрез светлината на евангелието.
Наша колективна отговорност като християни е да докажем, че ние сме светлината на света. Църквата е град, поставен на хълм, който силите на тъмнината не могат и не трябва да покрият.
Никоя привилегия или благословение от Бог не се получават автоматично. Пътешествениците към небето трябва да платят скъпо, за да се действат напълно в Божията воля. За да изпълни Църквата дадените й от Бога отговорности, трябва първо: да реши да свети, за да види света. Второ: тя няма нужда да бъде покрита от изкусни нововъведения за сметка на евангелието. Трето: тя трябва да благовества редовно и с молитва. Четвърто: Църквата трябва да достига недостигнатите. Накрая: Църквата не трябва да оставя и “един камък необърнат” в евангелизирането на обществото, включително роднините, сватовете и членовете на семейството.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕФЕКТИВНАТА НИ РОЛЯ КАТО СОЛ И СВЕТЛИНА НА СВЕТА
Дотук ние говорехме накратко за християните като сол на земята и светлина на света. Точно както апостолите в дните на Христос се интересуваха от дела, който им се пада като верни последователи на Исус в Неговото земно служение, мнозина днес се питат какви ли ще са наградите, които очакват верните служители на Бога в края на пътя им: “Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам:….(Марк 10:28-30).
С отговора си Исус разсея съмненията на учениците Си. Също толкова очевидно е, че неизброимо число велики награди очакват всички онези, които неуморно разпръскват светлината на благовестието до края.
Първо: грешният свят ще види добрите ни дела и ще прослави нашия Отец на Небесата (Матей 5:16). Второ: ще имаме постоянен и несмущаван мир един с друг и с Бога (Исая 65:25; 26:3). Трето: ще получим мъдрост, с която да отговорим на противоречащите (1 Петрово 3:15). Четвърто: ще стигнем до края, воюващи в добрата битка на вярата (1 Тимотей 6:12). Пето: ще завършим своето служение (Колосяни 4:17). Шесто: венецът на праведност ни очаква (2 Тимотей 4:7-8). Седмо: ще ядем благото на земята (Исая 1:19). Осмо: никога няма да се поклатим и сърцата ни ще бъдат утвърдени завинаги (Псалми 108:1). Девето: обществото ще ни нарече благословени и потомството ни ще бъде силно на земята (Псалми 112:2-3). Десето: множествата ще се обръщат към Божието царство (Деяния 19:18-20). Единадесето: ние ще останем специално и скъпоценно, свято и избрано поколение пред Господа (1 Петрово 2:9). Дванадесето: ние ще царуваме вечно с Христа в Неговото Царство (Откровение 22:5).
Всеобщо мнение е, че не е важно какво казваме, а е важно какво влияние упражняваме върху околните. Исус прекара съвсем малко години на земята. Но Той повлия на мнозина, за разлика от Матусала, който, макар да живя най-дълго от всички, не остави след себе си дори най-кратък запис за някакво постижение в живота си. Това е основание да се замислим за какво сме били създадени.
Като вярващи, уместният въпрос, с който се сблъскваме всеки ден е: “Дали съм сол и светлина?”. Колко души се гордеят, че са имали полза от светлината, която казваме, че сме, и колко живота са били подправени или осолени? Помнете Словото на Господ: “Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:12). Братя и сестри, жребият е хвърлен, дните са малко, нека изкупваме благовремието и да действаме бързо, за да бъдат мнозина спасени от вечното осъждение:
ЯМБОЛ, 25.08.2011
пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
Текст: Матей 5:13-16
Солта, като съставка, заема уникално и важно място в храненето на човека, в растителния и морския свят, докато светлината е лъчение от естествен или изкуствен източник.
Думата ‘светлина’ за пръв път беше спомената в Битие 1:3 “Да бъде светлина. И стана светлина”. Преди това първо споменаване на светлината, светът беше неустроен, пуст и пълен с мрак. “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата” (Битие 1:2). Тъмнината изчезна точно когато Бог заповяда светлината да се появи.
Този урок ни въвежда в стандарта на нормалния християнски живот, очакван от пътешествениците към небето, за които се педполага да бъдат сол за земята и светлина за света.
ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СОЛ ЗА ЗЕМЯТА
Христовият съвет към Неговите последователи да бъдат сол за земята, идва да ни покаже окаяното състояние на човечеството. Теми и предавания по различни медии: радио, интернет, вестници и списания, стават инструмент за демонично проникване в домовете и семействата, за злоупотреби, корупция и подкупи, които водят до дълбоката агония, страданието, безнадеждността, горчивината и жалкото състояние на човечеството. В резултат на това много семейства се разрушават, самоубийствата се увеличават, милиони умират преди времето си.
За съжаление, повечето от тези нещастни случаи водят към вечността без Бог. Като очакваме неизбежното идване на Спасителя, трябва не само да си припомняме, че сме солта на земята, но също и да отстояваме тази си позиция, докато енергичноспасяваме грешниците от примката на ада. Kато християни, ние имаме отговорност да попречим на духовния упадък и моралната разруха, характерни за нашето поколение.
Солта има някои присъщи свойства, които всеки вярващ трябва подобно да притежава и да ги постави в действие.
Първо: солта има изцеляващ ефект (4 Царе 2:19-22). Ако ние не сме изгубили вкуса си като сол на земята, нашата близост с Бога в една ефективна и побеждаваща молитва ще изговори изцеление за болния от греха свят, в който живеем.
Второ: Солта възпрепятства растежа и размножаването на болестотворни микро-организми. Света има склооност към греха и нечистотата, която ние трябва да обуздаем чрез проповядването на евангелската истина, способна да възпрепятства умножаването на греховете. Ние трябва да водим грешниците към покаяние и обръщане към Бога.
Трето: както солта съхранява чрез противодействие върху неприятелските микро-организми и тяхното елиминиране, така и християните трябва да се борят срещу фалшивите пророци, човешките традиции и нахлуването на света в църквата, с решителната цел да се съхрани скъпоценния живот на членовете на събранието.
Четвърто: солта “подлсажда”. Водата по времето на Елисей беше заразена и причиняваше безплодие (4 Царе 2:19-22). Много църкви днес са заразени и правят живота на мнозина горчив, тъжен и безнадежден. Въпреки че използват зехтиново масло, свещи, небиблейски молитви и пост, дяволските атаки все така изобилстват. Църквата трябва да се придвижва по-бързо, носейки чистата вода на Божието Слово, за да измие всички тези нечистоти с цялата настойчивост, която се изисква. Отлагането е опасно и пагубно.
Пето: солта удължава живота на селскостопанските продукти чрез задържане действието на бактерията, която ги разваля. Фалшивите поучения като “веднъж спасен – завинаги спасен”, “автоматично освещение при новорождението” или за “неуловимото съглашение със света” са смъртоносни бактерии, които могат лесно да подмамят новоповярвалите далеч от Божието царство. Чрез нашето библейско поведение, здраво поучение и дисциплиниран живот за пример на останалите, мнозина могат да бъдат освободени от примката на смъртта.
“Казвам истината в Христа….. (Римляни 9:1; 10:1)
Шесто: поради белотата си, солта е привлекателна и желана. Ако има някакво ограничение спрямо нея, то е единствено от медицинска гледна точка. Животът на вярващия в Христос би трябвало да излъчва такава белота, откритост и искреност, че да притегля грешния свят към Царството и да засрамва противниците (Тит 1:9).
Нека винаги, когато гледаме първите букви на думата ‘СОЛ’, да си спомняме, че живота ни като вярващи трябва да се характеризира със (1) Скромност в успехите и Сила в трудни времена; (2) Откритост и Отговорност по всяка тема, касаеща физическия и духовен живот на човека и (3) Лоялност и Любов към Бога и човеците.
