понеделник, 28 януари 2013 г.
неделя, 7 октомври 2012 г.
четвъртък, 27 септември 2012 г.
четвъртък, 29 декември 2011 г.
МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО
МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО
Кол.3:13
Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Две са най-големите предизвикателства на живота ни – 1.възможността да си спомняме миналото и да имаме силата да го приемем, такова каквото е,
2.и представата ни за бъдещето и невъзможността да го контролираме.
На второто отговаряме с обещания,
А за първото ще научем днес.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ?
• ПРОЩЕНИЕТО Е - милост и любов, и вяра в БОГА.
1.ПРОЩЕНИЕТО е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнския живот и се приема като белег на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно израстнили хора в Божията благодат.
2.ПРОЩЕНИЕТО ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. И когато вече пред нас няма вина във нас няма и желание за омраза и отмъщение.
Много връзки и приятелства се провалят не заради грешниците, не заради вината на другите, а заради „святостта и гордостта“ във нас, които не ни позволяват да се смиряваме и да прощаваме, както Христос направи на нас.
3.ПРОЩЕНИЕТО ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме. Когато просим не означава че ние губим самоуважението си и авторитета си, напротив, когато простим ние показваме нашия духовен растеж, който е над другите.
ТРЯБВА ЛИ ДА ОТМЪЩАВАМЕ?
В случай че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза срещу този, който ни е ОБИДИЛ, НАРАНИЛ, ИЗЛОЖИЛ и сме готови сме да търсим ОТМЪЩЕНИЕ. Често пъти се втурваме да измисляме всякакви неща, за да накажем човека, който ни е наранил. Защо го правим?
Причината е в гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Защото имаме за себе си наша оценка, че сме по-добри, по-духовни, по-способни, по-талантливи и че другите не могат да се сравнят и с най малкия ни пръст. НО ТОВА Е НАШАТА ОЦЕНКА ЗА НАС ---- А КАКВА Е БОЖИЯТА ОЦЕНКА ЗА НАС? ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ТО Е ИСТИНСКОТО!!!!!!!!!
Нерядко отмъщаваме, като се оправдаваме с думите, че става дума за справедливост, която искаме да възстановим. Само че, както знаем, насилието ражда насилие, омразата ражда омраза, непослушанието и непокорноста на властта на църквата, ражда презрение и отхвърляне от Божията благодат. Когато цар Саул не се покори на думата на пророк Самуил и когато си позволи да принесе жертва на Бога без присъствието и разрешението на пророка, Бог му говори с думите…”ДО КОГА ЩЕ СЕ МОЛИШ ЗА САУЛ, АЗ ВЕЧЕ ГО ОТХВЪРЛИХ”..
Стратегията „Аз печеля – ти губиш” КОЯТО МНОГО ЧЕСТО ПРИЛАГАМЕ В НАШИЯ ЖИВОТ като искаме да покажем че ние сме двигателите на църквата и че без нас всичко ще рухне и падне, в един следващ етап сменя своята посока и резултата става ТИ ПЕЧЕЛИШ, А АЗ ГУБЯ.
Прекъсването на този кръг може да се случи чрез осъзнаване на собствените чувства И С ИДВАНЕТО ДО ПОКАЯНИЕ.
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ПРОЩАВАМЕ?
Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се приемаме и да се обичаме.
Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели.
Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил блажен мир и постоянна радост.
Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни благословен живот.
В тази връзка да си спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш.
Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мислите на другия, да видиш в неговото "аз", да разбереш кое го кара към една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, станахме груби и забравихме вековни християнски ценности на които ни учи Господ Исус Христос, и днес всеки търси вината за това във другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на взаимното-опрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).
Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на Божията любовта. Да си простим взаимно в Божия храм,. Това ще бъде крачка за нов духовен растеж и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.
Какво наистина е прошката ?
Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ?
Много ми се иска да повярвам, че сме разбрали, но истината е, че това не е така.
“Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш и да станеш като човека който ти причини злото.
