УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО

УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЦАРСТВОТО

Текст: Матей 7:12-29

В началото на Своето служение в Галилея “Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матей 4:17). Той дойде, за да установи Божието Царство между човеците. Той проповядваше евангелието на Царството с мощна сила и с ентусиазъм (възторг). Чрез проповедите Му Неговите слушатели стигаха до осъзнаване на Божието Царство и го пожелаваха. Някои от тях питаха какво да правят, за да могат да стигнат в него. За Царството се говори по различни начини. То е познато като “Небесното Царство” (Матей 3:2; 4:17), “Божието Царство” (Матей 12:28; Марк 1:15) и “Царството на Христа” (Ефесяни 5:5). Всички тези изрази в основата си имат едно и също значение. Взети заедно, те заключават в себе си благословенията над Христовите последователи, които частично биват изявени в този живот и съвършено ще бъдат достигнати в идещия свят.
Все пак, когато правим избор в живота си, не бива да сме невежи относно измамите, които отклоняват наивните далеч от пътя на праведността. Има мнозина, които са били измамени, докато са мислили, че правят правилния избор. Те, може би, твърде късно осъзнаваха притегателната сила на самоизмамата, когато вече беше невъзможно да се откъснат от нея.

ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО

Накрая на Проповедта на планината Господ Исус обобщи поучението Си в една сентенция: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).
В много религиозни среди тази заповед е известна като ‘златното правило’. С други думи, правилото е “да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39). Любовта е правилото, чрез което познаваме онези, които са от Царството. Истинските вярващи позволяват Божията любов да тече през тях, Те са благи в техните действия и реакции. Техните коментари към дригите и за другите са ръководени от любов. Техните думи и действия са движени от един въпрос: ‘Как бих се чувствал, ако другите ми кажеха това, или го кажеха на някой друг за мене, или ми направеха това?’. (Римляни 13:9-10).
ВЛИЗАНЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Господ завърши представянето на Царството с покана към Своите слушатели:
“Влезте през тясната порта….(Матей 7:13-14). Решенията в живота определят съдбата. Има два пътя в живота: верният път и погрешният път, добрият път и лошият път. Първият води към благоденствието в Небето. Вторият води към ужасите на ада. Всеки човек трябва да избере кой път да следва. Точно както е невъзможно да ходиш по два пътя едновременно, така също е невъзможно да се спускаш по пътя, водещ към ада, по следите на твоите дела и да се надяваш, че ще стигнеш в Небето.
Без да оставя никого в съмнение, Господ описа характеристиките на тези два пътя. “Широката врата” е пътят на греха и грешниците. Тя се отваря към “широкия” (позовляващ всичко) път. Пътниците по тоя път са изцяло предадени на страстите на плътта, на пожеланията на очите и на гордостта на живота. В моралния им кодекс няма нито един закон, който да въздържа плътските им желания. Хората от широкия път са белязани от неразумни, неподредени и сменящи се любовни връзки. Те ходят по суетността на своя ум и се водят от страстите на плътта си.
Огромни тълпи ходят по широкия път: “мнозина са ония, които минават през тях” (стих 13). Не е чудно, че на повечето хора им е по-удобно да следват този път. Но съвета на Писанието си остава: “Не влизай в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите” (Притчи 4:14). Да избереш широкия път е все едно да паднеш в измамата на Сатана. Това е равносилно да ходиш в тъмнина и да вършиш зли дела: “Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват” (Притчи 4:19).
Широкият път има трагичен край. Спасителят ни каза с пълна власт и с ужасяваща решителност: “пространен е пътят, който води в погибел” (стих 13). Каквато и да е ‘магистралата’: било на открито богохулство или на скрито лицемерие, тя ще доведе до гибелта на пътниците, ако не се покаят. Широкият път е измамлив. Той е “ път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт” (Притчи 14:12).
Вторият път, който Господ рисува пред нас, е “стесненият път”. Това е пътят на святостта, без която никой човек няма да види Бога. За него Исая писа:

“И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него” (Исая 35:8)

Тясната порта и стесненият път водят към небето, но за съжаление “малцина са ония, които ги намират” (стих 14). Духовният прелом е портата, през която някой стъпва на пътя. Или в смирение ще се наведем да влезем, или няма изобщо да влезем. Трябва да станем като малки деца, ако искаме да влезем през тясната порта и да стъпим на стеснения път (Матей 18:3; Марк 10:15; Лука 18:17). Трябва да се отречем от себе си (Матей 16:24; Марк 8:34), да оставим стария човек (Ефесяни 4:22) и да бъдем готови да потопим всички наши интереси в Христос (Филипяни 3:7).
Влизането през тясната порта не включва в себе си пристигането до красивата небесна порта. Между двете: момента на решение и влизането в небето, трябва да се спечелят много битки с плътта, света и Сатана. Затова Господ ни предупреждава, че трябва да се насилим да влезем. За да влезем, трябва да се сражаваме ревностно за вярата (Юда 3). Може да се наложи да минем през скърби (Деяния 14:22). Но като добри войници на Исус Христос, ние трябва да издържим трудностите (2 Тимотей 2:3). Себето трябва да бъде отхвърлено (Марк 8:34). Трябва да се съпротивим на ежедневните изкушения и да ги преодолеем (1 Коринтяни 10:13). Трябва да воюваме срещу “началствата и властите”, които се опитват да ни отклонят от пътя (Ефесяни 6:11-13; 1 Петрово 5:8-9; Яков 4:7). И преди всичко, трябва да бъдем бдителни във всичко (2 Тимотей 4:5) и да ходим благоразумно (Ефесяни 5:15).
Само малцина намират стеснения път и още по-малко устояват докрай в него. Мнозина безгрижно минават покрай него. Други със самодоволство и разпуснатост се отказват от него. И все пак, стесненият път остава единственият път към Бога. Той ни дава удовлетвореност още днес чрез благоволението Господно. Окончателно той води към вечно блаженство – надежда, която ни помага да издържим всякакви неудобства и трудности по пътя. Господ очаква не само да изберем тесния път, който води към вечния живот, но също и да устоим в него до края. “Положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията”, казва Господ, “за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти” (Второзаконие 30:19).