Солта, макар че е лесно разтворима във вода, намира неограничено приложение в живота и дейността на човека. Така и ние трябва да сме “разтворими” за Божието Слово (т.е. да сме податливи и готови да се слеем с Него) и така да ставаме “субстанция” с неограничено приложение за човечеството.
Все пак, Писанието не премълчава опасността, надвиснала над вярващите, които не се държат подобаващо: “... Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13).
Бог “въоръжи” Езекиил с евангелието, но също го предупреди за последствията, ако прогласяването на посланието бъде пренебрегнато. Новороденият вярващ не бива да пренебрегва тази благородна задача, дадена му от Бога, да Го представлява като сол на земята и с поглъщаща го ревност да проповядва Словото Му. “Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му” (Езекиил 3:18). Още по-тежко наказние чака онези, които компрометират Божието име: “Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас” (2 Солунци 3:6).
ХРИСТИЯНИТЕ КАТО СВЕТЛИНА НА СВЕТА
(Матей 5:14; Марк 4:21-22; Лука 8:16-18; 11:33-36)
Както дните на Ной се характеризираха с пирувания, нечестие, неморалност и светщина до степен на разорение, така е и с днешното поколение. “И като бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:37-38).
Тъмнината днес е далеч по-плътна от духовната тъмнина в Египет по времето, когато им бяха отнети първородните (Изход 10:22-23). Тъмнината мрази прозрачността и благочестието. Убийствата, случайните изстрели, кражбите, прелюбодействата и блудствата са рожби на тъмнината. Като деца на светлината ние трябва прогоним тъмнината до най-затънтения ъгъл, така че светлината на Божията воля да възтържествува.
Като светлината на Царството в тоя свят, ние имаме някои отговорности:
Първо: ние трябва да бъдем уникални където и да се намираме и да осветляваме нашето общество.
Второ: Ние трябва да сме приятелски настроени. Ние не ще можем да спечелим другите за Христос с ненавист или равнодушие.
Трето: Ние трябва да избягваме и да страним от всяка духовна и обществена измама (Ефесяни 5:11-13). Светлината привлича. Така и вярващите трябва да привличат грешниците на тоя свят към Христос. Това може да стане, когато ние имаме Христоподобен стил на живот.
Четвърто: светлината носи радост и чувство за сигурност. Единствената цел на Христовото разпятие беше да донесе светлина на света.
Накрая: светлината осветява. Християните, като светлина на света, трябва да осветяват този тъмен свят чрез светлината на евангелието.
Наша колективна отговорност като християни е да докажем, че ние сме светлината на света. Църквата е град, поставен на хълм, който силите на тъмнината не могат и не трябва да покрият.
Никоя привилегия или благословение от Бог не се получават автоматично. Пътешествениците към небето трябва да платят скъпо, за да се действат напълно в Божията воля. За да изпълни Църквата дадените й от Бога отговорности, трябва първо: да реши да свети, за да види света. Второ: тя няма нужда да бъде покрита от изкусни нововъведения за сметка на евангелието. Трето: тя трябва да благовества редовно и с молитва. Четвърто: Църквата трябва да достига недостигнатите. Накрая: Църквата не трябва да оставя и “един камък необърнат” в евангелизирането на обществото, включително роднините, сватовете и членовете на семейството.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕФЕКТИВНАТА НИ РОЛЯ КАТО СОЛ И СВЕТЛИНА НА СВЕТА
Дотук ние говорехме накратко за християните като сол на земята и светлина на света. Точно както апостолите в дните на Христос се интересуваха от дела, който им се пада като верни последователи на Исус в Неговото земно служение, мнозина днес се питат какви ли ще са наградите, които очакват верните служители на Бога в края на пътя им: “Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус каза: Истина ви казвам:….(Марк 10:28-30).
С отговора си Исус разсея съмненията на учениците Си. Също толкова очевидно е, че неизброимо число велики награди очакват всички онези, които неуморно разпръскват светлината на благовестието до края.
Първо: грешният свят ще види добрите ни дела и ще прослави нашия Отец на Небесата (Матей 5:16). Второ: ще имаме постоянен и несмущаван мир един с друг и с Бога (Исая 65:25; 26:3). Трето: ще получим мъдрост, с която да отговорим на противоречащите (1 Петрово 3:15). Четвърто: ще стигнем до края, воюващи в добрата битка на вярата (1 Тимотей 6:12). Пето: ще завършим своето служение (Колосяни 4:17). Шесто: венецът на праведност ни очаква (2 Тимотей 4:7-8). Седмо: ще ядем благото на земята (Исая 1:19). Осмо: никога няма да се поклатим и сърцата ни ще бъдат утвърдени завинаги (Псалми 108:1). Девето: обществото ще ни нарече благословени и потомството ни ще бъде силно на земята (Псалми 112:2-3). Десето: множествата ще се обръщат към Божието царство (Деяния 19:18-20). Единадесето: ние ще останем специално и скъпоценно, свято и избрано поколение пред Господа (1 Петрово 2:9). Дванадесето: ние ще царуваме вечно с Христа в Неговото Царство (Откровение 22:5).
Всеобщо мнение е, че не е важно какво казваме, а е важно какво влияние упражняваме върху околните. Исус прекара съвсем малко години на земята. Но Той повлия на мнозина, за разлика от Матусала, който, макар да живя най-дълго от всички, не остави след себе си дори най-кратък запис за някакво постижение в живота си. Това е основание да се замислим за какво сме били създадени.
Като вярващи, уместният въпрос, с който се сблъскваме всеки ден е: “Дали съм сол и светлина?”. Колко души се гордеят, че са имали полза от светлината, която казваме, че сме, и колко живота са били подправени или осолени? Помнете Словото на Господ: “Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:12). Братя и сестри, жребият е хвърлен, дните са малко, нека изкупваме благовремието и да действаме бързо, за да бъдат мнозина спасени от вечното осъждение:
ЯМБОЛ, 25.08.2011
пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО
УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЦАРСТВОТО
Текст: Матей 7:12-29
В началото на Своето служение в Галилея “Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матей 4:17). Той дойде, за да установи Божието Царство между човеците. Той проповядваше евангелието на Царството с мощна сила и с ентусиазъм (възторг). Чрез проповедите Му Неговите слушатели стигаха до осъзнаване на Божието Царство и го пожелаваха. Някои от тях питаха какво да правят, за да могат да стигнат в него. За Царството се говори по различни начини. То е познато като “Небесното Царство” (Матей 3:2; 4:17), “Божието Царство” (Матей 12:28; Марк 1:15) и “Царството на Христа” (Ефесяни 5:5). Всички тези изрази в основата си имат едно и също значение. Взети заедно, те заключават в себе си благословенията над Христовите последователи, които частично биват изявени в този живот и съвършено ще бъдат достигнати в идещия свят.
Все пак, когато правим избор в живота си, не бива да сме невежи относно измамите, които отклоняват наивните далеч от пътя на праведността. Има мнозина, които са били измамени, докато са мислили, че правят правилния избор. Те, може би, твърде късно осъзнаваха притегателната сила на самоизмамата, когато вече беше невъзможно да се откъснат от нея.
ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО
Накрая на Проповедта на планината Господ Исус обобщи поучението Си в една сентенция: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).
В много религиозни среди тази заповед е известна като ‘златното правило’. С други думи, правилото е “да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39). Любовта е правилото, чрез което познаваме онези, които са от Царството. Истинските вярващи позволяват Божията любов да тече през тях, Те са благи в техните действия и реакции. Техните коментари към дригите и за другите са ръководени от любов. Техните думи и действия са движени от един въпрос: ‘Как бих се чувствал, ако другите ми кажеха това, или го кажеха на някой друг за мене, или ми направеха това?’. (Римляни 13:9-10).
ВЛИЗАНЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Господ завърши представянето на Царството с покана към Своите слушатели:
“Влезте през тясната порта….(Матей 7:13-14). Решенията в живота определят съдбата. Има два пътя в живота: верният път и погрешният път, добрият път и лошият път. Първият води към благоденствието в Небето. Вторият води към ужасите на ада. Всеки човек трябва да избере кой път да следва. Точно както е невъзможно да ходиш по два пътя едновременно, така също е невъзможно да се спускаш по пътя, водещ към ада, по следите на твоите дела и да се надяваш, че ще стигнеш в Небето.
Без да оставя никого в съмнение, Господ описа характеристиките на тези два пътя. “Широката врата” е пътят на греха и грешниците. Тя се отваря към “широкия” (позовляващ всичко) път. Пътниците по тоя път са изцяло предадени на страстите на плътта, на пожеланията на очите и на гордостта на живота. В моралния им кодекс няма нито един закон, който да въздържа плътските им желания. Хората от широкия път са белязани от неразумни, неподредени и сменящи се любовни връзки. Те ходят по суетността на своя ум и се водят от страстите на плътта си.
Огромни тълпи ходят по широкия път: “мнозина са ония, които минават през тях” (стих 13). Не е чудно, че на повечето хора им е по-удобно да следват този път. Но съвета на Писанието си остава: “Не влизай в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите” (Притчи 4:14). Да избереш широкия път е все едно да паднеш в измамата на Сатана. Това е равносилно да ходиш в тъмнина и да вършиш зли дела: “Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват” (Притчи 4:19).
Широкият път има трагичен край. Спасителят ни каза с пълна власт и с ужасяваща решителност: “пространен е пътят, който води в погибел” (стих 13). Каквато и да е ‘магистралата’: било на открито богохулство или на скрито лицемерие, тя ще доведе до гибелта на пътниците, ако не се покаят. Широкият път е измамлив. Той е “ път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12).
Вторият път, който Господ рисува пред нас, е “стесненият път”. Това е пътят на святостта, без която никой човек няма да види Бога. За него Исая писа:
“И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него” (Исая 35:8)
Тясната порта и стесненият път водят към небето, но за съжаление “малцина са ония, които ги намират” (стих 14). Духовният прелом е портата, през която някой стъпва на пътя. Или в смирение ще се наведем да влезем, или няма изобщо да влезем. Трябва да станем като малки деца, ако искаме да влезем през тясната порта и да стъпим на стеснения път (Матей 18:3; Марк 10:15; Лука 18:17). Трябва да се отречем от себе си (Матей 16:24; Марк 8:34), да оставим стария човек (Ефесяни 4:22) и да бъдем готови да потопим всички наши интереси в Христос (Филипяни 3:7).
Влизането през тясната порта не включва в себе си пристигането до красивата небесна порта. Между двете: момента на решение и влизането в небето, трябва да се спечелят много битки с плътта, света и Сатана. Затова Господ ни предупреждава, че трябва да се насилим да влезем. За да влезем, трябва да се сражаваме ревностно за вярата (Юда 3). Може да се наложи да минем през скърби (Деяния 14:22). Но като добри войници на Исус Христос, ние трябва да издържим трудностите (2 Тимотей 2:3). Себето трябва да бъде отхвърлено (Марк 8:34). Трябва да се съпротивим на ежедневните изкушения и да ги преодолеем (1 Коринтяни 10:13). Трябва да воюваме срещу “началствата и властите”, които се опитват да ни отклонят от пътя (Ефесяни 6:11-13; 1 Петрово 5:8-9; Яков 4:7). И преди всичко, трябва да бъдем бдителни във всичко (2 Тимотей 4:5) и да ходим благоразумно (Ефесяни 5:15).
Само малцина намират стеснения път и още по-малко устояват докрай в него. Мнозина безгрижно минават покрай него. Други със самодоволство и разпуснатост се отказват от него. И все пак, стесненият път остава единственият път към Бога. Той ни дава удовлетвореност още днес чрез благоволението Господно. Окончателно той води към вечно блаженство – надежда, която ни помага да издържим всякакви неудобства и трудности по пътя. Господ очаква не само да изберем тесния път, който води към вечния живот, но също и да устоим в него до края. “Положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията”, казва Господ, “за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти” (Второзаконие 30:19).
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ
ФАЛШИВИТЕ УЧИТЕЛИ И ФАЛШИВИТЕ ПОУЧЕНИЯ
Всички ние, които пътуваме по стеснения път, сме изправени пред опасността да се отклоним от него чрез погрешните поучения на фалшивите учители. Затова Господ строго ни предупреждава: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15).
Фалшив пророк или учител е някой, който претендира, че е Божий посланник. Той идва в обществото на вярващите с пъклени ереси или фалшиви учения, за да отдалечи сърцата им от Господа. Той е някой, който издига личността и удоволствията далеч по-горе от изискванията на Божието Слово.
Има много причини да избягваме фалшивите пророци.
Първо: те идват в “овчи дрехи”. Те изглеждат като вярващи, но истинското им намерение е да измамят и да отклонят истинските вярващи от правия и тесен път, който води в небето (2 Коринтяни 11:13-14). Ако им се даде шанс, те хитро ще откраднат от вярващия истината, която може да опази душата му, и в замяна ще посеят пагубна заблуда (2 Петрово 2:1; Деяния 20:29).
Второ: те причиняват разцепления в църквата и подтикват вярващите да опетнят Божието име (Римляни 16:17).
Трето: те са алчни материалисти. Те поставят силно ударение върху парите и материалните придобивки. Те превръщат хората в стока (Римляни 16:18; 2 Петрово 2:3).
Четвърто: те отклоняват младите вярващи и носят объркване и отстъпления от вярата сред зрелите християни.
Пето: чрез техните фалшиви поучения те правят вярата на истинските вярващи да се провали (1 Тимотей 1:19-20).
Шесто: те крадат от вярващите необходимите християнски добродетели и така последните губят своите вечни награди.
Седмо: те умаловажават библейските доктрини. Те отричат въплъщението на Христос, а по този начин и изкупителната работа на кръстта. Те говорят повече за света, отколкото за Христос (1 Йоан 4:5). Те скриват техните истински мотиви и намерения чрез външния си вид, но техните думи и действия ги издават и свидетелстват срещу тях (Исая 8:20).
Фалшиви пророци е имало още от самото начало (2 Петрово 2:1). Ето защо трябва да бъдем внимателни с кого се събираме, кого слушаме и какво четем!
Какво трябва да е нашето поведение спрямо фалшивите пророци?
Първо, трябва да ги избягваме (Римляни 16:17-18).
Второ, не трябва да им вярваме, а по-скоро да ги порицаваме (1 Йоан 4:1).
Трето, трябва да сме внимателни и да поддържаме чистота в доктрините и чистота в Духа; не трябва да им даваме никакво място в нашето служение, за да не дойде тяхното осъждение и върху нас (2 Йоан 10-11; Откровение 2:14-16, 20-22).
УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В НЕБЕТО
(Матей 7:21-23; 25:11-12)
Изповедта на вяра в Христос, без притежаване на необходимите християнски добродетели, не може да ни направи достойни за небето. За да влезем в царството, ние трябва да бъдем активно и доброволно ангажирани с вършене на Божията воля. Исус осъди с много силни думи изповедта без покритие, като предупреди: “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21).
Мислейки, че си осигуряват място в Божието царство, много хора са въвлечени в суетни религиозни дейности за Господа. Колко разочаровани ще бъдат те пред Небесните Порти, когато накрая се открие, че мотивите за тяхното служение са били безбожни, и чуят думите: “махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23). Претенциите за харизматични дарби и вършенето на чудеса в Христовото име ще бъдат безполезни в последния ден, ако техните притежатели са живели противно на библейските заповеди.
Първо, за да сме достойни да влезем в Царството, ние трябва да сме истински новородени (Йоан 3:3).
Второ, трябва да сме изцяло посветени на Господа (Римляни 12:1-2).
Трето, трябва да сме подчинени на Господството на Христос (Яков 4:7).