Някой ни причинява болка или неудобство и ние задължително трябва да си го върнем, но това означава да слезем на неговото ниво, да станем като него, а може и да станем повече от него в неговото падението и зло и да си кажем “Едно Око за Две Очи, Един зъб за Цяло Чене”. Щом отмъщението е слизане на надолу, то какво е опрощението? Издигане на горе ли е ? Да, опрощението е именно извисяване, издигане!
Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос или какво е извършил ако не беше простил греха, злото и злобата на човека! Той каза …ОТЧЕ ПРОСТИ ИМ!!!
Без Христовото прощение нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, днес
нямаше да ни има и нас!
Да се научим да прощавате, да прощаваме на тези, които ни нараняват. Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не осъзнават, че са ни наранили и ние крием гняв и омраза в сърцата си към тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ни отвътре, ще го унищожи, ще унищожи и нас.
Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко и то ще ппрелива от радост.
Ако вие не се радвате значи на много хора има да прощавате, много чернилка и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко, оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца, камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще можете? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от гордост, омраза и отмъщение.
Простете, опростете се, простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората, които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред вас и камък ще ви падне от сърцето Ще видите колко леко и приятно ще ви стане. Защо ли? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава, сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с мир, светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще започне да прелива, защото чрез прошката вие сте престанали да ги мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева, над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и свобода, безкрайен мир, духовно светлина и любов!
БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!
НЕКА СИ ОПРОСТИМ!
29.12.2011Г., ЯМБОЛ, ПАСТОР ИВАН ГЕОРГИЕВ
Кол.3:13
Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Две са най-големите предизвикателства на живота ни – 1.възможността да си спомняме миналото и да имаме силата да го приемем, такова каквото е,
2.и представата ни за бъдещето и невъзможността да го контролираме.
На второто отговаряме с обещания,
А за първото ще научем днес.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ?
• ПРОЩЕНИЕТО Е - милост и любов, и вяра в БОГА.
1.ПРОЩЕНИЕТО е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнския живот и се приема като белег на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно израстнили хора в Божията благодат.
2.ПРОЩЕНИЕТО ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. И когато вече пред нас няма вина във нас няма и желание за омраза и отмъщение.
Много връзки и приятелства се провалят не заради грешниците, не заради вината на другите, а заради „святостта и гордостта“ във нас, които не ни позволяват да се смиряваме и да прощаваме, както Христос направи на нас.
3.ПРОЩЕНИЕТО ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме. Когато просим не означава че ние губим самоуважението си и авторитета си, напротив, когато простим ние показваме нашия духовен растеж, който е над другите.
ТРЯБВА ЛИ ДА ОТМЪЩАВАМЕ?
В случай че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза срещу този, който ни е ОБИДИЛ, НАРАНИЛ, ИЗЛОЖИЛ и сме готови сме да търсим ОТМЪЩЕНИЕ. Често пъти се втурваме да измисляме всякакви неща, за да накажем човека, който ни е наранил. Защо го правим?
Причината е в гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Защото имаме за себе си наша оценка, че сме по-добри, по-духовни, по-способни, по-талантливи и че другите не могат да се сравнят и с най малкия ни пръст. НО ТОВА Е НАШАТА ОЦЕНКА ЗА НАС ---- А КАКВА Е БОЖИЯТА ОЦЕНКА ЗА НАС? ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ТО Е ИСТИНСКОТО!!!!!!!!!
Нерядко отмъщаваме, като се оправдаваме с думите, че става дума за справедливост, която искаме да възстановим. Само че, както знаем, насилието ражда насилие, омразата ражда омраза, непослушанието и непокорноста на властта на църквата, ражда презрение и отхвърляне от Божията благодат. Когато цар Саул не се покори на думата на пророк Самуил и когато си позволи да принесе жертва на Бога без присъствието и разрешението на пророка, Бог му говори с думите…”ДО КОГА ЩЕ СЕ МОЛИШ ЗА САУЛ, АЗ ВЕЧЕ ГО ОТХВЪРЛИХ”..
