ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ

ОБЩЕНИЕТО
МЕЖДУ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ

Текст: 1 Йоан 1:1-7... Псалм 133:1-3 ...

УВОД: Библията отдава бележито място на общението. Не е нужно християнинът да е вникнал дълбоко в Библията преди да разбере, че Бог очаква и призовава към свято, искрено и плодотворно общение между Неговите деца. Доброто и радостта на християнския живот се поддържа, когато общението не е от лицемерие, двуличие и плътски желания. Бог очаква истинските християни да общуват помежду си като сплотено семейство, което е пълно с любов и добри дела. Самата природа ни говори за големите ползи от общението.
Дори и небесните птици се събират на ята за да бъдат заедно.
Човек постоянно жадува за обич и търси приятелство приятелство. Никой не се радва на усамотението или самотата за дълго време. Самотата ограничава и разрушава нашият физически, интелектуален и духовен потенциал. Да бъдем заедно е ключът към победата и съхранението на Църквата. Писанието използва различни сравнения, за да опише Църквата.
Една от тях я оприличава на човешкото тяло. Естественото тяло е съставено от взаимно зависими части. Ролята на всяка част е жизнено важна и когато те си сътрудничат в хармония има мир, удоволствие, растеж и здраве. Същото се отнася и до тялото на Христа. Християните са плътно свързани части, които образуват здрава и цялостна структура. Ако частите не са обединени, те няма да изпълнят целта, заради която са поставени в тялото и тялото ще боледува.
Второ, Църквата е оприличена на лозови пръчки. Връзката и общението на пръчките с лозата води до даването на плод.
Трето, тя е Божието здание, връзките между тухлите поддържа формата на зданието и го предпазват от разпадане.
Четвърто, Църквата е Божият дом; любовта, простителността и приятелството укрепяват дома и го предпазват от разцепление.
Думата “общение” означава общност, обединение, партньорство, взаимнообщуване, приятелство, споделяне на общи интереси или идеи и обединяване с обща цел.
Божието слово подчертават, че общението между ранните християни ставаше в атмосфера на единство, искреност и любов.
Деяния 2:44... “И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо”

И З Л О Ж Е Н И Е

Основата на общението между Божиите деца е единството.
Общението намира своята същност именно в единна група от хора. Без единство на целите, вярата и стремежите общението би било практически невъзможно. Християните са предназначени да живеят заедно като семейство свързани в любов с братски отношения.

І. КАКВИ СА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОБЩЕНИЕТО?

1. Първо: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО ОБЩНОСТ!
Това общество обхваща хора с едни и същи вярвания.
Те мислят за едни и същи неща, вярват в едни и същи учения, които се основават изцяло на Божието Слово, покоряват се на един и същ Господ, изповядват една и съща вяра и са управлявани от един и същ Дух (Ефесяни 4:4-6).
Общността не е от хора които претендират, че те са правите, разбиращите и че другите трябва да се съобразяват с тях, такова нещо води до разделение, препиране, оскърбление и падение...... кр.разм....
2. Второ: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е КАТО
ДРУГАРСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И ПАРТНЬОРСТВО!

Другари са онези, които стоят един до друг, прекарват време заедно и споделят радостите и скърбите си.
Деяния 10:28.... Петър : И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
3. Трето: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е
ОБЩУВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ!

Това означава е служене един на друг.............. Всеки има ангажимент и участие както в духовните разисквания така и в материалните блага.... Не трябва да се чака едни постоянно да се жертват, да посрещат, да приемат а други да са на готово..... Общуването е и ангажимен към другите..
Римл.12:13.... Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
Евреи 13:16).... А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си ; защото такива жертви са угодни на Бога.

4. Четвърто: ОБЩЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ Е И
СЪТРУДНИЧЕСТВО!
Работата на Царството изисква сътрудничество. Служенето на Христовото тяло изисква огромни усилия и не може да се върши самостоятелно. Силата ни се корени в единомислието ни и в работенето ни заедно.
1 Кор. 1:10... Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
СРАВНЕНИЕ С:
1. Кор. 3:1-9... И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете , а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби ? Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях . Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

ІІ. ОСНОВАТА НА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ!