Четвърто, трябва да сме напълно очистени от всяка нечистота и греховност (2 Коринтяни 7:1).
Пето, трябва да живеем живот на пълно покорство на Божията воля. Както псалмистът, трябва да се наслаждаваме, вършейки Божията воля (Псалм 40:8) и да пазим в сърцето си думите: “послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).
Всъщност, Господ подчерта, непоколебимостта в познаването на Божията воля и вършенето й ни укрепява, окуражава и ни помага да стоим твърдо във време на изкушения, скърби и изпитания.
Ямбол, пастор Иван Георгиев
Текст: Матей 7:12-29
В началото на Своето служение в Галилея “Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матей 4:17). Той дойде, за да установи Божието Царство между човеците. Той проповядваше евангелието на Царството с мощна сила и с ентусиазъм (възторг). Чрез проповедите Му Неговите слушатели стигаха до осъзнаване на Божието Царство и го пожелаваха. Някои от тях питаха какво да правят, за да могат да стигнат в него. За Царството се говори по различни начини. То е познато като “Небесното Царство” (Матей 3:2; 4:17), “Божието Царство” (Матей 12:28; Марк 1:15) и “Царството на Христа” (Ефесяни 5:5). Всички тези изрази в основата си имат едно и също значение. Взети заедно, те заключават в себе си благословенията над Христовите последователи, които частично биват изявени в този живот и съвършено ще бъдат достигнати в идещия свят.
Все пак, когато правим избор в живота си, не бива да сме невежи относно измамите, които отклоняват наивните далеч от пътя на праведността. Има мнозина, които са били измамени, докато са мислили, че правят правилния избор. Те, може би, твърде късно осъзнаваха притегателната сила на самоизмамата, когато вече беше невъзможно да се откъснат от нея.
ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО
Накрая на Проповедта на планината Господ Исус обобщи поучението Си в една сентенция: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).
В много религиозни среди тази заповед е известна като ‘златното правило’. С други думи, правилото е “да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39). Любовта е правилото, чрез което познаваме онези, които са от Царството. Истинските вярващи позволяват Божията любов да тече през тях, Те са благи в техните действия и реакции. Техните коментари към дригите и за другите са ръководени от любов. Техните думи и действия са движени от един въпрос: ‘Как бих се чувствал, ако другите ми кажеха това, или го кажеха на някой друг за мене, или ми направеха това?’. (Римляни 13:9-10).
ВЛИЗАНЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Господ завърши представянето на Царството с покана към Своите слушатели:
“Влезте през тясната порта….(Матей 7:13-14). Решенията в живота определят съдбата. Има два пътя в живота: верният път и погрешният път, добрият път и лошият път. Първият води към благоденствието в Небето. Вторият води към ужасите на ада. Всеки човек трябва да избере кой път да следва. Точно както е невъзможно да ходиш по два пътя едновременно, така също е невъзможно да се спускаш по пътя, водещ към ада, по следите на твоите дела и да се надяваш, че ще стигнеш в Небето.
Без да оставя никого в съмнение, Господ описа характеристиките на тези два пътя. “Широката врата” е пътят на греха и грешниците. Тя се отваря към “широкия” (позовляващ всичко) път. Пътниците по тоя път са изцяло предадени на страстите на плътта, на пожеланията на очите и на гордостта на живота. В моралния им кодекс няма нито един закон, който да въздържа плътските им желания. Хората от широкия път са белязани от неразумни, неподредени и сменящи се любовни връзки. Те ходят по суетността на своя ум и се водят от страстите на плътта си.
Огромни тълпи ходят по широкия път: “мнозина са ония, които минават през тях” (стих 13). Не е чудно, че на повечето хора им е по-удобно да следват този път. Но съвета на Писанието си остава: “Не влизай в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите” (Притчи 4:14). Да избереш широкия път е все едно да паднеш в измамата на Сатана. Това е равносилно да ходиш в тъмнина и да вършиш зли дела: “Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват” (Притчи 4:19).
Широкият път има трагичен край. Спасителят ни каза с пълна власт и с ужасяваща решителност: “пространен е пътят, който води в погибел” (стих 13). Каквато и да е ‘магистралата’: било на открито богохулство или на скрито лицемерие, тя ще доведе до гибелта на пътниците, ако не се покаят. Широкият път е измамлив. Той е “ път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12).
Вторият път, който Господ рисува пред нас, е “стесненият път”. Това е пътят на святостта, без която никой човек няма да види Бога. За него Исая писа:
“И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него” (Исая 35:8)
Тясната порта и стесненият път водят към небето, но за съжаление “малцина са ония, които ги намират” (стих 14). Духовният прелом е портата, през която някой стъпва на пътя. Или в смирение ще се наведем да влезем, или няма изобщо да влезем. Трябва да станем като малки деца, ако искаме да влезем през тясната порта и да стъпим на стеснения път (Матей 18:3; Марк 10:15; Лука 18:17). Трябва да се отречем от себе си (Матей 16:24; Марк 8:34), да оставим стария човек (Ефесяни 4:22) и да бъдем готови да потопим всички наши интереси в Христос (Филипяни 3:7).
Влизането през тясната порта не включва в себе си пристигането до красивата небесна порта. Между двете: момента на решение и влизането в небето, трябва да се спечелят много битки с плътта, света и Сатана. Затова Господ ни предупреждава, че трябва да се насилим да влезем. За да влезем, трябва да се сражаваме ревностно за вярата (Юда 3). Може да се наложи да минем през скърби (Деяния 14:22). Но като добри войници на Исус Христос, ние трябва да издържим трудностите (2 Тимотей 2:3). Себето трябва да бъде отхвърлено (Марк 8:34). Трябва да се съпротивим на ежедневните изкушения и да ги преодолеем (1 Коринтяни 10:13). Трябва да воюваме срещу “началствата и властите”, които се опитват да ни отклонят от пътя (Ефесяни 6:11-13; 1 Петрово 5:8-9; Яков 4:7). И преди всичко, трябва да бъдем бдителни във всичко (2 Тимотей 4:5) и да ходим благоразумно (Ефесяни 5:15).
Само малцина намират стеснения път и още по-малко устояват докрай в него. Мнозина безгрижно минават покрай него. Други със самодоволство и разпуснатост се отказват от него. И все пак, стесненият път остава единственият път към Бога. Той ни дава удовлетвореност още днес чрез благоволението Господно. Окончателно той води към вечно блаженство – надежда, която ни помага да издържим всякакви неудобства и трудности по пътя. Господ очаква не само да изберем тесния път, който води към вечния живот, но също и да устоим в него до края. “Положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията”, казва Господ, “за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти” (Второзаконие 30:19).
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ
ФАЛШИВИТЕ УЧИТЕЛИ И ФАЛШИВИТЕ ПОУЧЕНИЯ
Всички ние, които пътуваме по стеснения път, сме изправени пред опасността да се отклоним от него чрез погрешните поучения на фалшивите учители. Затова Господ строго ни предупреждава: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15).
Фалшив пророк или учител е някой, който претендира, че е Божий посланник. Той идва в обществото на вярващите с пъклени ереси или фалшиви учения, за да отдалечи сърцата им от Господа. Той е някой, който издига личността и удоволствията далеч по-горе от изискванията на Божието Слово.
Има много причини да избягваме фалшивите пророци.
Първо: те идват в “овчи дрехи”. Те изглеждат като вярващи, но истинското им намерение е да измамят и да отклонят истинските вярващи от правия и тесен път, който води в небето (2 Коринтяни 11:13-14). Ако им се даде шанс, те хитро ще откраднат от вярващия истината, която може да опази душата му, и в замяна ще посеят пагубна заблуда (2 Петрово 2:1; Деяния 20:29).
Второ: те причиняват разцепления в църквата и подтикват вярващите да опетнят Божието име (Римляни 16:17).