Стратегията „Аз печеля – ти губиш” КОЯТО МНОГО ЧЕСТО ПРИЛАГАМЕ В НАШИЯ ЖИВОТ като искаме да покажем че ние сме двигателите на църквата и че без нас всичко ще рухне и падне, в един следващ етап сменя своята посока и резултата става ТИ ПЕЧЕЛИШ, А АЗ ГУБЯ.
Прекъсването на този кръг може да се случи чрез осъзнаване на собствените чувства И С ИДВАНЕТО ДО ПОКАЯНИЕ.
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ПРОЩАВАМЕ?
Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се приемаме и да се обичаме.
Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели.
Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил блажен мир и постоянна радост.
Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни благословен живот.
В тази връзка да си спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш.
Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мислите на другия, да видиш в неговото "аз", да разбереш кое го кара към една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, станахме груби и забравихме вековни християнски ценности на които ни учи Господ Исус Христос, и днес всеки търси вината за това във другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на взаимното-опрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).
Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на Божията любовта. Да си простим взаимно в Божия храм,. Това ще бъде крачка за нов духовен растеж и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.
Какво наистина е прошката ?
Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ?
Много ми се иска да повярвам, че сме разбрали, но истината е, че това не е така.
“Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш и да станеш като човека който ти причини злото.
Някой ни причинява болка или неудобство и ние задължително трябва да си го върнем, но това означава да слезем на неговото ниво, да станем като него, а може и да станем повече от него в неговото падението и зло и да си кажем “Едно Око за Две Очи, Един зъб за Цяло Чене”. Щом отмъщението е слизане на надолу, то какво е опрощението? Издигане на горе ли е ? Да, опрощението е именно извисяване, издигане!
Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос или какво е извършил ако не беше простил греха, злото и злобата на човека! Той каза …ОТЧЕ ПРОСТИ ИМ!!!
Без Христовото прощение нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, днес
нямаше да ни има и нас!
Да се научим да прощавате, да прощаваме на тези, които ни нараняват. Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не осъзнават, че са ни наранили и ние крием гняв и омраза в сърцата си към тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ни отвътре, ще го унищожи, ще унищожи и нас.
Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко и то ще ппрелива от радост.
Ако вие не се радвате значи на много хора има да прощавате, много чернилка и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко, оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца, камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще можете? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от гордост, омраза и отмъщение.
Простете, опростете се, простете първо на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората, които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред вас и камък ще ви падне от сърцето Ще видите колко леко и приятно ще ви стане. Защо ли? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава, сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с мир, светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще започне да прелива, защото чрез прошката вие сте престанали да ги мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева, над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и свобода, безкрайен мир, духовно светлина и любов!
БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!
НЕКА СИ ОПРОСТИМ!
29.12.2011Г., ЯМБОЛ, ПАСТОР ИВАН ГЕОРГИЕВ
петък, 2 декември 2011 г.
І.ТИМОТЕЙ - 3.БЛАГОДАРСТВЕНИЯ ХИМН НА ПАВЕЛ
№ 3
ИЗБРАН ЗА ДА СЛУЖИ
І.Тим.1:12-17
Благодарността на ап.Павел – 12 ст.
УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени.
Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.
След това изявление, апостола започва тази част от своето послание със благодарствен химн – ТЪРЖЕСТВЕНО БЛАГОДАРЕНИЕ.
И З Л О Ж Е Н И Е
От прочетения текст, особено от 12 стих, ние разбираме някои много важни неща за които ап.Павел благодари на Бога. ЗА КАКВО ПАВЕЛ БЛАГОДАРИ НА ИСУСА?
І. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО Е ИЗБРАЛ – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.
Ние имаме благодарност към Бога за много неща .... изцеление, радост, снабдяване на нужда, освобождаване, прощение, защита ..и.пр..