Християнското общение ангажирва духа, душата и тялото на вярващия. Някои си мислят, че няма значение кой си, от къде идваш и в какво вярваш и че винаги си оставаш в общение с Бог и Неговите деца. Вярващият е призван към свято, здраво и небесно общение.
Християнското общение се основава на връзката ни и единстнвото ни с Отец, Сина и Святия Дух. Когато имаме тази връзката помежду ни,
Бог ни води до общение.
Деяния 2:41-42... И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

Не може да има истинско общение без Христос и Духа на Христос вътре в Неговите деца. Христос – а не човека, е центъра, който държи всички християни заедно. Той е точката, около която се върти нашата вяра. Тия, които не познават Господа, не разбират неговото слово, не са преживели спасението и те не могат да бъдат полезни в общуването защото такива проявяват дух на неразбиране, не приемане и препирливост.

Вярващият не трябва да участва “в безплодните дела на тъмнината”, а да ги изобличава (Ефесяни 5:11).
Резултатът от ходенето в светлината е живот, изчистен от грях и приведен в единство с Христос.
Йоан 8:12).“Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”

ІІІ. ПРЕГРАДИ ПРЕД ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ
(1 Йоан 1:4-6; 1 Коринтяни 1:10; 5:1-13; 2 Коринтяни 6:14-17; Римляни 12:16; 14:19; 1 Петрово 5:5)

Освежителните води на общението, потоците на неговата радост могат лесно да бъдат разрушени, когато:

1.Първо: Преграда за общението е ГОРДОСТТА.

Това е прекомерно себеуважение, което не дава място или почит на някой друг. Тя е състояние на високо мнение за себе си, постиженията си и чувство за себестойност
Всеки който предава значение на неговата личност, на неговото разбиране, на неговото знание.... като казва: Аз мога повече нещо, той е нищо при мене, има още много да се учи.....т.н... не може да “стъпва” свободно в събранието на вярващите...
Лука 22:24.... Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

2.Второ: Преграда за общението е
ДУХОВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ.

Бог, в Неговата мъдрост и любов ни е поставил на различни пиедестали на служение и отговорност в църквата. Той поставя някои в позиция на власт и сила, а на други дава по-лесни задачи. Тази подредба не е с цел да ни раздели а да ни помогне всеки да бъде реализиран в служение така както Бог ни дава чрез Святия Дух. Но когато някой държи на своето положение и не защита това което Бог е дал и на другия, тогава това се превръща във клин който разделя обществото, приятелети и църквата......кр.разм. – аз съм пастор, дякон, образован, завършил библейско училище...т.н...



3.Трето: Преграда са подозренията и липсата на доверие.

Когато често нашето доверие бива разочаровано, това няма как да не рефлектира върху нас.
4.Четвърто: Преграда са национални и етнически различия.

Когато хората отдават значение на етническата си принадлежност, независимо дали това се изразява в чувство за превъзходство или малоценност, това е проблем. Ние трябва да си спомним, че сме сътворени от един и същ Бог, изкупени и освободени чрез една и съща кръв. “ Няма вече юдеин, нико грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса” ( Галатяни 3:28). Не трябва да правим делене, което не съществува.

ІV. ПОЛЗИТЕ ОТ ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ И ЕДИНСТВО

1. ИЗЯВЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, ЧЕ Е БОЖИЯ ПРАТЕНИК:
Ако Христовите последователи ходят в единство и хармония, ще бъде регистриран нов и моментален напредък. Божият дом ще прелива от благословения, когато премахнем стената на разделение и всички човешки прегради. Нашето единство има способност да оказва важно влияние върху света около нас, познанието че Исус е Божият пратеник за нашето спасение ще достигне до мнозина.
Йоан 17:21... да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

2. ТО Е МИРА НА РАДОСТ ЗА ВЯРВАЩИЯ
Псалмистът ликува в тържествена песен за блаженството на вярващите, които ходят в единство и чието общение с Бога и братята е неразрушимо. Той каза:
“Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му. Угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заръчал благословението – Живота до века” (Псалм 133:1-3)

Общението е добро. То е угодно като осветеното миро за помазване, което в Стария Завет се е ползвало за освещаване на хора и предмети. То се употребяваше за отбелязване на нещата, които са специално отделени за Божиите цели.
Общението е като “миро на радост.
Исая 61:3.... Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.
Общението с любов между Божиите деца, говори за преливащите благословения в Църквата. То е полезно, както е и приятно; то носи благословения, неизброими като капките на росата. То охлажда унищожителната горещина на човешките страсти, както росата охлажда въздуха и освежава земята. Общението освежава сърцето.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЧРЕЗ ОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ БОЖИИТЕ ЧАДА Господ заповядва благословение. Бог на любовта и мира царува между тях сега, и ще бъде с тях завинаги в свят на непресъхваща любов и мир.

Гр. Ямбол, 08.09.2011 Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