Трето: те са алчни материалисти. Те поставят силно ударение върху парите и материалните придобивки. Те превръщат хората в стока (Римляни 16:18; 2 Петрово 2:3).
Четвърто: те отклоняват младите вярващи и носят объркване и отстъпления от вярата сред зрелите християни.
Пето: чрез техните фалшиви поучения те правят вярата на истинските вярващи да се провали (1 Тимотей 1:19-20).
Шесто: те крадат от вярващите необходимите християнски добродетели и така последните губят своите вечни награди.
Седмо: те умаловажават библейските доктрини. Те отричат въплъщението на Христос, а по този начин и изкупителната работа на кръстта. Те говорят повече за света, отколкото за Христос (1 Йоан 4:5). Те скриват техните истински мотиви и намерения чрез външния си вид, но техните думи и действия ги издават и свидетелстват срещу тях (Исая 8:20).
Фалшиви пророци е имало още от самото начало (2 Петрово 2:1). Ето защо трябва да бъдем внимателни с кого се събираме, кого слушаме и какво четем!
Какво трябва да е нашето поведение спрямо фалшивите пророци?
Първо, трябва да ги избягваме (Римляни 16:17-18).
Второ, не трябва да им вярваме, а по-скоро да ги порицаваме (1 Йоан 4:1).
Трето, трябва да сме внимателни и да поддържаме чистота в доктрините и чистота в Духа; не трябва да им даваме никакво място в нашето служение, за да не дойде тяхното осъждение и върху нас (2 Йоан 10-11; Откровение 2:14-16, 20-22).
УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В НЕБЕТО
(Матей 7:21-23; 25:11-12)
Изповедта на вяра в Христос, без притежаване на необходимите християнски добродетели, не може да ни направи достойни за небето. За да влезем в царството, ние трябва да бъдем активно и доброволно ангажирани с вършене на Божията воля. Исус осъди с много силни думи изповедта без покритие, като предупреди: “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21).
Мислейки, че си осигуряват място в Божието царство, много хора са въвлечени в суетни религиозни дейности за Господа. Колко разочаровани ще бъдат те пред Небесните Порти, когато накрая се открие, че мотивите за тяхното служение са били безбожни, и чуят думите: “махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23). Претенциите за харизматични дарби и вършенето на чудеса в Христовото име ще бъдат безполезни в последния ден, ако техните притежатели са живели противно на библейските заповеди.
Първо, за да сме достойни да влезем в Царството, ние трябва да сме истински новородени (Йоан 3:3).
Второ, трябва да сме изцяло посветени на Господа (Римляни 12:1-2).
Трето, трябва да сме подчинени на Господството на Христос (Яков 4:7).
Четвърто, трябва да сме напълно очистени от всяка нечистота и греховност (2 Коринтяни 7:1).
Пето, трябва да живеем живот на пълно покорство на Божията воля. Както псалмистът, трябва да се наслаждаваме, вършейки Божията воля (Псалм 40:8) и да пазим в сърцето си думите: “послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).
Всъщност, Господ подчерта, непоколебимостта в познаването на Божията воля и вършенето й ни укрепява, окуражава и ни помага да стоим твърдо във време на изкушения, скърби и изпитания.
Ямбол, пастор Иван Георгиев
неделя, 28 август 2011 г.
СТЪПКА КЪМ ЖИВОТ
СТЪПКА КЪМ ЖИВОТ
Езек. 18:23,31-32
УВОД: Много често или винаги ние говорим за чудеса, знамения, съживление, радост, дарби и служение, които безспорно причиняват радост в сърцата ни. Малко или почти не говорим за нещо друго, които е в основата на всяка радост и победа, успешен и благословен земен и духовен живот. Кое е това толкова важно нещо, което всеки ден ние трябва да практикуваме????
И З Л О Ж Е Н И Е
Да вярваш в Бога е първото важно нещо което трябва да направиш, защото вярата довежда човека до Бога, Второто важно нещо което трябва да направиш е да повярваш в Бога или в това което Христос е направил за теб е достатъчно да бъдеш спасен без да притуриш нещо към Неговото дело на изкупление е също много важно нещо, НО СЪЩА ТАКА МНОГО ВАЖНО НЕЩО без което не можем да получим Божията благодат и спасение, божията грижа и благословение и наследяване на вечния живот е ПОКАЯНИЕТО!!!!
І. ПОКАЯНИЕТО Е ВАЖНО – защото то не е човешко
искане, а е БОЖИЯ ЗАПОВЕД!
Д.А.17:30… Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят…
Бог е който търси покаянието в нашия живот, защото покаянието е стъпката за нашето духовно издигане и развързване от примките на греха….
ІІ. ПОКАЯНИЕТО Е ВАЖНО – защото то е нужно за
прощението на греховете ни!
Не голямата свещ, не богатата трапеза, не раздавката,
не празните обещания и думи са в основата за нашето прощение…. А покаянието на всеки човек!!!
Д.А. 3:19-20… Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса…
След чудото с изцеляването на куция човек пред вратите на храма, апостолите наблягайки на вярата в Христос, повярването в Неговото спасително дело, те провъзгласиха важната стъпка към влизането в Божието прощение на греховете на човека и влизането му в спасението изработено от Господ Исус Христос то е ПОКАЯНИЕТО.
ІІІ. КАКВО ОЗНАЧАВА ПОКАЯНИЕ??
Много често когато кажем или чуем думата – ПОКАЙ СЕ, нещо ни жегва във сърцето и съзнанието и веднага в човека идват лошите мисли и чувства към другия човек. Като че ли тези думи ни карат да направим най лошото и най грозното нещо в живота ни и човек не иска да слуша тази дума, не приема тази дума, като че ли тази дума – покай се означава – самоубий се и човек бяха от него, става му криво от нея, започва да гледа с укор и презрение другия…..т.н…
1. ПОКАЯНИЕ ОЗНАЧАВА: Човек да остави греха.
Ерем. 18:11 … Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже и ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Върнете се, прочее, всеки от лошия си път,
И оправете постъпките си и делата си.
Да се върнеш, означава да не вървиш по този път, да не правиш това което е зло, съблазън, грях, неправда – Ако си го правил, вече остави тези неща, неправи такива неща… това е покаяние… кр.разм…. на омразата-любов, на гордостта-смирение, на презрението-уважение, на отхвърлянето-приемане…..т.н
2. СЪРДЕЧНОТО ПОКАЯНИЕ ИДВА КОГАТО ИМА
ОСЪЗНАВАНЕ НА ГРЕХА.
Д.А.2:37… Като чуха това , те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
Осъзнаха,че допуснаха грях….. днес говорим на някой че е допуснал грях, съблазън, неправда – а те вместо да го осъзнаят че това н е добро пред Бога и да поправят пътя си, те те презират, нараняват, обвиняват…. Кр.разм…
3. СЪРДЕЧНОТО ПОКАЯНИЕ ИМА – ТЪГА!
Ерем.3:21… По голите височини се чува глас,
Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.
Тези хора тъгуваха, срамуваха се, че са остъпили от Божията воля, плачеха, молеха се защото забравиха Господа и неговите дела, като вървяха според желанието на сърцето си. Сега осъзнаха че това е грях, и се срамуваха от това…. Такова чувства има когато дойде сърдечното покаяние – днес какво се получаха- ядем пием,вършим грехове и вместо да скърбим и да тъгуваме за това и да се покаем, мнозина вървят с гордо вдигнати глави, като че ли нищо не се е случили и пак са си същите духовни, чисти, святи, безгрешни…. Покаянието не е само от уста…. НО СЪРЦЕТО УЧАСТВА, скърби, тъгува че е допуснал такъв грях и съблазън, и плачи, моли се, тъгува и поправя пътя си да не се повтори…..
4. ЗАЩО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ПОКАЕ???