Но в този пасаж ап.Павел поставя ударението на своето благодарение върху ИСУС ХРИСТОВИЯ ИЗБОР. Никога не е дошла в павловия ум мисълтта и чувството , че той е избрал Исуса и неговия път – НЕ, ТОЙ ИЗЯВЯВА И БЛАГОДАРИ, ЧЕ ХРИСТОС ГО Е ИЗБРАЛ когато Павел стремително вървеше към своята погибел и осъждение. Исус е поставил Своята спасителна ръка върху павловото рамо и го е спрял от неговото падение, когато Павел беше хвърлил на вятъра своя живот и го доведе до осъзнаване. С този благодарствен химн, Павел показва, че е човекът на Христос, че принадлежи на Христос, защото Той го е избрал.
....Ако някой се хвали, да се хвали не със това което той е направил, а да се хвали, че Исус го е намерил и избрал, да бъде божий човек, Христов човек принадлежащ на Исуса...
ІІ. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО СЧЕТЕ ЗА ВЕРЕН – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.... че ме счете за верен.
Павел беше поразен от Исусовия избор, защото той на големия и върл гонител на Исусовите последователи беше ИЗБРАН да бъде МИСИОНЕР за Христос.
Това благословено дело не беше само в това, че Исус му ПРОСТИ, НО в това, че ИСУС МУ СЕ ДОВЕРИ.
...Ние понякога прощаваме на този който е допуснал някаква слабост или е съгрешил против нас, НО много често ние му даваме да разбере, че неговото минало, това което той е допуснал и направил, НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА МУ СЕ ДОВЕРИМ, НЕ МОЖЕМ ДА ГО СЧЕТЕМ ЗА ВЕРЕН И НЕ МУ ПОСТАВЯМЕ ОТГОВОРНИ ПОРЪЧЕНИЯ, защото се страхуваме, че може да ни излъже и подведе.
Чрез този вид благодарност ап.Павел ни показва, че Христос не само му прости, Но Бог му повери да ИЗПЪЛНИ
Божието поръчение – да занесе Благата вест сред езическите народи. От човека бивш ГОНИТЕЛ, БОГ го направи СВОЙ ПОСЛАНИК.
Само онези, на които Бог има ДОВЕРИЕ и ги СЧИТА ЗА ВЕРНИ, Бог ги избира и поставя във СЛУЖЕНИЕ....
ІІІ.БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО ПОСТАВИ НА СЛУЖБА – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ...че ме настани на служба.
Ние много сериозно трябва да подчертаем този факт от павловата благодарствена молитва, че той се чувства че е назначен от Исус Христос на тази служба. Той никога не си е помислим, че неговото назначаване на служба – служение и свързано с получаването на почести или отговорна и ръководна роля в църквата, НО той е предполагал и е вярвал, че е спасен за да служи или с други думи да слугува.
... Когато човек постави себе си или се стреми да бъде нещо, да приеме някаква служба или служение, но не е поставен от Бога, такова служение няма онова благословение и плодност, когато той направено от Бога. Човек лесно може да изгуби това което е поставил върху себе си, ако то не е Божиятна воля.....
С тези думи ап.Павел показва Божия избор, Божието доверие и Божието назначаване. Тогава такъв човек, е човек на Божията воля и принася трайни и изобилни плодове за Божия слава.
Пример:... Разказва се за един спартанец, който след извоюването на победа на бойните игри получил награда ДА СТОИ РЕДОМ ЕДИН ДО ДРУГ СЪС ЦАРЯ ВЪВ БИТКАТА. Въвд една друга сложна игра този човек с много усилия отново победил своите врагове. След победата един човек го попитал като казал: „..Е спартанецо, каква награда получи за тази твоя победа?
Спартанеца казал: ...” Аз получих правото във сражението да стоя пред моя цар..”
Наградата на този човек е била да служи и ако е необходимо да приеме и СМЪРТ за своя цар.
..... С тази благодарствена молитва ап.Павел свидетелствува, че Той е избран да служи, а не за приемане на почести, като е готов да понесе не само незгоди, но да приеме и СМЪРТ.