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ СРЕЩУ
ФАЛШИВИТЕ УЧИТЕЛИ И ФАЛШИВИТЕ ПОУЧЕНИЯ

Всички ние, които пътуваме по стеснения път, сме изправени пред опасността да се отклоним от него чрез погрешните поучения на фалшивите учители. Затова Господ строго ни предупреждава: “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители” (Матей 7:15).
Фалшив пророк или учител е някой, който претендира, че е Божий посланник. Той идва в обществото на вярващите с пъклени ереси или фалшиви учения, за да отдалечи сърцата им от Господа. Той е някой, който издига личността и удоволствията далеч по-горе от изискванията на Божието Слово.

Има много причини да избягваме фалшивите пророци.

Първо: те идват в “овчи дрехи”. Те изглеждат като вярващи, но истинското им намерение е да измамят и да отклонят истинските вярващи от правия и тесен път, който води в небето (2 Коринтяни 11:13-14). Ако им се даде шанс, те хитро ще откраднат от вярващия истината, която може да опази душата му, и в замяна ще посеят пагубна заблуда (2 Петрово 2:1; Деяния 20:29).
Второ: те причиняват разцепления в църквата и подтикват вярващите да опетнят Божието име (Римляни 16:17).
Трето: те са алчни материалисти. Те поставят силно ударение върху парите и материалните придобивки. Те превръщат хората в стока (Римляни 16:18; 2 Петрово 2:3).
Четвърто: те отклоняват младите вярващи и носят объркване и отстъпления от вярата сред зрелите християни.
Пето: чрез техните фалшиви поучения те правят вярата на истинските вярващи да се провали (1 Тимотей 1:19-20).
Шесто: те крадат от вярващите необходимите християнски добродетели и така последните губят своите вечни награди.
Седмо: те умаловажават библейските доктрини. Те отричат въплъщението на Христос, а по този начин и изкупителната работа на кръстта. Те говорят повече за света, отколкото за Христос (1 Йоан 4:5). Те скриват техните истински мотиви и намерения чрез външния си вид, но техните думи и действия ги издават и свидетелстват срещу тях (Исая 8:20).
Фалшиви пророци е имало още от самото начало (2 Петрово 2:1). Ето защо трябва да бъдем внимателни с кого се събираме, кого слушаме и какво четем!

Какво трябва да е нашето поведение спрямо фалшивите пророци?

Първо, трябва да ги избягваме (Римляни 16:17-18).
Второ, не трябва да им вярваме, а по-скоро да ги порицаваме (1 Йоан 4:1).
Трето, трябва да сме внимателни и да поддържаме чистота в доктрините и чистота в Духа; не трябва да им даваме никакво място в нашето служение, за да не дойде тяхното осъждение и върху нас (2 Йоан 10-11; Откровение 2:14-16, 20-22).


УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ В НЕБЕТО
(Матей 7:21-23; 25:11-12)

Изповедта на вяра в Христос, без притежаване на необходимите християнски добродетели, не може да ни направи достойни за небето. За да влезем в царството, ние трябва да бъдем активно и доброволно ангажирани с вършене на Божията воля. Исус осъди с много силни думи изповедта без покритие, като предупреди: “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 7:21).
Мислейки, че си осигуряват място в Божието царство, много хора са въвлечени в суетни религиозни дейности за Господа. Колко разочаровани ще бъдат те пред Небесните Порти, когато накрая се открие, че мотивите за тяхното служение са били безбожни, и чуят думите: “махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23). Претенциите за харизматични дарби и вършенето на чудеса в Христовото име ще бъдат безполезни в последния ден, ако техните притежатели са живели противно на библейските заповеди.
Първо, за да сме достойни да влезем в Царството, ние трябва да сме истински новородени (Йоан 3:3).
Второ, трябва да сме изцяло посветени на Господа (Римляни 12:1-2).
Трето, трябва да сме подчинени на Господството на Христос (Яков 4:7).
Четвърто, трябва да сме напълно очистени от всяка нечистота и греховност (2 Коринтяни 7:1).
Пето, трябва да живеем живот на пълно покорство на Божията воля. Както псалмистът, трябва да се наслаждаваме, вършейки Божията воля (Псалм 40:8) и да пазим в сърцето си думите: “послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни” (1 Царе 15:22).

Всъщност, Господ подчерта, непоколебимостта в познаването на Божията воля и вършенето й ни укрепява, окуражава и ни помага да стоим твърдо във време на изкушения, скърби и изпитания.


Ямбол, пастор Иван Георгиев