1. ЗА ДА СЕ СПАСИ – ІІ.Петр.3:9--- Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
2. ЗА ДА НЕ БЪДЕ ЧОВЕК НАКАЗАН –
ПР.28:13… Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
ОТКР.3:19… Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
ІV. ВРЕМЕТО НА ПОКАЯНИЕТО:
С Е Г А:
ПС. 96:7-8.. Днес, ако искате да слушате гласа Му,
Не закоравявайте сърцата си както в Мерива.
ЕВР.4:7… затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
V. ЛЪЖЛИВО ПОКАЯНИЕ – САУЛ – І.ЦАРЕ.15
VІ. ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ – РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ИМАМЕ ЛИ ТАЗИ СТЪПКА ЗА ДА ЖИВЕЕМ.
ЯМБОЛ, 28.08.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
Езек. 18:23,31-32
УВОД: Много често или винаги ние говорим за чудеса, знамения, съживление, радост, дарби и служение, които безспорно причиняват радост в сърцата ни. Малко или почти не говорим за нещо друго, които е в основата на всяка радост и победа, успешен и благословен земен и духовен живот. Кое е това толкова важно нещо, което всеки ден ние трябва да практикуваме????
И З Л О Ж Е Н И Е
Да вярваш в Бога е първото важно нещо което трябва да направиш, защото вярата довежда човека до Бога, Второто важно нещо което трябва да направиш е да повярваш в Бога или в това което Христос е направил за теб е достатъчно да бъдеш спасен без да притуриш нещо към Неговото дело на изкупление е също много важно нещо, НО СЪЩА ТАКА МНОГО ВАЖНО НЕЩО без което не можем да получим Божията благодат и спасение, божията грижа и благословение и наследяване на вечния живот е ПОКАЯНИЕТО!!!!
І. ПОКАЯНИЕТО Е ВАЖНО – защото то не е човешко
искане, а е БОЖИЯ ЗАПОВЕД!
Д.А.17:30… Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят…
Бог е който търси покаянието в нашия живот, защото покаянието е стъпката за нашето духовно издигане и развързване от примките на греха….
ІІ. ПОКАЯНИЕТО Е ВАЖНО – защото то е нужно за
прощението на греховете ни!
Не голямата свещ, не богатата трапеза, не раздавката,
не празните обещания и думи са в основата за нашето прощение…. А покаянието на всеки човек!!!
Д.А. 3:19-20… Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса…
След чудото с изцеляването на куция човек пред вратите на храма, апостолите наблягайки на вярата в Христос, повярването в Неговото спасително дело, те провъзгласиха важната стъпка към влизането в Божието прощение на греховете на човека и влизането му в спасението изработено от Господ Исус Христос то е ПОКАЯНИЕТО.
ІІІ. КАКВО ОЗНАЧАВА ПОКАЯНИЕ??
Много често когато кажем или чуем думата – ПОКАЙ СЕ, нещо ни жегва във сърцето и съзнанието и веднага в човека идват лошите мисли и чувства към другия човек. Като че ли тези думи ни карат да направим най лошото и най грозното нещо в живота ни и човек не иска да слуша тази дума, не приема тази дума, като че ли тази дума – покай се означава – самоубий се и човек бяха от него, става му криво от нея, започва да гледа с укор и презрение другия…..т.н…
1. ПОКАЯНИЕ ОЗНАЧАВА: Човек да остави греха.
Ерем. 18:11 … Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже и ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Върнете се, прочее, всеки от лошия си път,
И оправете постъпките си и делата си.
Да се върнеш, означава да не вървиш по този път, да не правиш това което е зло, съблазън, грях, неправда – Ако си го правил, вече остави тези неща, неправи такива неща… това е покаяние… кр.разм…. на омразата-любов, на гордостта-смирение, на презрението-уважение, на отхвърлянето-приемане…..т.н
2. СЪРДЕЧНОТО ПОКАЯНИЕ ИДВА КОГАТО ИМА
ОСЪЗНАВАНЕ НА ГРЕХА.
Д.А.2:37… Като чуха това , те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
Осъзнаха,че допуснаха грях….. днес говорим на някой че е допуснал грях, съблазън, неправда – а те вместо да го осъзнаят че това н е добро пред Бога и да поправят пътя си, те те презират, нараняват, обвиняват…. Кр.разм…
3. СЪРДЕЧНОТО ПОКАЯНИЕ ИМА – ТЪГА!
Ерем.3:21… По голите височини се чува глас,
Плачът и молбите на израилтяните; Защото извратиха пътя си, Забравиха Господа своя Бог.
Тези хора тъгуваха, срамуваха се, че са остъпили от Божията воля, плачеха, молеха се защото забравиха Господа и неговите дела, като вървяха според желанието на сърцето си. Сега осъзнаха че това е грях, и се срамуваха от това…. Такова чувства има когато дойде сърдечното покаяние – днес какво се получаха- ядем пием,вършим грехове и вместо да скърбим и да тъгуваме за това и да се покаем, мнозина вървят с гордо вдигнати глави, като че ли нищо не се е случили и пак са си същите духовни, чисти, святи, безгрешни…. Покаянието не е само от уста…. НО СЪРЦЕТО УЧАСТВА, скърби, тъгува че е допуснал такъв грях и съблазън, и плачи, моли се, тъгува и поправя пътя си да не се повтори…..
4. ЗАЩО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ПОКАЕ???
1. ЗА ДА СЕ СПАСИ – ІІ.Петр.3:9--- Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
2. ЗА ДА НЕ БЪДЕ ЧОВЕК НАКАЗАН –
ПР.28:13… Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
ОТКР.3:19… Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
ІV. ВРЕМЕТО НА ПОКАЯНИЕТО:
С Е Г А:
ПС. 96:7-8.. Днес, ако искате да слушате гласа Му,
Не закоравявайте сърцата си както в Мерива.
ЕВР.4:7… затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".
V. ЛЪЖЛИВО ПОКАЯНИЕ – САУЛ – І.ЦАРЕ.15
VІ. ИСТИНСКО ПОКАЯНИЕ – РАЗБОЙНИКА НА КРЪСТА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ИМАМЕ ЛИ ТАЗИ СТЪПКА ЗА ДА ЖИВЕЕМ.
ЯМБОЛ, 28.08.2011 пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
четвъртък, 18 август 2011 г.
БЛАГОДАТ
Б Л А Г О Д А Т
ЙОАН 1:17
УВОД: Много често ние говорим, че сме почуствали голяма благодат, казваме имаше голяма благодат, чувстваше се Божията благодат. Какво разбираме най общо под думата благодат – радост, съживление, възклицания- амин, алелуя и т.н. ТОВА ЛИ Е БЛАГОДАТ:
Ако сме наскърбени и не се радваме, ако сме болни и не се радваме, ако сме отрудени и с проблеми и не чувстваме съживление и възклицания- амин, алелуя – тогава какво? Имали благодат или няма, имали Божие присъствие или няма!!!
И З Л О Ж Е Н И Е
Като спасени и преживели Божиите благословения, ние трябва да имаме познания и разбиране какво значи Благодат, особено какво значи БОЖИЯ БЛАГОДАТ?
І. КАКВО ЗНАЧИ – БЛАГОДАТ И КАКВО ПРАВИ ТЯ?
Много често ние изповядваме и казваме, че ние живеем в благодатно време и че нашия Господ Исус Христос е пълен с Благодат и че Той е благодатен. Какво означава това ?
Да ли това е радост, изцеление, мир, утеха..... т.н.... Тези неща се проявяват когато дойде Божието присъствие – словото казва:
....Където е Господ, там има свобода, мир, радост, утеха, целение..... Но това не е Благодат, която е описана в Божието слово!!!
1. Благодатта е ЧОВЕКОЛЮБИЕТО НА БОГА КЪМ НАС ХОРАТА.
Бог има особеното чувство и отношение към хората – Той няма омраза, няма ненавист, не таи зло във Себе си, НО питае Любов, състрадание, милосърдие към хората..... кр.разм...