...Д.А. 21:10- 13 ... И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда
вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
ІV. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ
ИСУС МУ ДАДЕ СИЛА – ст.12... Благодаря на
Христа Исуса, нашия Господ...че ми даде сила.
Ап.Павел отдавна е осъзнал, че Исус никога не възлага на човека да изпълни негово поръчение, без да не му е дал и СИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ТОВА ПОРЪЧЕНИЕ.
Павел никога не каза – Погледнете това нещо направих аз, но винаги говореше – Погледнете на Исус Христос, който ми дава сила за да извърша това нещо..
Филип. 4:13... За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Нито един човек сам по себе си не е ДОБЪР, НЕ Е СИЛЕН, НЕ Е СВЯТ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО МЪДЪР за да бъде СЛУГА ХРИСТОС.... Но ако човек напълно се отдаде в служение на Исус Христос, той ще действа не само в своята сила, но и В СИЛАТА КОЯТО БОГ ЩЕ МУ ДАДЕ.
Само тогава човек става силен в слово и дело.....!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним?
Павел е спасен за да служи и това свое служение започва с БЛАГОДАРСТВЕН ХИМН като бблагодари на ИСУС за:
1. Че е избран от Исус.
2. Че е признат за верен.
3.Че е назначен от Исуса да служи.
4. Че му е дадена сила от Бога.
ТОВА БЛАГОДАРЕНИЕ Е ПРЕКРАСНО СВИДЕТЕЛСТВО НА НОВОРОДЕН И ПОСВЕТЕН ХРИСТИЯНИН. Дано това да се каже и за нас!
Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ИЗБРАН ЗА ДА СЛУЖИ
І.Тим.1:12-17
Благодарността на ап.Павел – 12 ст.
УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени.
Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.
След това изявление, апостола започва тази част от своето послание със благодарствен химн – ТЪРЖЕСТВЕНО БЛАГОДАРЕНИЕ.
И З Л О Ж Е Н И Е
От прочетения текст, особено от 12 стих, ние разбираме някои много важни неща за които ап.Павел благодари на Бога. ЗА КАКВО ПАВЕЛ БЛАГОДАРИ НА ИСУСА?
І. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО Е ИЗБРАЛ – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.
Ние имаме благодарност към Бога за много неща .... изцеление, радост, снабдяване на нужда, освобождаване, прощение, защита ..и.пр..
Но в този пасаж ап.Павел поставя ударението на своето благодарение върху ИСУС ХРИСТОВИЯ ИЗБОР. Никога не е дошла в павловия ум мисълтта и чувството , че той е избрал Исуса и неговия път – НЕ, ТОЙ ИЗЯВЯВА И БЛАГОДАРИ, ЧЕ ХРИСТОС ГО Е ИЗБРАЛ когато Павел стремително вървеше към своята погибел и осъждение. Исус е поставил Своята спасителна ръка върху павловото рамо и го е спрял от неговото падение, когато Павел беше хвърлил на вятъра своя живот и го доведе до осъзнаване. С този благодарствен химн, Павел показва, че е човекът на Христос, че принадлежи на Христос, защото Той го е избрал.
....Ако някой се хвали, да се хвали не със това което той е направил, а да се хвали, че Исус го е намерил и избрал, да бъде божий човек, Христов човек принадлежащ на Исуса...
ІІ. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО СЧЕТЕ ЗА ВЕРЕН – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ.... че ме счете за верен.
Павел беше поразен от Исусовия избор, защото той на големия и върл гонител на Исусовите последователи беше ИЗБРАН да бъде МИСИОНЕР за Христос.
Това благословено дело не беше само в това, че Исус му ПРОСТИ, НО в това, че ИСУС МУ СЕ ДОВЕРИ.
...Ние понякога прощаваме на този който е допуснал някаква слабост или е съгрешил против нас, НО много често ние му даваме да разбере, че неговото минало, това което той е допуснал и направил, НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА МУ СЕ ДОВЕРИМ, НЕ МОЖЕМ ДА ГО СЧЕТЕМ ЗА ВЕРЕН И НЕ МУ ПОСТАВЯМЕ ОТГОВОРНИ ПОРЪЧЕНИЯ, защото се страхуваме, че може да ни излъже и подведе.