Тит. 3:4... Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците...
Ефес. 2:4-5... Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа...
Понеже Бог ни обича и постъпва към нас с благост, с доброта, с любов и милост, Той ни изцелява, утешава, радва, прощава – тези неща са проява на Благодатта Божия в нашия живот....
А/. В Благодатта-човеколюбието на Бога към нас – ние имаме
СПАСЕНИЕ.
Тит. 2:11... Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци...
Б/. В Благодатта-човеколюбието на Бога към нас – ние имаме ОПРАВДАНИЕ ДАРОМ..
Римл. 3:23-24... Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса...
ІІ. ХРИСТИЯНСТВОТО Е САМО БЛАГОДАТ – НЯМА ЗАКОН!
Сравнителен пример за благодатта: ІІ Царе 9:1-13....
1. Давид оказал милост към Мемфивостей – заради Йонатан –
А Бог показва милост – заради Христос
Пример: Съдията и писмото на неговия син от фронта.......
І.Йн.2:12... Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.
2. Заради Йонатан – Мемфивостей се хранеше на царската трапеза –
А заради Христос Бог прибра вярващите в Своето семейство като свои синове и дъщери...
Ефес. 1:5-6... Бог е ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си...
3. Заради Йонатан – Мемфивостей винаги живееше в Ерусалим и се
хранеше на царската трапеза, А заради Христос вярващите от всички времена за вечни векове ще живеят в Небесния Ерусалим и никога няма да се разделят с Господа Исус Христос....
Йн. 10:28... И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
І.Сол.4:16-18... Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
Сравнителен пример за Закона:
Втор.21:18-21... Ако има някой упорит и непокорен син,
който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.
Закона казва за непокорния – Смърт.......
Благодатта казва:
Лука 15:21-23... Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.
И почнаха да се веселят.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Братя и сестри, по заслуги ние бяхме достойни за наказание, смърт и отделяна от Бога за там където огънят не огасва и червеят не умира, където има плач и скърцане със зъби, Но когато дойдохме при Бога, ние същите вместо наказание и смърт получихме – оправдание и живот.... ТОВА Е БЛАГОДАТ..... понеже Христос – Аннеца Божий понесе наказанието и смърта, на нам остави Благодат – Човеколюбието на Бога към хората в което даром се оправдаваме и спасяваме.......
Ямбол, 18.08.2011 пастор Иван Георгиев
ЙОАН 1:17
УВОД: Много често ние говорим, че сме почуствали голяма благодат, казваме имаше голяма благодат, чувстваше се Божията благодат. Какво разбираме най общо под думата благодат – радост, съживление, възклицания- амин, алелуя и т.н. ТОВА ЛИ Е БЛАГОДАТ:
Ако сме наскърбени и не се радваме, ако сме болни и не се радваме, ако сме отрудени и с проблеми и не чувстваме съживление и възклицания- амин, алелуя – тогава какво? Имали благодат или няма, имали Божие присъствие или няма!!!
И З Л О Ж Е Н И Е
Като спасени и преживели Божиите благословения, ние трябва да имаме познания и разбиране какво значи Благодат, особено какво значи БОЖИЯ БЛАГОДАТ?
І. КАКВО ЗНАЧИ – БЛАГОДАТ И КАКВО ПРАВИ ТЯ?
Много често ние изповядваме и казваме, че ние живеем в благодатно време и че нашия Господ Исус Христос е пълен с Благодат и че Той е благодатен. Какво означава това ?
Да ли това е радост, изцеление, мир, утеха..... т.н.... Тези неща се проявяват когато дойде Божието присъствие – словото казва:
....Където е Господ, там има свобода, мир, радост, утеха, целение..... Но това не е Благодат, която е описана в Божието слово!!!
1. Благодатта е ЧОВЕКОЛЮБИЕТО НА БОГА КЪМ НАС ХОРАТА.
Бог има особеното чувство и отношение към хората – Той няма омраза, няма ненавист, не таи зло във Себе си, НО питае Любов, състрадание, милосърдие към хората..... кр.разм...
Тит. 3:4... Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците...
Ефес. 2:4-5... Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа...
Понеже Бог ни обича и постъпва към нас с благост, с доброта, с любов и милост, Той ни изцелява, утешава, радва, прощава – тези неща са проява на Благодатта Божия в нашия живот....
А/. В Благодатта-човеколюбието на Бога към нас – ние имаме
СПАСЕНИЕ.
Тит. 2:11... Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци...
Б/. В Благодатта-човеколюбието на Бога към нас – ние имаме ОПРАВДАНИЕ ДАРОМ..
Римл. 3:23-24... Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса...
ІІ. ХРИСТИЯНСТВОТО Е САМО БЛАГОДАТ – НЯМА ЗАКОН!
Сравнителен пример за благодатта: ІІ Царе 9:1-13....
1. Давид оказал милост към Мемфивостей – заради Йонатан –
А Бог показва милост – заради Христос
Пример: Съдията и писмото на неговия син от фронта.......
І.Йн.2:12... Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.
2. Заради Йонатан – Мемфивостей се хранеше на царската трапеза –
А заради Христос Бог прибра вярващите в Своето семейство като свои синове и дъщери...
Ефес. 1:5-6... Бог е ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си...
3. Заради Йонатан – Мемфивостей винаги живееше в Ерусалим и се
хранеше на царската трапеза, А заради Христос вярващите от всички времена за вечни векове ще живеят в Небесния Ерусалим и никога няма да се разделят с Господа Исус Христос....
Йн. 10:28... И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
І.Сол.4:16-18... Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
Сравнителен пример за Закона:
Втор.21:18-21... Ако има някой упорит и непокорен син,
който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му,и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.
Закона казва за непокорния – Смърт.......
Благодатта казва:
Лука 15:21-23... Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.
И почнаха да се веселят.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Братя и сестри, по заслуги ние бяхме достойни за наказание, смърт и отделяна от Бога за там където огънят не огасва и червеят не умира, където има плач и скърцане със зъби, Но когато дойдохме при Бога, ние същите вместо наказание и смърт получихме – оправдание и живот.... ТОВА Е БЛАГОДАТ..... понеже Христос – Аннеца Божий понесе наказанието и смърта, на нам остави Благодат – Човеколюбието на Бога към хората в което даром се оправдаваме и спасяваме.......
Ямбол, 18.08.2011 пастор Иван Георгиев
неделя, 14 август 2011 г.
НУЖДАТА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ
НУЖДАТА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ
ЙОАНА – 3:3… Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или : Изново.}*, не може да види Божието царство.
УВОД: Ние много често говорим за новорождението, споменаваме го, но да ли знаем какво представлява то и да ли всеки човек има нужда от него.
Ние като вярващи и като ходещи на църква, хора които имат активно участие в църковния живот, трябва ли да имаме новорождение!
И З Л О Ж Е Н И Е
Новорождението е много важен процес от нашия духовен живот, защото чрез новорождението ние показваме в настоящия момент какви сме – да ли сме Божии деца или все още сме хора от света.
І. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ.!
Без новорждението човек е най слабото същество, което може да попадне в плен на света и дявола. Живота на такъв човек е постоянна борба за надмощие на доброто, той има желание, има копнеш, иска да промени живота си, характера си, да остави пороците и слабостите си, но не може да го постигне – ЗАЩО?
АП. Павел ни казва в Римл.7:18 – 20 ….
Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
Словото Божие ни казва че чрез един грехът дойде и премина през всички човеци и всички съгреши и никой не заслужава да бъде прославен Бог, и този един е Адам.
Днес човека за да бъде онова създание което Бог беше създал – без грях, без порок, без слабост, без зло и омраза, а пълен със смирение, благост и любов – ВСЕКИ ЧОВЕК СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ.
ЕВ. ЙОАН в 3:6 ни казва:… Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух…. Още словото допълва – Плътта силно желае противното на Бога – това значи противното на любовта, на доброто, на смирението.