Чрез този вид благодарност ап.Павел ни показва, че Христос не само му прости, Но Бог му повери да ИЗПЪЛНИ
Божието поръчение – да занесе Благата вест сред езическите народи. От човека бивш ГОНИТЕЛ, БОГ го направи СВОЙ ПОСЛАНИК.
Само онези, на които Бог има ДОВЕРИЕ и ги СЧИТА ЗА ВЕРНИ, Бог ги избира и поставя във СЛУЖЕНИЕ....
ІІІ.БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ ИСУС ГО ПОСТАВИ НА СЛУЖБА – ст.12... Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ...че ме настани на служба.
Ние много сериозно трябва да подчертаем този факт от павловата благодарствена молитва, че той се чувства че е назначен от Исус Христос на тази служба. Той никога не си е помислим, че неговото назначаване на служба – служение и свързано с получаването на почести или отговорна и ръководна роля в църквата, НО той е предполагал и е вярвал, че е спасен за да служи или с други думи да слугува.
... Когато човек постави себе си или се стреми да бъде нещо, да приеме някаква служба или служение, но не е поставен от Бога, такова служение няма онова благословение и плодност, когато той направено от Бога. Човек лесно може да изгуби това което е поставил върху себе си, ако то не е Божиятна воля.....
С тези думи ап.Павел показва Божия избор, Божието доверие и Божието назначаване. Тогава такъв човек, е човек на Божията воля и принася трайни и изобилни плодове за Божия слава.
Пример:... Разказва се за един спартанец, който след извоюването на победа на бойните игри получил награда ДА СТОИ РЕДОМ ЕДИН ДО ДРУГ СЪС ЦАРЯ ВЪВ БИТКАТА. Въвд една друга сложна игра този човек с много усилия отново победил своите врагове. След победата един човек го попитал като казал: „..Е спартанецо, каква награда получи за тази твоя победа?
Спартанеца казал: ...” Аз получих правото във сражението да стоя пред моя цар..”
Наградата на този човек е била да служи и ако е необходимо да приеме и СМЪРТ за своя цар.
..... С тази благодарствена молитва ап.Павел свидетелствува, че Той е избран да служи, а не за приемане на почести, като е готов да понесе не само незгоди, но да приеме и СМЪРТ.
...Д.А. 21:10- 13 ... И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда
вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
ІV. БЛАГОДАРНОСТА НА ПАВЕЛ ЗА ТОВА, ЧЕ
ИСУС МУ ДАДЕ СИЛА – ст.12... Благодаря на
Христа Исуса, нашия Господ...че ми даде сила.
Ап.Павел отдавна е осъзнал, че Исус никога не възлага на човека да изпълни негово поръчение, без да не му е дал и СИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЗА ТОВА ПОРЪЧЕНИЕ.
Павел никога не каза – Погледнете това нещо направих аз, но винаги говореше – Погледнете на Исус Христос, който ми дава сила за да извърша това нещо..
Филип. 4:13... За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Нито един човек сам по себе си не е ДОБЪР, НЕ Е СИЛЕН, НЕ Е СВЯТ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО МЪДЪР за да бъде СЛУГА ХРИСТОС.... Но ако човек напълно се отдаде в служение на Исус Христос, той ще действа не само в своята сила, но и В СИЛАТА КОЯТО БОГ ЩЕ МУ ДАДЕ.
Само тогава човек става силен в слово и дело.....!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Какво да запомним?
Павел е спасен за да служи и това свое служение започва с БЛАГОДАРСТВЕН ХИМН като бблагодари на ИСУС за:
1. Че е избран от Исус.
2. Че е признат за верен.
3.Че е назначен от Исуса да служи.
4. Че му е дадена сила от Бога.
ТОВА БЛАГОДАРЕНИЕ Е ПРЕКРАСНО СВИДЕТЕЛСТВО НА НОВОРОДЕН И ПОСВЕТЕН ХРИСТИЯНИН. Дано това да се каже и за нас!
Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
І.ТИМОТЕЙ - 2.ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО
№ 2
ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО
І.Тим.1:8-11
УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и
независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени. Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.
И З Л О Ж Е Н И Е
От прочетения текст, особено в 10 и 11 стихове, ние разбираме някои много важни неща за СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.
І. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е- ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ ст.9.
Тук преведеното СЛАВНО, в буквалния смисъл означава – даващ здраве. Християнството изисква не само спазване на определени норми, например ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА, МОЛИТВА, ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА, но изисква и въвеждане НА здрав образ на живота – ТОВА Е ДОБЪР ПОРЯДЪЧЕН ЖИВОТ.
Ако християнството в живота на човека е истинно, то дава на човека и здраве, това е морален живот, който се явява като дезинфикцирващо средство, което очиства човешкия живот, и този живот става за пример.
..... Това е потвръждение на това което, Христос каза: ...
Йоан 13:35... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Любовта е дело - плод на Святия дух – Гал.5:22...
Когато в живота на човека присъства любовта – Божията любов, означава че този човек е божие притежание, и че той духовно е здрав и води променен живот под въздействието на СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.
ІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – СЛАВНА БЛАГА ВЕСТ –
ст.11
Тази вест е СЛАВНА защото тя е ВЕСТ-НОВИНА за опрощение на минали грехове и даване на сила за преодоляване на грехове в момента и в бъдеще. Допуснатия гтрях в миналото вече не може да осъжда човека, той е отнет от агнеца Господен Исус Христос и е прикован на кръста. Йоан кръстител каза – ЕТО АГНЕЦА ГОСПОДЕН, КОЙТО НОСИ ГРЕХОВЕТЕ НА СВЕТА....
Тази вест е БЛАГА- ДОБРА- СЛАДКА, защото е ВЕСТ-НОВИНА за Божията милост. Милоста Господна трае до века – ни казва Божието слово. Това е новина, че в Господа човек може да намери милост, оправдание и спасение. Това е новина за Божията благодат – Божието човеколюбие.
ІІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – ВЕСТ ЗА БОЖИЯТА
ВЕРНОСТ.
Християнското евангелие – или Християнското благовестие, това не е изявяване на човека, но това е ОТКРОВЕНИЕ ЗА БОГА.
Откровение за това, че Бог предлага не само помощ на човека, но му предлага е БОЖИЯ СИЛА, С КОЯТО МОЖЕ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ СЕ САМО ТРУДНОСТИ И ИЗПИТАНИЯ, но може да победи света, греха и сатана.
Апостола каза – Всичко мога чрез Онзи който ме подкрепя.
Римл. 1:16... Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
ІV. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ ДОЙДЕ – ЧРЕЗ ХОРАТА –
ст.11.
Благовестието беше поверено на ап.Павел за да бъде принесена, донесена на други хора.
Бог прави на хората предложение и Му трябват хора които са готови да Му служат.
Истинският християнин – това е човекът, който приема Божието предложение и осъзнава, че той не може да пази тази вест само за себе си, но е длъжен да я сподели и с други, които още са я приели.
Христос каза – Даром сте взели, даром давайте....
Божието благовестие е онова Божие слово, което очиства човека и му предава здрав духовен живот. Затова това слово заслужава да бъде прието със цяло сърце.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Не задържай нищо от Божието само за себе си, но сподели го и с други за да бъдат очистени, спасени. БОЖИЕТО БЛАГОВЕСТИЕ Е ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ – ПРЕДАЙ ИМ ТАЗИ БОЖИЯ ВЕСТ.
Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
ОЧИСТВАЩОТО СЛОВО
І.Тим.1:8-11
УВОД: След като ап.Павел разкри атмосферата в която се е развивала ранната християнска църква – атмосфера на БЕЗЗАКОНИЕ, НЕПОКОРНОСТ, УБИЙЦИ И ЛЪЖЦИ и
независимо от това ЦЪРКВАТА СЕ Е РАЗВИВАЛА, пазела е божието слово и днес това слово достига и до нас със цялата си ВЛАСТ И АВТОРИТЕТ, което слово според апостола може да ни промени. Ап.Павел казва за това слово – СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ НА БЛАЖЕНИЯ БОГ, КОЕТО МУ Е ПОВЕРЕНО.
И З Л О Ж Е Н И Е
От прочетения текст, особено в 10 и 11 стихове, ние разбираме някои много важни неща за СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.
І. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е- ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ ст.9.
Тук преведеното СЛАВНО, в буквалния смисъл означава – даващ здраве. Християнството изисква не само спазване на определени норми, например ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА, МОЛИТВА, ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА, но изисква и въвеждане НА здрав образ на живота – ТОВА Е ДОБЪР ПОРЯДЪЧЕН ЖИВОТ.
Ако християнството в живота на човека е истинно, то дава на човека и здраве, това е морален живот, който се явява като дезинфикцирващо средство, което очиства човешкия живот, и този живот става за пример.
..... Това е потвръждение на това което, Христос каза: ...
Йоан 13:35... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
Любовта е дело - плод на Святия дух – Гал.5:22...
Когато в живота на човека присъства любовта – Божията любов, означава че този човек е божие притежание, и че той духовно е здрав и води променен живот под въздействието на СЛАВНОТО БЛАГОВЕСТИЕ.
ІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – СЛАВНА БЛАГА ВЕСТ –
ст.11
Тази вест е СЛАВНА защото тя е ВЕСТ-НОВИНА за опрощение на минали грехове и даване на сила за преодоляване на грехове в момента и в бъдеще. Допуснатия гтрях в миналото вече не може да осъжда човека, той е отнет от агнеца Господен Исус Христос и е прикован на кръста. Йоан кръстител каза – ЕТО АГНЕЦА ГОСПОДЕН, КОЙТО НОСИ ГРЕХОВЕТЕ НА СВЕТА....
Тази вест е БЛАГА- ДОБРА- СЛАДКА, защото е ВЕСТ-НОВИНА за Божията милост. Милоста Господна трае до века – ни казва Божието слово. Това е новина, че в Господа човек може да намери милост, оправдание и спасение. Това е новина за Божията благодат – Божието човеколюбие.
ІІІ. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ Е – ВЕСТ ЗА БОЖИЯТА
ВЕРНОСТ.
Християнското евангелие – или Християнското благовестие, това не е изявяване на човека, но това е ОТКРОВЕНИЕ ЗА БОГА.
Откровение за това, че Бог предлага не само помощ на човека, но му предлага е БОЖИЯ СИЛА, С КОЯТО МОЖЕ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ СЕ САМО ТРУДНОСТИ И ИЗПИТАНИЯ, но може да победи света, греха и сатана.
Апостола каза – Всичко мога чрез Онзи който ме подкрепя.
Римл. 1:16... Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
ІV. ТОВА БЛАГОВЕСТИЕ ДОЙДЕ – ЧРЕЗ ХОРАТА –
ст.11.
Благовестието беше поверено на ап.Павел за да бъде принесена, донесена на други хора.
Бог прави на хората предложение и Му трябват хора които са готови да Му служат.
Истинският християнин – това е човекът, който приема Божието предложение и осъзнава, че той не може да пази тази вест само за себе си, но е длъжен да я сподели и с други, които още са я приели.
Христос каза – Даром сте взели, даром давайте....
Божието благовестие е онова Божие слово, което очиства човека и му предава здрав духовен живот. Затова това слово заслужава да бъде прието със цяло сърце.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Не задържай нищо от Божието само за себе си, но сподели го и с други за да бъдат очистени, спасени. БОЖИЕТО БЛАГОВЕСТИЕ Е ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ – ПРЕДАЙ ИМ ТАЗИ БОЖИЯ ВЕСТ.
Пастор ИВАН ГЕОРГИЕВ
Абонамент за:
Публикации (Atom)