Затова днес във света и семейството на човека има – борби, сълзи, скърби, убийства, цялото зло на сатана.
СЛОВОТО НА БОГА НИ КАЗВА – ЧОВЕКА СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ…….. ТИ И АЗ, ВСИЧКИ ИМАМЕ НУЖДА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕТО….
ІІ. ВАЖНО ЛИ Е НОВОРОЖДЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА?
1. Новорождението е много важен елемент в нашия духовен и земен живот – без него живото ни е пуст, празен, без радост, без мир, без благословение и благодат, без чудеса и знамение, без песен и хваление – всички тези неща са притежание на Божието царство и те се изливат и виждат в живота на всеки новороден, който е в Христа Исуса…
Исус каза на Никодим – Йн.3:3…
Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или : Изново.}*, не може да види Божието царство.
Не може да види в живота си тези благословения които носи Исус……
2. Новорождението е ВАЖНО и за влизането на човека в Небесното царство – без новорождение ние може да ходим на църква, можем да се молим, можем да пеем – НО НЯМА ДА МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО, защото нищо не чисто и грешно няма да влезе там, а човек без новорождение е плътски човек пълен с пороци и грехове.
Христос каза: Мат.18:1-4…
В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Бог на горделивите се противи , а на смирените дава благодат – без новорождение има гордост, самооценяване, а със новорожгдение човек се смирява под мощната ръка на Бога и Той го възвишава….
ІІІ. КОИ СА БЕЛЕЗИТЕ НА НОВОРОЖДЕНИЕТО?
Когато човек е новороден той започва да има в изобилие в живота си следните неща и качества:
1. Човек започва да прилича в своите действия на Бога!
Еф. 4:32… а бивайте един към друг благи, милосърдни;
прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил
на вас.
2. Човек става послушен на Божието слово и го изпълнява!
Езекил 11:19-20… Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа
вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от
плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски : Плътно.}* сърце,
За да ходят в повеленията Ми,
И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои
люде, и Аз ще бъда техен Бог.
3. Човека има контрол над греха, порока и слабостта!
Римл.6:14… И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно
тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
Нито представяйте телесните си части като оръдия на
неправдата; но представяйте себе си на Бога като
оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като
оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже
не сте под закон, а под благодат.
4. Човек мисли първо за духовните неща!
Римл.8:5… Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното
5. Доказателството за новорождението не е многото говорене, а
ЛЮБОВТА!
І.Йоана 4:7… Възлюбени, да любим един другиго, защото
любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и
познава Бога.
ІV. СТЪПКАТА КЪМ НОВОРОЖДЕНИЕТО!
Това което човек трябва да направи за да получи новорождение е:
ПЪРВО – Да осъзнае че е грешен е недостоен – да има разкаяние за това състояние – Римл.7:24… Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
ВТОРО – Признаване на вината си - греха си – Не да търси оправдание, А да признае своята вина –
Псалом 35:2… Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих;
Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си;
И Ти прости вината на греха ми. (Села).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО - НОВОРОДЕНИ ЛИ СМЕ!
14.08.2011
ЯМБОЛ, пастор Иван Георгиев
ЙОАНА – 3:3… Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или : Изново.}*, не може да види Божието царство.
УВОД: Ние много често говорим за новорождението, споменаваме го, но да ли знаем какво представлява то и да ли всеки човек има нужда от него.
Ние като вярващи и като ходещи на църква, хора които имат активно участие в църковния живот, трябва ли да имаме новорождение!
И З Л О Ж Е Н И Е
Новорождението е много важен процес от нашия духовен живот, защото чрез новорождението ние показваме в настоящия момент какви сме – да ли сме Божии деца или все още сме хора от света.
І. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ.!
Без новорждението човек е най слабото същество, което може да попадне в плен на света и дявола. Живота на такъв човек е постоянна борба за надмощие на доброто, той има желание, има копнеш, иска да промени живота си, характера си, да остави пороците и слабостите си, но не може да го постигне – ЗАЩО?
АП. Павел ни казва в Римл.7:18 – 20 ….
Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
Словото Божие ни казва че чрез един грехът дойде и премина през всички човеци и всички съгреши и никой не заслужава да бъде прославен Бог, и този един е Адам.
Днес човека за да бъде онова създание което Бог беше създал – без грях, без порок, без слабост, без зло и омраза, а пълен със смирение, благост и любов – ВСЕКИ ЧОВЕК СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ.
ЕВ. ЙОАН в 3:6 ни казва:… Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух…. Още словото допълва – Плътта силно желае противното на Бога – това значи противното на любовта, на доброто, на смирението.
Затова днес във света и семейството на човека има – борби, сълзи, скърби, убийства, цялото зло на сатана.
СЛОВОТО НА БОГА НИ КАЗВА – ЧОВЕКА СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВОРОЖДЕНИЕ…….. ТИ И АЗ, ВСИЧКИ ИМАМЕ НУЖДА ОТ НОВОРОЖДЕНИЕТО….
ІІ. ВАЖНО ЛИ Е НОВОРОЖДЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА?
1. Новорождението е много важен елемент в нашия духовен и земен живот – без него живото ни е пуст, празен, без радост, без мир, без благословение и благодат, без чудеса и знамение, без песен и хваление – всички тези неща са притежание на Божието царство и те се изливат и виждат в живота на всеки новороден, който е в Христа Исуса…
Исус каза на Никодим – Йн.3:3…
Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или : Изново.}*, не може да види Божието царство.
Не може да види в живота си тези благословения които носи Исус……
2. Новорождението е ВАЖНО и за влизането на човека в Небесното царство – без новорождение ние може да ходим на църква, можем да се молим, можем да пеем – НО НЯМА ДА МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО, защото нищо не чисто и грешно няма да влезе там, а човек без новорождение е плътски човек пълен с пороци и грехове.
Христос каза: Мат.18:1-4…
В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
Бог на горделивите се противи , а на смирените дава благодат – без новорождение има гордост, самооценяване, а със новорожгдение човек се смирява под мощната ръка на Бога и Той го възвишава….
ІІІ. КОИ СА БЕЛЕЗИТЕ НА НОВОРОЖДЕНИЕТО?
Когато човек е новороден той започва да има в изобилие в живота си следните неща и качества:
1. Човек започва да прилича в своите действия на Бога!
Еф. 4:32… а бивайте един към друг благи, милосърдни;
прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил
на вас.
2. Човек става послушен на Божието слово и го изпълнява!
Езекил 11:19-20… Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа
вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от
плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски : Плътно.}* сърце,
За да ходят в повеленията Ми,
И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои
люде, и Аз ще бъда техен Бог.
3. Човека има контрол над греха, порока и слабостта!
Римл.6:14… И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно
тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
Нито представяйте телесните си части като оръдия на
неправдата; но представяйте себе си на Бога като
оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като
оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже
не сте под закон, а под благодат.
4. Човек мисли първо за духовните неща!
Римл.8:5… Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното
5. Доказателството за новорождението не е многото говорене, а
ЛЮБОВТА!
І.Йоана 4:7… Възлюбени, да любим един другиго, защото
любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и
познава Бога.
ІV. СТЪПКАТА КЪМ НОВОРОЖДЕНИЕТО!
Това което човек трябва да направи за да получи новорождение е:
ПЪРВО – Да осъзнае че е грешен е недостоен – да има разкаяние за това състояние – Римл.7:24… Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
ВТОРО – Признаване на вината си - греха си – Не да търси оправдание, А да признае своята вина –
Псалом 35:2… Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих;
Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си;
И Ти прости вината на греха ми. (Села).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
БРАТКО И СЕСТРО - НОВОРОДЕНИ ЛИ СМЕ!
14.08.2011
ЯМБОЛ, пастор Иван Георгиев
Абонамент за:
Публикации (Atom)